http://legalacts.justice.bg/Search/GetA ... VSvMpVo%3D
В случая става дума за обикновен хайдук, тоест използвали са случая да го осъдят (все пак) за нещо ноооо важен е принципът...и възможността
Солидаризирайки се с окончателните правни изводи на районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият Ю.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 348, б. „а“, алт.2 от НК.
Изпълнителното деяние по чл. 348, б. „а“ НК е осъществено, когато деецът държи радиосредство, което излъчва в етера, без да има писмено разрешение за това.
Безспорно е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е държал инкриминираната радиостанция, тоест същата е била в негова фактическа власт, както и че устройството е било технически изправно и годно да излъчва в етера.
Държането е без правно основание с оглед изискванията на закона, а именно липса на надлежно разрешение. Изложените фактически обстоятелства са основание за извод, че деянието е осъществено от обективна страна.
Доводът, че подсъдимият не е бил наясно за естеството на инкриминираната вещ, както и че не е знаел какво точно закупува, поради което не може да носи наказателна отговорност за това, е неоснователен.
Без значение за съставомерността на деянието е основанието, на което радиостанцията се намира у подсъдимия. Обстоятелството, че за да се държи, респ. ползва такава вещ е необходимо писмено разрешение от оторизиран орган, какъвто е Комисията за регулиране на съобщенията, респ. Междуведомствената комисия по радиочестоти, сочи, че този вид транслационно средство е под специален режим. Липсата на такова разрешение по силата на закона е основание за наказателна отговорност. Тя е лична, затова и законът изисква този, който държи или ползва радиосредство, да има писмено разрешение за това.
Правилно и обосновано СРС е установил, че престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е съзнавал, че държи радиосредство по смила на Закон за електронните съобщения / ЗЕС/, за което не е имал необходимото разрешително. С оглед на заявеното от подсъдимия, че радиостанцията е приличала на уоки токи, правилно са отхвърлени обясненията му в частта, с която е поддържал, че не знае какъв е характерът на вещта, която държи. Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо наказателна отговорност, поради което не може да се приеме липса на умисъл, защото не му било известно изискването радиосредството, което излъчва в ефир, да се държи само след получаване на надлежно разрешително.
Резултатът:
Мотивиран от горното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.03.2017 г., постановена по НОХД № 14315/2016 г. от СРС, НО, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
И присъдата:
лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева. Наказанието лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 НК е отложил с изпитателен срок от три години. Със същата присъда е отнет предметът на престъплението, а подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 226.68 лева.
В НК е разписано много ясно