Ники, това е твоята гледна точка, предполагам като човек, на който работата му е да лети и да обучава други да летят.
Обаче на почти всички останали работата е нещо друго и допира с летенето, освен че е по-рядък, е нещо като бонус или екстра! Освен работата някои имаме и семейства с деца и при това положение летенето става още по-рядко и по-ценно. Като отивам да летя вече ми е много важно летенето да стане и да е качествено. Вече не мога да си позволя (както в началото) да отида и - я стане, я не стане. Това може на някой да му звучи тъжно, но е факт и е следствие на приоритетите които ние самите си подреждаме. За мен е факт, че работата (от която печеля пари) ми е по-важна от хобито (за което харча пари). Времето прекарано с децата ми е по-ценно от колкото времето прекарано с облаците - все пак облаците ще са си винаги там и винаги едни и същи, но сина ми само сега е на 4 години, само веднъж се учи да кара колело, само няколко години ще вярва че Дядо Коледа носи подаръците и т.н. хиляди еднократни неща!
На този целия фон, аз започвам да си мисля на какви състезания ще ходя следващата година веднага след като свършат състезанията в предишната година. Предпочитам да летя основно по състезания заради следните причини (в разбъркан ред):
1. Не летя сам.
Никак не ми е приятно да летя сам - за 16 години летене съм ходил сам на старт само 2 пъти. Когато сме с други пилоти и излетим заедно - по някое време на полета пак оставам сам и пак не ми е много приятно! Много по-добре ми е когато имам компания във въздуха и това е една от основните причини да харесвам състезанията.
2. Летенето е по-сигурно.
Знаете, че на състезания винаги има някаква (къде по-добра, къде по-лоша) организация за сигурност. Има спасители, има линейка, има направена организация за хеликоптер и т.н. и най-важното е, че има готовност за бърза реакция ако се случи инцидент. Летенето по състезания статистически е много по-сигурно от колкото извън състезания - от началото на парапланеризма в България имаме 11 смъртни случая извън състезания и само един по време на състезание.
3. Напредва се много по-бързо.
Като летиш на състезание винаги имаш възможност за съпоставка с останалите и да видиш какво е можело по-добре да се направи. Когато направиш грешка - тя е очевидна и съвсем ясна. По този начин всичко (и положително и отрицателно) се запечатва много по-добре и по-трайно в паметта и помага при следващи полети. Както виждате най-добрите в парапланеризма са Французите и това е в следствие на отношението им към състезанията - там всички инструктори и тандемни пилоти трябва да участват в състезания и да поддържат някакво ниво за да продължават да бъдат такива.
4. Няма разсейващи фактори.
Като отида на състезание се знае предварително, че няма да се занимавам с работа, няма да се занимавам с деца и т.н. Това е време отделено само за летене и без никакви странични дейности, които да ме разсейват и да ми отнемат от енергията. Това си е време само за мен.
5. Приятелите.
Най-готиното нещо е, че като приключи състезателното летене - всички сядат някъде да вечерят и да пият бира. Обсъжда се летенето през деня, кой от къде е минал, от къде се е извадил, каква грешка е направил и т.н. После се обасъждат по-стари полети и всички други интересни теми като се почне от уреди за летене, радиостанции, коли и се стигне до жените и секса.
Та така - заради всичко изброено по-горе аз си очаквам състезанията, както се очаква празник!
Организирайте се колкото се може по-бързо и обявявайте състезанията, които ще правите, за да си направим ние плановете и да може да се получат хубави състезания с много пилоти!
|
