Годината е 1993,гр.Тетевен,февруари месец-беше безснежна и мека зима,а аз бях още ученик.С приятели,които бяха парашутисти се срещахме често,говорехме си за летене,авиация и т.н.Един ден,случайно ме потърсиха с въпроса "Ще има курс по парапланеризъм,идваш ли?"Съгласих се веднага,щом става въпрос за летене
Още същия ден,някъде преди обед,трябваше да се съберем пред пощата и да чакаме бял опел кадет-комби(инструктора Ангел Стаменов,който живееше в Пловдив тогава).Човека дойде,запознахме се и тръгнахме заедно към къщата,в която ни чакаше бате Сашо(Александър Божилов).Започна обсъждане на метеообстановката,от която аз само разбрах "че става"
Групирахме се по колите и поехме към близкото до Тетевен село-Васильово.Всичко ми изглеждаше като в мъгла,нереално
Пристигнахме в селцето,идеята беше да правим кратки полети от баирчето на тамошния стадион.Докато разпределяхме кой с кое крило ще бъде,Сашо извади едно спортно крило и направи тестов полет.Всички гледаха с мълчание,насъбра се и публика-никой не беше виждал такова нещо
.Ангел направи инструкция,запозна ни с параплана на бързо,сложихме сбруите и тръгнахме към първите си полети.Помня,че с разтреперани крака се качвах на горе по пътеката и все още не ми се вярваше,че всичко това е реално.Сашо се качи с нас,подготви ни за старт,а Ангел стоеше на стадиона и даваше направления по радиостанцията.Забравих да кажа,че ние нямахме станций,а трябваше да носим закачени през вратовете си едни средно-големи радиа,които само прихващаха сигнала.Съдбата определи,аз да съм първият излитащ
.По указание,трябваше да слушам и да гледам Ангел,който държеше в двете си ръце по един жълт диск и да предприемам маневри в зависимост от това,коя ръка слиза на доло
Другото,което ще допълня е,че селцето е по протежение на долина,която си генерираше долинни ветрове и ние трябваше да излитаме на страничен вятър.Бях готов за излитане,Сашо се отдръпна на страни-оставаше само да направя това,което ме беше инструктирал.Изчаках едно леко затишие,затичах се......... и излетях
Излитането стана гладко и неочаквано за мен.Може би,заради еуфорията,адреналина...........забравих за Ангел,дори забравих за радиото на гърдите ми,управлявах по инстинкт,като се стремях да спазя линията на полета.Видях,че вятъра ми е от ляво,завих и кацнах нормално
Чак тогава забелязах идващият към мен Ангел,който ме почна още от далече,но когато ме доближи ми стисна ръката и каза "Честит първи полет,много добре".Аз все още бях на друга планета!До края на деня направихме по още няколко полета,а привечер се събрахме в заведението на един приятел за малко теоретични познания.След тях,Ангел извади една VHS касета за видео и гледахме филма PARANOIA(след седмица,след толкова гледане,записа се скапа
)
На другия ден,продължихме с полетите,но по обед един овчар се развика,че му гоним овцете и му тъпчем тревата.Наложи се да се преместим в местността "Боева могила" над Тетевен.Всеки ден се летеше,като имаше дни,в които качвахме инвентара с едно магаре на горе
Имаше много емоция,усмивки,изцепки също
Позволявахме си да експериментираме с неща,видяни във филма PARANOIA
И сега,като си спомням тия неща,се надъхвам още повече.Моменти,които се помнят до живот!
Благодаря на Ангел Стаменов и Александър Божилов,че ми дадоха небето!
П.С. Благодаря на Маньо за снимковия материал!
Крилата с които летяхме,бяха на марката CONDOR: