Транс Балкан 2014 /През моите очи
Ден 1
Сборният пункт беше с. Скобелево - 9:00 . Баща ми ме закара. Не След дълго пристигна Елини след още малко -Ники Йотов , Ваня, Мити Йотов, Краси Костадинчев и двамата Словенци , които не познавах. След крадки уточнения на правила ,координати и очаквания за денят беше даден стартът.Маршрутът беше центъра на с.Скобелево- връх Баба - с.Скобелево- Сопот поляната за кацане (финал). Всички точки бяха с радиус 1 км.
Тръгнахме групово нагоре. Веднага си пролича физическата подготовка на Елин и единият словенец. Ориентирането на Елин със смартфон и ползване на Гугъл ърт беше далеч по-бързо от моето с GPS Garmin 76 CSX, който макар да разполагаше с подробна офроуд карта ме затрудняваше с малкият си дисплей. Вървяхме тримата по масива от с. Скобелево към Триглав. Имаше умерен до силен Северен вятър и се предполагаше,че ще можем да излетм на север с тенденция да се закачим на склона. Темпото на Елин и Словенеца ни откъсна от останалите. След около 2 часа ходене стигнахме до овчарник. ПОпитахме за вода и си доналяхме. Светна индикацията за това, колко важно е човек да не остава без вода ! Тук направихме лека пауза и осмисляне на стратегиите. Според Словенеца трябваше да се върви по билото , защото шанса да излетим на Юг е малък. Елин сподели,че не е проблем да ходи цял ден без да спира и явно беше решил да го направи поемайки леко на юг, докато аз реших да се опитам да се кача към връх Триглав, което да ми е максимумът за деня, да преспя във военните сгради и на другия ден, с очакващият се юг да излетя. Пръснахме се в различни посоки и не след дълго се изгубихме един друг. Моят маршрут беше между двата (този на Елин и този на Словенеца) . Целех се в някакъв черен път, който имаше на гпс-а ми. Някъде мернах Елин за кратко . Няколко Стотин метра след това видях и турист,сам. ПОпитах го за пътя към х. Тъжа ( като тя беше възможно най-добрата ми и далечна цел за деня с ходене,макар, да знаех,че едва ли ще мога д аиздържа толкова. ПОех по нея . Отново мернах Елин, този път бях близо. Спрях за малка почивкйа по стръмния склон и отново го изгубих в далечината ." Много върви това момче !". Продължих така по склоновете, като в един момент удетих,че вятъра от север сякаш намалява. Реших да направя почивка и усетих лек юг. казах си- нека намеря склон на Юг, на който да видя дали няма шанс да излетя. Спуснах се към място ,което изглеждаше подходящо за излитане. Все повече имах усещането ,че ще мога да излетя . Ускорих развълнувано крачка . Адреналинът се покачваше..."Дали бих могъл да излетя на юг, про такъв северен вятър, от терен, обрасъл с малки закачливи клекчета , на тераси, с остри камъни ,като на Паниците?!". Склонът беше с достатъчен наклон за излитане и на практика беше възможно ,въпреки ,че 100 метра пред мен нне знаех дали е отвес или склоновете са полегати. Почти пристигнал на мястото, което смятах,че ще е най-добро за излитане , мислейки за шанса да излетя, зад една скаличка виждам Елин, на 15 метра от мен, приготвящ се за полет
. Интересна среща, предвид, че всеки върви по своя път. Той вече беше огледал и каза,че отпред са отвесни скали и ,че това е най-доброто място за излитане. Огледах района и аз - наистина тук беше мястото за излитане. Проготвихме се бързо. Исках да снимам с камерата, знаех,че ще има какво да се види ,а и не всеки ден излитам с непознат ипилот, на непознато място при неочаквани шансове за узпех с излитането в този ден. Мъгелите се вдигаха пред нас, почти вертикйално нагоре към облака над и пред нас. Явно отпред можее да се разчита на качване . Елин стартира пръв, след секунди и аз. Хванахме качване и започнахме да въртим различни ядра. Набрах се до базата и леко отдъхнах. Имах време да разгледам красивите скали и релефа. Прекрасно ! Разрешено е да се лети в облаци- нека видим сега дали мога да се ориентирам по уреди, тъй ,като последните години не съм стигал облаците, заради малката квадратува на крилата, с които летя
. Стигнах до 2574 мнв.- хайде да поемаме по пътя. Насочих се в посоката. Всичко наоколо е бяло. натискам спийд системата и не след дълго излизам от облака. Достигам Паниците, където донабирам височина и пускам към най- източния ръб на Равнец. Джендема е страховит и насечен ! Хубаво е,че съм с достатъчно височина. Елин е в ляво по-ниско и пред мен ,а всичко беше станало една огромна сянка. ПОмислих,че ще кара на глайд колкото може по-надалеч, след което ще започне ходенето, докато аз реших да се опитам да се закача на нуличката, в сянката, която намерих на Източния ръб... неособено успешно. Пускам напред, пък докадето стигна. Ходенето ще е по-малко. В този момент виждам ,как Елин се вади хубаво ,а аз започвам да се давя. След дълго стъргане решавам да пусна към чистата полянка в подножитето ,огрята от слънцето, в близост до която има гора. Късмет- термиката тръгна. Набирам до 2222 мнв. и пускам към сопотския старт ,а там след леко намачкване и неестествено поведение на крилото решавам да се отправя по-назапад, за да потърся някакво истинско качване. Уви -от този момент нататаък всичко беше -2,5 / - 3.0 м/с пропадане до километър и половина преди Кърнаре.Очевидно падащият северен вятър от Беклемето ме натисна . Междувременно виждах как Елин прелита Розино ( селото в което не искам да се приземявам ). Скатавам екипировката и решавам да вървя пеш ,колкото мога по-напред. Часът е почти 17 и имам 3 часа до 20:00, когато по правило от състезанието ,трябва да спра движението си. Поемам пеша в жегата, минавам Кърнаре, после Розино и хапвам сливи и къпини по пътя, за да се освежа и хидратирам. Около 19,40 стигам до приятна крайпътна чешмичка, няколко км.преди разклона за Клисура, до която решавам да нощувам. Спалният чувал е на лице, а Мити ме снабди с шоколади ,бира ,игла и конец . ПОследните ползвах за да пробия няколкото мазола по краката си и оставя конеца за денаж (техниката е много добра и успешна). Чувам се няколко пъти с Ники Кожухаров, който през цялото състезание ми даваше информация (прогнози, местоположение на останалите) и беше човекът, който основно ми помагаше (казано с чуждата дума - Съпорт). Прогнозите за следващия ден са добри ,а Елин е само на 4-5 км пред мен. Решавам да отпочина добре под едно дърво, от другата страна на пътя. Ноща обаче беше безсънна, поради преумората през деня. Почти не спах, а около 03:00 изгря ярка месечина, която още повече затрудняваше спането ми ,тъй, като беше магнетично да се наслаждавам на гледката над мен.
Ден 2и
В 05:30 алармата сигнализира- време беше за старт на новия ден. Оправих бързо екипировката, като междувременно се чух с Ники, който ми даде информация за пътеки, които бих могъл да хвана, за да се изкача към билото около вр. Вежен (GPS-a определено не ми помагаше много с малкия си екран) . Вариантите за качване нагоре бяха два, като ги обсъждахме в движение. вариант едно беше подминат, поради неразличаване на никааква пътека. Вариант две намерих по-скоро случайно, доверявайки се леко на черно-бялата линийка в Gps-a ,която водеше към билото , логиката, която подсказваше,че това би могло да бъде пътека, която да води нагоре и интуицията си! Оказа се, че съм хванал правилната пътека, макар маркировката да беше само от купчинки камъни , която в последствие изгубих и тръгнах направо. Това ми костваше тежко изкачване .Излязах над разстителността около 9 часа и продължих нагоре ,огрят от сутришното слънце. Водата ми намаля. Спирах на места за да си почивам под сянката на някой камък и опознавах района. На много места се виждаха стада (предимно коне) , като изключение направи едно тъмно кафяво петно , което беше само . Беше на около 500 м по права линия от мен, през едно дере и на съседното планинско ребро. Опитах се да го сравня със стадото ,което виждах на около километър от мен в същата посока. Не си приличаха много .Тъмнокафявото петно се въртеше около някакво дръвче. ПОмислих,че може да е животно от стадото ,което се е изгубило, но поведението и движенията му бяха различни. То сякаш си обикаляше и играеше с разни нещица и нямаше спокойни вид на пасящо животно. В един момент започна да тича ,като движенията му изглеждаха като на енергично същество ,но с голяма маса. Е, мечки не липсват в Стара планина. Все пак преди месец бях чул рев на малко мече, в близост до мястто ,където летим редовно - Саръяр . ХУбавото беше, че започна да бяга в посока стадото ,което беше отдалечено от мен
Продължавам нагоре,като разбирам от Ники,че Елин се катери към месността Въртопа , от където Ники Йотов има полети. Добра стратегия на Елин и лоша оценка за моята подготовка ( не бях разгледал никакви полети в района ) . Продължаам да катеря нагоре, като по път виждам овчари ,които ми казват къде имало нещо ,като чешмичка. Успявам да напълня 300 грама , вода и започвам да се замисля, дали да не излитам от по-ниския хълм, до който съм достигнал (около1600 мнв.) , защото мисълта за оставане без вода ме притесняваше. решавам да продължа още 200 метра и после още малко. Точно преди билото виждам чешма с хубава студена вода. Търпението и волята бяха възнаградени с глътки свежа планинска вода. Изкачвам се до самото било и започвам да се оглеждам за място за излитане. Хубава мека трвичка, слаби полъхчета от Юг и сравнително рехави облачета, които леко покриват Вежен ( който е малко по-високо от мен ) . Междувременно отново забелязах мъгелите, кото вървяха нагоре към облачето. Вече е 12:00 и решавам да излитам, като се стремя да съм на пътя на изкачващите се мъгели. старта беше лесен . Стимул да се прелитам ми беше тъмнокафявото петно, което бях видял по-рано. Все пак посоката ми на летене беше тоно този склон, на който го бях видял и бях решен да стискам зъби и дори ако е нужно да летя ниско и между терена, но да не кацам
. Появи се и първото писукане на вариото и нещата си дойдоха на мястото, Започнах да въртя ,а отдолу, през два ръба западно от мен видях разпънатото крило на Елин. След броени секунди и той беше във въздуха и започна да набира височина. Водех го леко напред, като на моменти влизах в мъгелите на облаците , а прекрасните гледки на северна и южна България не спираха. Много стръмни склонове, огтомни обширни оляни, остри скали на места , дерета ,в дъното на които се виждаха къщурки. Стигаме до Златица и вр. Свищи Плаз , където решавам да държа централното било, въпреки,че е сянка, докато елин твъгва да пресича дерето пред него, за да достигне следващия масив ,на който се намира вр. Баба и е разделен със Златишкия проход от мястото ,над което сме. Причинната, да остана над централното било е,че облаците бяха точно над него.Уви - Кацам на самото било ,малко под вр. Свищи Плаз от Североизточната му страна, а Елин започва да набира височина, на огретия склон на същия връх. Успява да набере достатъчно и поема в посока, а аз сгъвам крило и се готя за ходене към върха. След около 30-40 минути бях преодолял денивелацията от около 150 м и съм готов за излитане от Върха. Стартирам в подходящ момент и започвам да набирам височина. Прехвърлям дерето и виждам,че имам около 7 км по права линия до точката ( вр. Баба) , но вятъра става Югозападен и започвам да се движа бавно и мъчително напред. Успявам да завъртя няколко завоя в термика зад едно възвишение и решавам,че ще пусна на глайд ,след което ще ходя към точката. Бавничко пробивам и гиубя височина, но се доблиужавам леко към целта. ПО черният път,който води към върха се вижда движение- накакъв джип, човек ,който ходи пеша , стадо коне, после още един човек , над който минавам съвсем ниско и целейки да прелетя още няколко метра, за да не бъдат ходени те. на 10 метра от земята разпознавам Елин ,който ходи стегнато към целта. Кацам на по-малко от 30 метра ,а той е при мен след броени секунди . Скатавам екипировката и тръгваме заедно към първа точка ,която е на около 3,5 км от нас. Слънцето си напича сериозно ! Стигаме до заветната цел и обръщаме посоката . Времето напредва и обсъждаме от къде можем да излетим, за да спестим ходене. След същите около 3,5 км в обратна посока стигаме до място, от което смятаме да излетим.Между временно по пътя похапнахме боровинки,а водата беше на привършване . Целта ни беше да се опитаме да прелетим едно дере,след което евентуално да кацнем в Златица. Имаше шанс да не можем да прелетим ръба, който следваше, но пък имаше сравнително чисто място ,на което евентуално да кацнем ,след което да излетим още малко по-надолу. Разпъваме и този път аз стартирам пръв . Насочвам се по най-равилната соред мен линия, с цел да прелетя, а Елин е на няколко метра след мен. Това ,на което се надява се сбъдна- въпреки,че часът беше около 17:20 , от огретия западен склон се откъсваше термика, която леко започнахме да въртим. Термиката се усили и скоро бях на 2200 мнв. Елин се насочи в посока Антон , аз моят план се промени- реших да кацна на хижите ,след Златишкия проход ,да спя и веяерям там с това ,което предлагат, а на другия ден да имам преднина ,предви височината на която се намирам . Щях да си почина много по-добре ,а на следващия ден да изкатеря 300-400 м. денивелация, след което можеше да започна да ходя по билото ,докато условията станат подходящи за излитане. Всичко това щеше да се случи ,ако след кацането ми близо до постройките (които ме подведоха с разпънати шезлонзи,басейн,видимо добре потдържана сграда) не разбрах от Цецо от Златица, че тази хижа е частна и нямам как да остана на нея, а другата, в която мога да отида е на час път пеша. Чувствах се изклключително уморен и едвам стъпвах на краката си. Умората ми попречи да взема правино решение. От една страна стоеше варианта мои приятели да дойдат по черния път и да ми донесат храна и да нощувам в хижата, която на ччас път пеша нагоре, а от друга силния глад, който ме караше да мисля за силна храна, която мога да намеря в Златица, както и гостоприемството на Цецо в Златица , при който можех да остана да нощувам, но трябваше да изходя километър и половина пеша надолу, до следващия старт, от който можеше да се излети. Решението ,продиктувано от глада беше, да сляза към долния старт, от който да излетя и след по-малко от час да съм кацнал в Златица и нахълтал в магазин или заведение , докато чакам Ники Кожухаров и МИро да дойдат от София , за да ме видят и донесат неща, които им бях поръчал. Бързам към старта, който Цецо ми обясни, а телефонът ми звъни често. Не спирам , защото нямам никакво време до края на деня , не познавам особеностите на този старт и изпитвам несигурност дали времето ще ми позволи да излетя (дали ще имам челен вятър от Юг или ще се наложи с последни сили да надтичвам планинския вятър, който тръгва вечер) и в крайна сметка ще остана на място ,без вода, където моите приятели едва ли ще могат да ми донесат храна.
Успявам да излетя и се насочвам към поляна за кацане, на която виждам,че облегнал на раницата си ,лежи парапланерист- Жоро от Златица. ПОмагами да сгъна екипировката ,а аз го питам за най-близкия магазин или заведение . Той ми казва, че ще отидем на официалната кацалка, където няма да ми е нужен магазин и заведение
. Не след дълго сме там, където се оказва,че летящите хора от Златица са си устроили пикник инцидентно. Посрещат ме топло и с усмивки, наливат ми бира чаша след чаша и ме засипват с храна ! Благодаря на всички Ви ! Говорихме за състезанието и нещата ,които се случват, като скорро пристигат Ники Кожухаров и Миро ,които ми носят още храна, витамини и безценното си присъствие . Толкова силни емоции, в комбинация с 3 чашки бира и умора водят до опиянение
)). Закараха ме до дома на Цецо ,където жена му - Любов и малката им дъщеричка (която е като кукла
) ме посрещнаха. Няма как човек да не се зареди на максимум при всички тези обстоятелства. Поговорихме, проверих прогнозите и се уговорихме за другия ден. цецо и Вальо щяха да излетят с мен, от старта, от който бях излетял същата вечер ,за да ми помогнат с условията, тъй ,като този старт е не толкова посещаван и за условията му не се знае много. "Удаването" би струвало твърде много усилия и време, така,че трябваше да се наберем. Междувременно разбирам, че двамата ловенци са ни настигнали, но нито аз , нито Елин сме видели къде сме се разминали. По-късно разбрахме,че те също не са ни видели
. Вечер в истинско легло след горещ душ:)
Ден 3
11 часа преди обед е и сме на старта с Цецо и Вальо, но условията все още липсват. Оглеждам терена ,за да набележа къде вероятно мога да очаквам термики, пердвид слабия Югозападен вятър,който трябваше да има. Цецо ми обясни възможните опции за кацане, като всички варианти означаваха поне 2 часа ходене отново до старта. Едно от нещата,които ме окуражаваше е, че на предния ден Елин се закрепи на същия този склон и е успял да долети до с.Антон. Трябваше да стане, защото не ми се изкачваха още 500-600 метра денивелация до основното било, от където трябваше задължително да повървя и по самото било, тъй ,като теренът там е много разлят и според месните пилоти - не може да се очаква термика. В този ден най-много напрежение изпитвах ,пртеди самият старт. Исках на всяка цена да остана по-дълго във въздуха и най-вече - на набера максимално височина. Вальо излетя коло 12 и се удави. Неприятно... но не губех надежда, защото поривите сртаваха все посилни и плътни ,а лястовичките все повече се въртяха пред старта. Започнах да разпъвам екипировката, Цецо също. Времето напредваше и не можжеше да се чака безкрайно. Трябваше да опитам. Цецо излетя и също започна да тъне . Стартирах и аз. Няколко остри завоя пред самия старт. Лека потдръжка, но нищо. Започнах да губя височинаи реших да опитам следваото предполагаемо място , в посока завода пред нас. Движейки се натам ,видях,че Цецо започва да върти някаква термика. Отидах под него и захапах. ПОлела лека, с относ към по-високатаа част на планината . Условията тръгнаха и се бях закачил под облаците, когато Видях Елин доста напред.Малко след това видях Ники и Ваня с тандема,които прелетяха над мен. Продължих, като максимална височина набрах около Вежен с леко влизане в облак. Неземна красота след излизането. Интересното беше,че на Изток от мен имаше два облака, с по-ниска база, като през по-малкият минах директно, а по-големия погалих с ушенцето на Адванса на Стоянчо ,като под мен видях онзи кръгъл отблясък върху облака, с моята сянка. Много ми се искаше да снимам,но бях оставил камерата, за да се олекотя максимално. След тези облачета последва едно дълго пропадане 1ак до склоновете над Розино, където се опитах да се задържа на някакви балончета, опитах да последвам и лека термика, която навлизаще в дерето , но безуспешно. Изморих се и пуснах възможно най-напред, отново в посока Кърнаре, като кацнах малко преди завода в западния му край. Докато се опитвах да се закача на склоновете на Розово, макар да ми помагаше едно соколче, наблюдавах как едно бяло крило се бори над Христо Даново, стържейки на ниско. бях убеден,че е Елин. Навътре в планината, видях други две крила, които кръжаха ниско над една малка полянка. Място ,на което аз не бих отишъл с подобна височина. За тези крила бях убеден,че са словенците. Те взимаха по-рискори решения и в конкретния случай - успяха да се извадят и продължат към сопот и дори Тъжа, докато ние бяхме натиснати от долинния източен вятър . Кацнах и започнах да скатавам ,като след секунди мина вихрушка. Проследих я с поглед и гледах ,как почти половин минута клати едно 4 метрово дръвче. сякаш невидим великан искаше да го отскубне. И докато гледах натам отново се появи Елин
. Стиковахме нещата, разгледахме вариантите и решихме да ходим пеша към Сопот. Мисля,че изминахме около 13 километра , пристигнахме пред клуба на Скайномад , където бяхме посрещнати и настанени във вилата на Ники Йотов. Отново културна нощувка и вечеря със по бира, за добър сън. Вече знаехме,че словенците са близо до Тъжа и втора точка. Планът за следващият ден бе, да се качим до старта на Сопот , тръгвайки в 9 сутринта.
Ден 4
Събудих се около 6 часа и дори имах сили да си направя упражненията. Позамислих се, дали не е по-разумно да се катерим към старта по-рано, за да ни е по-хладно. Мазолите бяха сравнително добре и общото физическо състояние също беше с тонус, макар лекия дискомфорт, който усещах при стъпване ( обувките са изключително важен елемент в ходенето ,а в моя случай, добре познати и комфортни обувки, с които се подготвях се скъсаха, последвано от пришиване от сарач , което е равно на нови обувки, което от своя страна задължително води до мазоли) . Докато оправях нещата си се появи и Елин, с предложение за по-ранно тръгване , което разбира се приех
. Оправихме се набързо и се отправихме към пътеката , североизточно от сопотската кацалка, която трябваше да ни отведе нагоре. изкачването ни отне около час и половина, след което започнахме да чакаме условия. Противно на стандартните за този старт, условията тръгнаха чак мъм 13 часа, а ние не искахме да рискуваме с кацане долу и отново катерене към старта. останалите пилоти на старта също изчакваха, а малкото ,които излитаха се давеха бързо. Към 13 часа взех решение да стартирам,след като видях едно учебно крило да се задържа добре на една термика, отнесена от запад-югозападния вятър. Реших да се подготтвям и излитам. Стартирах скоро след това, като успях да хвана качването , което ми беше показало учебното крило във въздуха. Набрах се до 1700 мнв. и там всичко приключваше. нямаше какво да чакам ,а и времето напредваше- пуснах към съседния ръб, после следващия. Знаех,че трябва да се прехвърля на равнец, който с огомният си гол масив щеше да е по-добър източник на термики. Успях да се извадя леко преди карловското дере, което ми осигури преминаването до равнец (почти комфортно преминаване). там започнах да прескачам с леки балончета от ръб на ръб и с отиване на изток нещата се подобряваха и набирането на височина се увеличаваше. Не можех да стигна базата, вероятно поради западния вятър, който идваше успоредно на самия Равнец. Отново последва преминаване през Джендема и закачане на Паниците (които познавах от Въздухария). Ханах силна термика,която ме отведе до около 2300 . ПОглеждайки в далечината видях крило,което се движи на запад и доста навътре над Паниците, предвид ниската база. Бях убеден,че това е един от словенците. Изгубих го скоро (предполагам,защото влезе в облаците отново). Продължих към Триглав,пресклачайки тъженското дере и наслаждавайки се на многото водопади ,които виждах и насечените скали. разознах мястото, от което излетяхме с Елин, минавайки ниско над него. В този район съм ходил много пъти на хижата, която беше под мен, но никога не съм си мислил,че ще мога да мина, оглеждайки я добре и виждайки, колко възможно е всъщност , следващият път да отида до нея летейки и кацайки пред нея ,а на следващия ден излитайки от местата наблизо . Условията се подобриха и небето беше нацъфтяло с кумулуси . Накъде около Соколна хванах поредната термика. Докато я въртях се наслаждавах на деретата,които обикалят масива и, като си спомних,как изкачвахме същите тези склонове преди няколко дни. А деретата на Соколна,погледнати от горе , изглеждат сякаш някой старателно е нареждал камъни с еднаква големина. Отново съжалих,че нямам с какво да снимам. Вече бях близо до точка 2- с. Скобелево. Трябваше да набера височина , за да изляза напред, да я достигна и да се върна с достатъна височина. Отново имах късмет с хубаво облаче и затвърдих вярата в техниката,доверявайки се на уреда,който ми показваше посоката в тази бяла стая, в която губиш всякаква престава за посока.точката бе достигната, след което следваше последната отсечка, а именно Сопот, който беше на около 34 км. от настоящото ми положение. Връщането щеше да е по-трудно, заради западната компонента на вятъра и големите сенки, които се бяха образували от вече по-силно развилите се облаци. Отново се насладих на триглавските скали и забелязах,че Елин идва с добра височина,както и още няколко крила, движещи се в същата посока. Насочих се към Паниците, виждайки малко слънчево петънце. Надявах се да има някакво качване там,тъй, като височината ми се стопи бързо над тъженското дере. Малкото слънчево петно ,сред огромните сенки ми донесе малко време и набрана височина. Прехвърлих се на следващият ръб, който беше по-висок и също леко огрят,но тъй,като нямаше нищо ,реших да кацна там и изчакам разпадането на облаците и по-силно нагряване ,което да откъсне нови термики.Кацнах,хапнах две десертчета ,пих вода и започнах да наблюдавам условията. Нищо! Тишина и никакво движение ,а беше около 16:20. Шансовете за силлни термики намаляваха обратно пропорционално с напредване на времето. Реших да излетя отново, за да кацна максимално далеч, след което със сигурност ще трябваще да ходя към Финала. Приготвих се , като междувременно наблюдавах как Елин подхожда за да кацне източно от мен ,на около километър и половина .Неговата височина след тъженското дере беше много по-малка, като в последствие ми разказа, как от 3000 мнв. над Скобелево и в облака е изгубил всичката до мястото, където го видях, без да има никакви признаци за термики. Приготвих крилото и излетях в посока долинката на Балята Река и Калоферския манастир и въпреки,че вече бяха огряни от слънцето имах един 15 минутен прав полет до чудесните полянки долу. ПОследва бързо скатаване на екипировката и ориентиране. Трябваше да стигна до С. Васил Левски, от което имаше черен и по-пряк път към Карлово и Сопот. Този път GPS- и офроуд картата ми помогнаха, което се изразяваше отново в посока. Преминах няколко дерета със стръмни склонове и след няколко километра достигнах черен път,водещ до Левски. Ориентирах се и продължих към Карлово, като спирах за много кратки паузи , някъде в северния край на Левски чух музика на AC/DC. Това допълнително "оцвети" момента
. Вървях бързо ,благодарение на щекиките за ходене и виждах,как от запад идва облачност,която присвятка. Знаех,че може би ще има и дъжд. След още няколко километра , влизайки в кв. Сушица на Карлово започна и дъждът. ПОкрих раницата с якето,с което летях и продължих по къси гаи и тениска. Дъждът се усилваше, но ме разхлаждаше и сякаш ми даваше повече сила. Напредвах бързо и скоро бях в карлово ,където се стичаха реки по пътищата. Часът беше около 21 и знаех,че имам час до финала , за което разбрах от смс-а на Мити Йотов ,който успях да прочета малко след кацането си в долинката на Бяла река и гласеше : " По молба на Елин ,времето за финал е удължено до 22 часа. Той е над Паниците ,малко след теб . Имаш шанс! " .Движех се бързо и на моменти тичах,смятайки дали ще се впиша във времето за финал. Бях застигнат от кола с приятели парапланеристи, които в движение ме снабдиха с вода , съпроводиха с аварийни светлини и шум на клаксон
)). Скоро видях и Сопот. Трябваше да вляза в определения радиус на точката за финал, която беше поляната за кацане. предполагах,че това ще е някъде около центъра, но разчитах на уреда. Знаех,че Мити ме очаква в клуб Скайномад ,който беше в посока на финала, но не беше достатъчно близо до него . Заобиколих клуба и продължих по стръмната павирана уличка на Сопот с Дървото , което е на самата уличка. Уреда показваше 200 метра...100, 90...Виждах невидимият финал ,който беше огрян от уличната лампа и озвучен от чешмите преди и след него. Край ! 237 километрово приключение завърши в тихата павирана сопотска уличка. Каква хармония ! Как само приключва път, изпълнен с безкрайно много емоции и чувства ?! Вълшебно спокойствие и изобилие от вода,която е в основата на живота !
Н . Стоянов
YaHooooO
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+1 / -0
