Leonardo | ФОТО
Дата и час: Пон Ное 20, 2017 3:40 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: От Нос Емине (с.Емона) до вр. Ком
МнениеПубликувано на: Вто Сеп 01, 2015 8:10 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 28, 2011 9:39 am
Мнения: 268
Местоположение: Казанлък
Име: Николай Стоянов
Здравейте,
осъществих една мечта: Ком - Емине ( но на обратно ... вероятно защото от край време, когато взема албум със снимки започвам да ги разглеждам от зад напред ).
Ден първи ( 25.08.2015 - Вторник ) - Село Емона (Огромни благодарности на Бат Начо от Бургас и двамата му синове , които предната вечер ме посрещнаха, а в деня на старта ме докараха до Емона ).
7:40 сутринта стартирах с бърза крачка и подтичване , като екипировката остана в колата на Начката, който щеше да ме чака на старта (не слязох до фара, защото според изчисленията ми имах около 35 км. до първият възможен старт - Каблешково). Телефонът, който беше единствената ми навигация и комуникация заби. Тракерът успя да запише до Св. Влас, където тотално всичко се срина. Продължих през Сл. Бряг , Ахелой (бях там в 11 и нещо и реших ,че мога да хапна една супа). Междувременно Начо и малкият му син дойдоха. Продължих към Каблешково. Условията започнаха да се развиват като по учебник. Краката вече ме боляха - грешка (или може би спасение за следващите дни) беше, че тичах. Не тичам от години, изобщо, защото имам операция на коляното и се пазя! Това претовари мускулите в предната част на глезена и ми осигури постоянна болка до самия край на пътуването (а и все още). На около 3 км. от старта Начо спря с колата и каза: "Искаш ли да се качиш?! Познавам това време, след час всичко ще е умряло" . Тъй, като не претендирам за постижение , а и знаейки, че закъснях със старта (който планирах да е в 6:00 най-късно) се качих. След минути бяхме на старта и разпъвах , прехвърлях цивилни дрехи (останали от пътуването ми с влака). Направих два фалстарта (като при единият си беше класическо вдигане и удряне в земята (умората след 30 км. не бива да се подценява , а в комбинация с бързане за да не се изтърве момента си е риск, който просто поех). Излетях и усилията ми бяха възнаградени след 30 минути склон, докато тръгна първата термика . Не съм свикнал да летя в равнината и се изумявах, как с една термика мога да съм на 15 км от старта?!... тогава разбрах каква грешка правя , когато летя в Шумен :) .Последва мощно низходящо и сваляне в нещо като мини улей разположен по посоката ми на летене. Оказах се в ситуация, летейки назад срещу вятъра. За късмет тръгнаха някакви балони. В комбинация с вятъра и хълмовете наоколо само мисълта, че "ако не летя ще ходя" ме накара да държа здраво юздите. Отнасях се по малко склонче с наклон не повече от 25 градуса на височина не повече от 50 метра. Спечелих около 150 м. и пуснах към нивите леко в страни (за да си почина и да потърся нещо по-нормално , макар, че не беше момент за капризи поради нищожната ми височина). Имаше нещо.. побутна ме, завъртях каквото мога. Нямах идея на къде се движа точно. След тази "термика" видях град... огледах се, помислих „Трябва да е Айтос“. Тръгнах натам , за да се скрия от вятъра зад хълмовете ,от които идвам и да потърся някаква термика. Една идея над захода за кацане на обширните ниви се появи птичка, която ми показа какво да правя (толкова много и благодарих). Набрах някаква скромна височина. В Същия стил и мъки някак си успях да се добера до Карнобат и една голяма разорана нива, останала единствена на слънце :) Нещата се подобряваха. Последваха първите склончета от Стара планина , където най -накрая си осигурих спокойствие с първата нормална височина. Синилка беше целта ми, защото знаех, че следващия ден условията трябва да са добри за там. Беше рано. Мислих да кацна в с. Калояново да си потърся място за спане и да се нахраня. Бях на нивото на старта. Помислих си „Готова височина ,с която мога да прелетя Сливен (който по принцип ми е малка загадка) и аз просто ей така да кацна – Не!“. Продължих на запад и кацнах в Гавраилово ( 114 км. полет) . Събрах бързо и продължих на запад. Беше 18 часа и имах време да походя 7 км до с. Бинкос. Влязох в магазина и попитах за нощувки. Оказа се,че само в една къща може да се нощува. След като три пъти обиколих селото и накрая я намерих, се оказа, че собствениците не могат да ме приемат тази вечер, защото имат лични ангажименти. План Б - Обадих се на Стефко от летящите казанлъчани и го попитах дали му се нощува на палатка (бях подготвил колата си с всичко необходимо за нощувка на около 3-ма души + очакваните нужни за мен неща ). Потвърди ми, че ще дойде. Отидох пак на центъра в магазина и се заговорих с продавача. Покани ме на масата отвън (беше около 21 часа) където кмета на селото и още няколко юнака си пийваха :). Отидох и се представих: "Аз съм Николай" ,а кмета ми отвърна: "Ние сме от Бинкос " :)))) Така весело ми стана от това запознанство :) Докато дойде Стефко се посмях завидно много с тези хора. Подкрепата дойде и не след дълго бяхме разпънали лагер край реката. Хапнах набързо малко пушена скумрия, маслини и хляб, оправих зарядни, камери, приших си мазолите с игла и конец и си легнах . Някак си успях да оправя телефона. Ура!
Ден Втори (26.08.2015) - след като се събудих в 03:00 и се въртях до 5:30 събрахме лагера и поехме - Стефко към работа, аз към поляни, които се намират над с. Сборище (Начо от Бургас междувременно ме беше осведомил за тях, а Ники Кoжухаров ми беше дал прогнозата по телефона. Трябваше да се получи и този ден. Сутрешната 15 километрова разходка беше хубава по пътя , който вие от Бинкос към Шивачево. В Шивачево си взех хамбургер от 1 лв (класика) и го хапнах на добре оформеният им център с изненадващо много хора в 8 сутринта. Стигнах до с. Сборище и поех по черният път западно от селото, който виеше нагоре към поляните. 25 км от Бинкос до старта. Облачетата се правеха вяло над мен и бързо сякаш се разпадаха. Починах малко, изядох две бисквити и излетях. Долу някакви билкари (около 9-10 човека ) не спираха да викат с пълно гърло един през друг ,в продължение на поне 30 минути. Може би това накара една термика да се откъсне от ниското, когато вече си мислих, че ще кацна безславно и ще трябва да повторя последните 10 км нагоре. Труден ден. Термиките рядко стигаха 2 м/с, като през повечето време въртях до 1 м/с. Подминах Твърдица и на Гурково усетих северен вятър във височина, който ме изнесе почти в средата на Долината. Хубавото беше, че имаше и някаква конвергенция, на която се повозих. Стигнах Мъглиж и се сетих , как преди години Парамотористите, прелитащи от Ком до Емине бяха издухани със северен вятър. За щастие нямаше такъв и дори успях да се залепя на югозападния склон на Мъглиж, точно над манастира. Мощна термика. Продължих на запад, отново возейки се на конвергенция. Ветрогенераторите на Бузлуджа показваха север... може би около 3-4 м/с. Конвергенцията свърши и се качих в асансьора за надолу. Толкова надолу, че след 5-7 минути бях кацнал на северния край на с. Крън. Обадих се на баща ми да дойде да ме вземе. Бях вкъщи след 15 минути, взех си душа, който не можах да взема предната вечер и изядох каквото видях . Помислих "какво да правя за следващия ден?!". Очакваше се слаб СИ, който става за Саръяр (но трябва да се върна малко назад), възможен е за Тонзос (ако е много слаб) и е непроверен от мен за масива на Узана и вр. Исполин). Не ми се ходеше много и реших да се качвам на Тонзос. Сутринта с бистър ум се сетих, колко много сме седели на Тонзос без да излетим заради север. Ами ако се окажеше по-силен от прогнозите, които и без това бяха на границата?! Не мога да рискувам! Сутринта в 08:00 баща ми ме върна на мястото, на което кацнах и поех към Узана, разучавайки възможните начини за изкачване. Лесно се върви по път, но когато решиш да спестиш един завой в гората, минавайки на пряко, трябва да си наясно, че ще минаваш през пълзящи къпини, които на всяка крачка ти улавят краката, нападали клони, които трябва да прескачаш, да внимаваш да не те подхлъзнат, да не ти надигнат крака (както при овчарски скок) повече, отколкото можеш да го повдигнеш сам, да не хлътнат надолу пречупвайки се, да не ти попадне крака през клоните, вплетени като паяжина, както и със сипей, който може да е само 3 метра, но всяка стъпка нагоре да приключва на мястото, от което е започнала. Почти стигнах горе, но се оказах без вода, защото не съобразих: след отделянето от реката и пътя в дерето, по склона трудно ще намеря. Така и стана. Седях на прекрасните чисти поляни (ако не се лъжа на вр. Исполин), гледащи на СИ (какъвто и беше вятъра ) и чаках облаците да ми подсигурят увереност, че няма да бъда свален в съседното село Скобелево, до което обикновено севера пробива. Знаех, че закача ли се на масива на Триглав, мощните му термики ще ми помогнат. Излетях и се плъзнах по склона, влязох в подветрената и огрятата от слънцето страна и започнах да катеря, прехвърлих се на Триглав. Там психически си почивах, защото дежурната термика дърпаше крилото мощно нагоре. Паниците, прекосяване на Джендема и достигане до Равнец. Спокойствие - по Равнец можеш да се движиш без да полагаш особени усилия. Набрах височина и стигнах до средата му, където нещата рязко се влошиха. Низходящото беше толкова силно, че си помислих ,че ще кацам в Карлово. Това никак не ме устройва. Поне до Сопот трябва да стигна. Там има храна и вода. Последва мощна термика и преминаване до старта на Сопот. Видях, че две крила се вадят. Приятно е да видиш крила във въздуха, след като последните два дни не си виждал нищо. Зачудих се дали да не кацна на старта и да пия вода. Времето напредваше, а и тръгна хубава термика, която ме заведе в онази прекрасна бяла стая на едно класическо облаче. Продължавам към Беклемето, спокоен, че дори да кацна в Розино имам само 40 лв, тъй като сутринта оставих останалите 160 вкъщи. Прелетях Беклемето. Беше 17:30 може би и пуснах на финален глайд към Клисура. Кацнах на поляните над Клисура, сгънах и бързо се отправих към близкия комлекс. Литър айрян, супа и бъркани яйца (чието място айряна зае). Оказа се, че няма кой да дойде този ден с колата ми. Бяха ми останали 25 лв. Трябваше да си заредя батериите на телефона, камерата, така че ми беше нужен подслон. Оказа се, че в големия комплекс няма места, в една от двете къщи за гости нощувката е 30 лв, а във втората домакините са отишли на казана за да варят ракия. Телефонът им не отговаряше, както каза една от 8-те баби, които заварих на пейката пред тази къща. Търпението ми се поизчерпа. Отидох в магазина на 50 метра и си взех една бира. Глътнах две глътки и си помислих: „тръгнал съм заради приключението, та това е приключението – когато нещата не се развиват спрямо очакванията ти. По-скоро аз получавам това, за което съм тръгнал сега, след като не получавам това, от което имам нужда в момента. Дойде една от бабите и каза: „Момче, жал ми е да спиш на пътя. Ела, имам една стара къща, в която никой не живее“. Всичко, което се чуваше през тази вечер беше далечно минаващия влак и щурци!
Ден трети (27.08.2015) - тръгнах в 06:30. Предния ден се бяхме разбрали с Цецо от Златица да се срещнем в 07:00 на пътеката за вр. Вежен. И двамата се бяхме пооспали, така че срещатата ни беше абсолютно точна. Цецо ми донесе батерия, с която успях да заредя батериите на телефона и камерата. Всичко се нареди някак с лекота Тръгнахме заедно нагоре. Изключително съм благодарен на Цецо, че дойде. Заедно се качихме до билото за 2 часа и 40-50 минути (вместо очакваните от мен 4 (заради миналогодишния ми опит от Трансбалкан) като при това не изгубихме маркировката (както предната година направих аз). На билото има чешма с хубава вода. Продължихме към вр. Вежен, защото условията ги нямаше. Изядохме по едно десертче и Цецо реши да излети, за да ми покаже условията (спокойствието да видиш някой, който да излети преди теб и да ти покаже, че няма да се удавиш спестяват куп напрежение, което има преди всеки старт). Цецо пое бързо в посока Златица, макар да не набираше височина повече от 50 метра над терена. Все пак придвижването беше възможно, но прецених, че е по-разумно да се бавя, за да се усилят условията. Излетях и започнах да се придвижвам на запад с помоща на леките балончета, които имаше. Постепенно височината с всяка изминала термичка ставаше малко по-добра, докато някъде над х. Планинаски извори ме хвана някакъв невидим великан, опитвайки се да мачка красивото ми крило . В крайна сметка се озовах на 2700-2800 мнв. (вариото и телефонът дават различни стойности) като облак над мен нямаше, докато по северният склон се образуваха малки мъгели-кумулуси, които бяха под мен. Продължих към вр. Свищиплаз, където всичко стана много трудно, също както и на масива към вр. Баба. При всичко това знаех, че за следващият ден се очаква СИ вятър. Трябваше някъде да премина към Ботевград (напълно непознат район за мен). Получи се успешно, въпреки слабите термики. Над Ботевград отново от ниско се закачих за термика, която ми спести още около 10 км. в посока моята цел- вр. Ком. Кацнах на 4 км. Източно от с. Литаково след 4 часа и 40 мин полет и 71 км. Труден полет. Стигнах до селото и първите хора, които попитах за нощувка (баба, дядо и дъщеря им) бяха много учтиви, но ми казаха, че няма къде. Сега вече този отговор ми донесе усмивка. Знаете как е - когато толкова много не се получават нещата, ама толкова много, че да стане забавно. Сещам се, че казах „Ами някой трябва да те прибере у тях, ама ...кой ще те прибере ?! „ Не ми пукаше особено къде ще спя, та се пошегувах: “Хайде сега , не съм за изхвърляне“. Стандартната процедура - хранителния магазин, за да взема нещо за хапване и да разпитам. Докато говорих с продавача и той потвърди, че едва ли има къде наблизо, се появи дъщерята и баща и, с които говорих преди минути. Тя каза: „Татко те гони с колелото, за да те викне да спиш у тях“. Толкова добри хора са Дядо Стоян и баба Диди. Дойде и внука им Ицо и компанията стана приказна . Междувременно приятелката ми Гери и Крум ( мой много добър приятел и царя на Траял-колоезденето в България ) бяха тръгнали от София към мен, за да ми донесат зарядно, кабел и магнезиево олио, за което Цецо ми беше споменал сутринта, че е най-добрият метод за усвояване на магнезий (който е нужен при преумора... и много щипе като се намажеш). Тази вечер беше толкова хубава. Така сме се смели на масичката в двора на стопаните, с богата и вкусна трапеза и ракията на дядо Стоян (за тези, които искаха). Изключително зареждащо е да си с близките си, а в комбинация с нови и забавни хора...:)
Ден Четвърти (27.08.2015) – Баба Диди ме изпрати в 06:00 с уговорките да ям нещо, но не бях гладен. Чудех се, дали не е време да си взема една тонизираща напитка. Просто ей така, заради вкуса на сайдер. Влязох в магазин ( в този район магазините отварят много рано) и се огледах - няма такива. Не ми е писано да пия това, значи стандартното – айрян . Поех на запад, следвайки път, който трябваше да ме отведе на големи чисти поляни над с.Краево с изложение на Изток. Дълго изкачване като отново не си бях преценил водата. Останах без. По пътя ядох къпини, които ми отмъкнаха втората тениска, която съхнеше на раницата. Достигнах чистите места, но вятъра беше ИСИ и се наложи да походя към по-северната част на масива. Достигнах една фуния, в която прецених, че няма да имам проблем. Разпънах крилото, като преди това ядох боровинки и изцедих последната капка вода. Излетях. 45 минути полет, но никакво сериозно набиране, което да ми позволи да се пусна в посока Ком, минавайки над също толкова непознатите дерета около Искърското дефиле. Седях на склона и гледах как на Изток има формирани кумулуси и се надявах това да се случи и при мен. Поглеждайки надолу видях берачи на боровинки с бус в района и след като поредния цикъл ми свали височината кацнах, събрах си екипировката на куп и се погрижих да не я пече слънце. Взех шоколада, който носех в раницата и се затичах към тях да го разменя за вода, въпреки че ме боляха краката. Бяха отзивчиви и ведри. Размяната стана бързо Поговорихме малко и реших да отида и да излетя отново, защото денят напредваше. Излетях - нещата бяха малко по-добре, но не достатъчни за да се осмеля да пусна в посока, а и вятъра ме насочваше към Своге, където минавайки с кола знам, че няма много места за кацане. За това се насочих към дефилето на Искър, надявайки се на напечените южни червени скали, които не бяха изложени пряко на вятъра да намеря нещо. Уви, червените напечени скали нищо не ми дадоха. Кацнах на широка поляна в с. Зверино. „Чудесно - 17 км ходене и 6 км. полет в страни, който не ме е приближил и метър към целта“. Леко ядосано изядох десертчето, което ми беше останало. Реших да си намеря място за нощувка, но преди това да хапна. Литър айрян и шкембе чорба. Намерих малко хотелче, изкъпах се и заспах в 18:30. Събудих се около 21 ч и реших, че е редно да хапна стабилна храна. Страхотна свинска пържола със салата от зеле ми приготвиха съдържателите на хотелчето, работейки и в ресторантчето и една заносена бира (изпих само 4 глътки, че е добре за мускулната треска на предната част на глезените ми).
Ден Пети (30.08.2015) – Ники Кожухаров ме беше осведомил, че за следващия ден прогнозите са за ИСИ. Дълго време предната вечер се чудех какво да правя, предвид очакваните прогнози, непознаването на района , факта,че старта на Околчица е за СИ и противоречивата информация за пътеки от Зверино към Околчица. Замислих се „от толкова време искам да разгледам района на Враца и да летя от Околчица“. .. няма нищо случайно и вчерашният ход , макар и непланиран, се оказа , че всъщност ще ме заведе на правилното място. Събудих се отново в около 4 сутринта и се погрижих да заредя батериите си, тъй като отново имах технически проблем. Мислех да тръгна в 06:00, но виещите животни и Пълнолунието ме накараха да направя малка обиколка из Зверино, търсейки тонизиращата напитка, която не можах да намеря предният ден. Оказа се,че на близо има денонощно заведение, в което все още няма никой. Взех напитката и седнах на масите отвън, където въздуха беше толкова свеж , а музиката на Parov Stelar ме изстреля в космоса. След малко крачех по червения ръб, в посока вр.Яворец, по черен път ,водещ към махали ,в които по-късно се зачудих- кой и как е живял там. Изведнъж, на едно открито място и съвсем неочаквано видях да седи човек, глеадщ към дефилето на Искър и оргят от изгряващото слънце. Причу ми се някава мелодия. Помислих- вероятно е дошъл на това чисто място, за да отпусне душата си. Приближих се. Оказа се млад ловджия, който ми потвърди маршрута, по който мога да мина. Посъветва ме нагоре да свитя или пея, защото има и други дружинки. Изненадах се, че не пея толкова лошо „Македонско девойче“ , „Невидимо дете“ , Капитан Петко Войвода“ и др. . Пътят премина през няколко махалички, в които хапнах свежи и сладки къпини. Достигнах подножието на вр. Яворец , който трябваше да подсека югоизточно и да сляза в малка долинка, която водеше към асвалтовият път за Околчица. Чистата на пръв поглед поляна се оказа пълна с ниски и бодливи храстчета, както и сравнително лесен за преминаване лабиринт от шипки. Тук следа от пътека нямаше , за сметка на това бодливите храсвти се сгъстиха, а маркировката изчезна. Знаех посоката, но скоростта ми се намали до 10 метра в минута, плащайки кръвнина на всякаквите бодливи, ниски и високи разстения. Все пак някак си преминах и состигнах остатъка от някогашната пътека и дори видях маркировка. Не след дълго пътеката стана съвсем нормална и набрах скорост , слязох в малката долинка и след почивка и смяна на чорапи и пренавиване на ластичните бинтове около глезените ( които почти не бяха ластични вече ) излязох на асфалтовия път. Срещнах овчар, който попитах за вода, но се оказа,че там няма няма . Продължих и след няколко километра бях на паметника на Христо Ботев. Поклоних се .
На старта на Околчица се запознах с Киро ( парапланерист от София) ,който е душевно добър човек. Щедро ми даде студена вода и заедно зачакахме на старта. Разбрах ,че и други летящи ще идват насам , имах и поне два часа време за почивка и това донесе някакаво спокойствие. След около час се появиха Ники Велев, Стоил, Теди, Боряна, Сунай, Стоян, Ники Константинов, Гошко и много други. Изключително съм им благодарен с за съветите относно летенето в района.
Скоро излетяха първите крила и макар,че изглеждаше трудно ,реших да се подготвям, защото часът беше един. Вече имаше достатъчно опитни пилоти във въздуха, които показваха условията и нямаше смисъл да чакам. Излетях и след около 40- минутно опипване на условията хванах хубава термика, която ме отведе на 2500 мнв. Насочих се в желаната посока- вр.Ком. Последва кризисен период в следващия един час, в който термиките бяха отново много слаби ,но виждайки, че кумулусите стават по-добри бях решен да чакам. Търпението ми беше възнаградено. Скоро бях на прохода Петрохан, със същата височина на която беше билото и вятър ,който ме водеше в правилната посока. Достигнах билото и започнах да стържа в един улей. Набрах височина и пуснах към вр. Ком където бях на 300 метра над него.Видях туристи ,но времето беше напреднало ,а сега оставаше най-важното - да кацна благополучно на удачно място, за да мога да се отдам на радостта. Направих завой и тръгнах в обратната посока. 15 минути по-късно бях кацнал на високите окосени поляни, на час западно то прохода. Широки, обширни, окосени поляни... :)
"Човек трябва да мечтае"
"Не е важно къде отиваш, важно е пътят до там "
"Водата е в основата на всичко"
"Всяко нещо има причина и ако сте се оказали на най-нежеланото място, замислете се какво се опитва да ви научи животът"
Благодаря съм на всички, които спомогнаха да осъществя тази мечта и по специално :
Бат Начо от Бургас, Стефко Димитров от Казанлък, Ники Кожухаров ,Цецо -Тигъра от Златица , Крума, който си изкриви джантата на колата идвайки да ме подкрепи :) ,Теди от София и всички пилоти, които бяха на старта на Околчица в последния ден !
и разбира се - на семейстово - Баща ми (който обикновено идва да ме прибира, когато никой друг не може), сестра ми, която ме зарежда с енергия и приятелката ми ,Гери ,която се радва на моето щастие повече и от мен !
Благодаря на Ozone Paragliders , които ме подкрепиха в това приключение !

... и на всички птици, които се появяваха в най-правилният момент, за да ми покажат пътя!

Техниеска информация :
Крило - Ozone LM5
Сбруя- Ozone Ozium
Тегло на екипировката - 12 кг. (не включва водата, варираща от 02 л. до 2.0 л.)
Ходене - приблизително 125 км.
Летене - приблизително 360 км.
Общо време за преодоляване на маршрута -приблизително 5 дни и 10 часа (от с. Емона до прелитането над вр. Ком)
Загуба на телесна маса - 3 кг.

_________________
http://yahoooooskydance.com
https://www.youtube.com/channel/UCSGoiR72lOMLSLOYCar6oUw


Последна промяна YaHooooO на Вто Сеп 15, 2015 5:44 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +38 / -0 
 
 Заглавие: Re: От Нос Емине (с.Емона) до вр. Ком
МнениеПубликувано на: Вто Сеп 01, 2015 9:12 pm 
Offline

Регистриран на: Нед Май 15, 2011 11:01 pm
Мнения: 120
Местоположение: Плевен - София
Име: Тихомир Иванов
Браво, Ники! Направо за малко да "отвееш" Дизела :) Благодаря за подробния разказ, много полезно четиво. Аз бях един от многото на Околчица, споменах ти че съм го минавал пеша по "титулярната" посока преди 3 години. Hike&fly все повече започва да ме влече, просто повече летене ми трябва. Ком-Емине ми е голяма тръпка и след като го минах пеша все по-често мисля за минаване по въздуха. В класическия вариант обаче си мисля, че ще е по-трудно, защото ще трябват западни и серорозападни ветрове а това не се случва за толкова дълги периоди лятото. Но със сигурност няма да стане, ако не се пробва.

_________________
I believe I can fly..
________________
Gin Atlas / Apple XL


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: От Нос Емине (с.Емона) до вр. Ком
МнениеПубликувано на: Вто Сеп 01, 2015 11:13 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Мар 08, 2004 1:21 pm
Мнения: 139
Местоположение: Varna
С една дума - Браво :)


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: От Нос Емине (с.Емона) до вр. Ком
МнениеПубликувано на: Сря Сеп 02, 2015 5:56 am 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 28, 2011 9:39 am
Мнения: 268
Местоположение: Казанлък
Име: Николай Стоянов
RvE написа:
Браво, Ники! Направо за малко да "отвееш" Дизела :) Благодаря за подробния разказ, много полезно четиво. Аз бях един от многото на Околчица, споменах ти че съм го минавал пеша по "титулярната" посока преди 3 години. Hike&fly все повече започва да ме влече, просто повече летене ми трябва. Ком-Емине ми е голяма тръпка и след като го минах пеша все по-често мисля за минаване по въздуха. В класическия вариант обаче си мисля, че ще е по-трудно, защото ще трябват западни и серорозападни ветрове а това не се случва за толкова дълги периоди лятото. Но със сигурност няма да стане, ако не се пробва.


Благодаря :),
не бях чел твоят разказ и благодаря за споделянето. Пътуването винаги е свързано с приключение и за това трябва да си намираме цели.
Класическия вариант (от запад на изток) вероятно също е постижим и вероятно някой ден ще бъде пробван, просто трябва добра прогноза , късмет и здрави маратонки :)

_________________
http://yahoooooskydance.com
https://www.youtube.com/channel/UCSGoiR72lOMLSLOYCar6oUw


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: Re: От Нос Емине (с.Емона) до вр. Ком
МнениеПубликувано на: Сря Сеп 02, 2015 10:45 am 
Offline

Регистриран на: Чет Апр 08, 2004 10:02 am
Мнения: 128
Местоположение: Казанлък
Име: байРос
Браво Пилоте, браво Стоянов :)


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
 Заглавие: Re: От Нос Емине (с.Емона) до вр. Ком
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 13, 2015 4:15 pm 
Offline

Регистриран на: Пон Фев 28, 2011 9:39 am
Мнения: 268
Местоположение: Казанлък
Име: Николай Стоянов
Кадрите, които избрах от маршрута :

https://www.youtube.com/watch?v=oLtiCQoZ47s

_________________
http://yahoooooskydance.com
https://www.youtube.com/channel/UCSGoiR72lOMLSLOYCar6oUw


Върнете се в началото
  Профил    +14 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 6 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов