След световното и двете седмици летене на Шумен и Сопот, завърших сезона с може би най-готиното състезание на което съм бил.

За втора година братята румънци ме очароваха и показаха как могат да направят състезание което да накара световното да изглежда като съботно-неделен събор.

За 95-те евро такса участие, си струваше да се отиде до румъния ако ще и само заради културната програма всяка вечер. И въпреки че концертите не впечатляват всички, то нямаше как да не се впечатлим от наличието на много спонсори и размаха с който се извършваше всичко. Ние бяхме част от организацията, но честно казано бих отишъл и като обикновен състезател с удоволствие.

Чисто нов път до старт до който преди 2 години изобщо не е имало път, транспорта сам по себе си е преживяване заради уникалните "трашкарети" с които ни извозваха .http://www.youtube.com/watch?v=h8TkUvivenE
Чисто ново обурудване за екипите по прибирането.
Хеликоптер с лебедка чакащ на позиция в лагера, който единият ден вдигнаха просто за да поснимат хората приготвящи се на старта .
Спасители, лънч пакети, евтина храна и най-важното - добро летене.

Района на карпатите може да бъде изключително разнообразен - от алпииските терени с ограничени и наклонени кацалки по пътя към Брашов, до прорязаните от малки долини равнинни терени около Къмпулунг. За 5 дена успяхме да летим във всички възможни посоки, като на моменти беше доста предизвикателно поради ограничените кацалки, но в крайна сметка всичко беше много добре преценено, до голяма степен благодарение на Ники който се справи с директорската част, въпреки непознаването на терена и приключението в което го вкарах - благодаря Ники!
Мястото е шашаво и нямахме задача над 55 километра, но въпреки всичко района има потенциал и не е особенно лесен.

Явно е много добра идея да имаш отделен човек който да се занимава само с лайв-тракинга и да си сътрудничи с координатора по събирането. За пръв път съм на състезание на което където и да кацна, до 5 минути при мен цъфва човек от организацията, пита ме за номера ми и ми казва че колата ме чака!

Отразяването на събитието също беше на много високо ниво, не само благодарение на медиите, но и благодарение на усилията на организаторите включващи предавания на живо на сайта на състезанието през целия ден.
Вечерно време имаше избор за пилотите - лекциите на Денис Кортела или концертите в лагера - за всеки по нещо.

В крайна сметка успях да се прибера и с купата за 1-во отборно място, но това беше и благодарение на силният отбор който сформирахме и факта че всички останали от отбора пътуваха със самолети и решиха че аз трябва да взема купата защото съм с кола

За втора поредна година отново се убеждавам че тактиката да поканиш за безплатно участие топ пилоти работи много добре по отношение на вдигане ранга на състезанието. Българите също имаха няколко уайлдкарти, но за съжаление хората на които казах бяха заети.

Като цяло - много хвалебствия, но немога да си кривя душата - състезанието беше страхотно и мога само да го препоръчам!

Поздрави!

Голямо предизвикателство ми бе да съм мийт директор на място и хора, които виждам за първи път.
Все пак летателната логика е една и съща на всякъде, така че се справихме. Терена не е лесен, защото под определена височина трябва да забравиш за термиките и да търсиш кацалките. Но все пак летенето на нов терен е като четене на нова книга - прави ни по-добри.
Развитието на крилата и пилотите през последните години, позволи откриването на нови места и задачи. Мястото предлага полети пред южните склонове на планината или хълмистите ридове и плата отпред, но класиката си е пресичане на Карпатите по долината към Брашов прелитайки над замъка на Дракула в Бран.
Културната програма бе най-добрата която съм виждал на състезание. Имах сили само за една вечер но си струваше - виртуозна циганска музика с контрабас, цигулка, саксофон и още някакъв непознат инструмент. Представих си как преди 1-200 години циганите отмъкнали малко инструменти от скучните аристократи и сътворили тези витални мелодии.
...
Организатора Матео се бе престарал със спонсорите - десетина GPS-а, радиостанции, 2 тандема, кеш награди. Макар и недолюбван от други румънски парапланеристи, бе изряден в уговорките и решаваше проблемите навреме.
...
Въпреки хубавото летене всеки ден, състезанието ни Скайномад Оупън замира, защото има чисто спортна насоченост и не може да конкурира социалната страна на подобни на румънското състезание. И други организатори потвърждават общ спад на интереса към състезанията, като тези които ги посещават са все по-консумативно насочени и възприемат състезанията като вариант на евтина ваканция (неприятно ми бе когато разни състезатели се опитваха да ме юркат да им нося и оправям крилата, когато бях зает с наблюдаване на облаците, ветровете и пилотите).
....
За първи път бях в Румъния и ми бе любопитно да чуя как ръмънците си мислят че нещата в БГ са по-добре, а същевременно къщите им са доста по-китни и поддържани.
Интересно бе, че там интеграцията на ромите има по-дълбока традиция - между румънските къщи има тук там къща с цигани, които по нищо не се отличават от съседите. В БГ все още има голямо разделение на цигани и българи, но предполагам, че след известно замогване на възползващите се от глобализацията и отстъплението на българите цигани, ще ги виждаме все повече като равностойни съседи. Естествено и там и тука има чисто цигански диви села и гета, но сегменирането на касти изглежда да е естествен процес в застаряващите ни общества.