| SkyNomad http://forum.skynomad.net/ |
|
| Trans Balkan 2016 Hike and Fly http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=27&t=8819 |
Страница 1 от 1 |
| Автор: | Viper_Weasel [ Пон Юли 04, 2016 11:04 am ] |
| Заглавие: | Trans Balkan 2016 Hike and Fly |
Интересен таск в Рила и Пирин! Започваме след час! http://skynomad.com/events/2016/transbalkan/news.htm |
|
| Автор: | YaHooooO [ Вто Юли 05, 2016 2:02 pm ] |
| Заглавие: | Re: Trans Balkan 2016 Hike and Fly |
Ивчо, можеш ли да кажеш как може да се вижда целия изминат маршрут до момента (следата от началото до момента) ? Благодаря |
|
| Автор: | Viper_Weasel [ Вто Юли 05, 2016 2:16 pm ] |
| Заглавие: | Re: Trans Balkan 2016 Hike and Fly |
За съжаление тъй като мобилният обхват е слаб тракерите губят връзка за дълго време и неуспяват да изпратят данните - за момента само Елин има пълен трак. Вижда се като минеш в режим на гледане 3Д и натиснеш квадратчето до името. |
|
| Автор: | YaHooooO [ Вто Юли 05, 2016 8:01 pm ] |
| Заглавие: | Re: Trans Balkan 2016 Hike and Fly |
Viper_Weasel написа: За съжаление тъй като мобилният обхват е слаб тракерите губят връзка за дълго време и неуспяват да изпратят данните - за момента само Елин има пълен трак. Вижда се като минеш в режим на гледане 3Д и натиснеш квадратчето до името. Благодаря ! 
|
|
| Автор: | pedunkee.mufkin [ Съб Юли 09, 2016 11:04 pm ] |
| Заглавие: | Re: Trans Balkan 2016 Hike and Fly |
Здравейте! Реших да опиша преживяването си като участник в Транс Балкан 2016. Бива ме в ходенето, обичам да летя, но се оказа, че да се комбинират не е лека задача. Успях да сведа минималната си екипировка до 12кг: Ozone Rush 4 – 5,2 kg Sup‘Аir Delight 2 – 3,6 kg Yeti light rescue – 1,25 kg Раница GIN light 90L – 900 g Каска Beal Atlantis – 240 g Като добавих други нужни неща като якета, ръкавици, уред, тениска, чорапи, вода, храна и крем за слънце, теглото на раницата се увеличи с още 5кг. Чувал не си и помислих да нося. Най-лекият, който имам, е 800гр и изключително неподходящ за спане на открито. Предложението на Ники Йотов да се завивам с крилото отхвърлих директно – как така, по-скоро аз ще го завия с тялото си, за да не се навлажнява от росата. Планът ми беше да спя по хижи и заслони. Ден 1 (яз. Калин – х. Мальовица) Качиха ни на яз. Калин с уазка. „Да се поглезим“ – каза Ники Йотов. Състезанието беше организирано в тесен приятелски кръг от 6 човека. Прогнозата се сбъдна – на старта на Калин духаше гръб и се правеха мъгелчета. Качихме се до билото, където открх място за разпъване. Елин го подмина, защото знаеше, че вероятно ще кацнем от другата страна на долината на х. Иван Вазов, и за същото време щеше да го изходи. Аз започнах да разопаковам, Ники ме видя и се зарадва – няма да забравя усмивката му. Мястото беше тясно и той не можеше да излети оттам с тандема, но ме изчака и ми помогна. Излетях, имаше термики и потенциал за къс прелет до отсрещния хребет (този към Рилските езера, зад него беше запушено) – може би 2 грешни завоя ме принудиха да кацна малко по-ниско. http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/18365 Скатах и тръгнах, веднага след това се засякохме с Елин. Вървяхме заедно през мъглата до Мальовишката долина. От време на време проблясваше на юг и се замислях дали да не излетя натам, но мисълта да се озова в дерето на Рилския манастир ме плашеше достатъчно. Подминахме вр. Мальовица, който беше в мъгла. Излетях от ниско в долината, за да си спестя слизането до хижата. http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/18366 Джубаеца ме посъветва да не губя височина и да преспя на х. Мальовица – „На ЦПШ (където бяха Ники и Елин) бобената чорба e рядка“. Майка ми ми донесе дрехи и остана с мен на хижата. Ден 2 (х. Мальовица – Боровец): Денят беше с много обещаваща прогноза - слаб СЗ и без вероятност да преразвива. Планът ми беше да вървим към Страшното езеро, после да продължим по главното било на изток към Лопушки връх и Мечит и там да търся подходящо място за излитане на север. Към 9ч започнаха да се правят мъгелчета в ниското и докато стигнем билото беше изцяло запушено от север. Намерих място за излитане на юг в подножието на Лопушки връх. Когато стигнах там надуваше роторна термика и дори се образува кумулусче. Разпънах, духна гръб – класика. Чакахме повече от час, без промяна, дори ставаше по-зле. Скатах и тръгнах нагоре. Радвам се че вървяхме заедно с майка ми и 2 кучета, защото мъглата може да е много депресираща, ако си сам. На върха Елин беше разпънал, но не се виждаше нищо. Той каза, че за момент било пробляснало и видял как изглежда терена на север. Точно бях прибрала крилото и нямах намерение да разпъвам пак – предпочетох да продължа към вр. Мечит и оттам да сляза надолу. Това и стана. Излетях от вр. Малък Мечит (2171 м). С няколко термики стигнах до с. Бели Искър и кацнах във високата част на пътя към Боровец. Походих малко и стигнах до лифта, откъдето смятах да тръгна на следващия ден. Ани беше обещала да върви с мен и отидохме да нощуваме в Самоков. Ден 3 (Боровец – с. Костенец): Прогнозата отново беше много обещаваща с малко по-силен СЗ, но исках да излетя по-рано, за да не ме сполети същата съдба като предния ден. Дадох допълнителните 5кг от раницата си на Ани и двете се качихме по Мусаленска пътека до западния старт на Маркуджик за около 2 часа. Беше 10:30, духаше в правилната посока и ставаше за реене. Планът ми беше да летя във високото към Мусала, защото в ниската част още не работеше. Това дере не ми действа добре на психиката – излетях, започнах да се вадя, но базата беше ниско. Повторих същата грешка от преди 2 години. Продължих наляво към Мусала, знаейки че има голяма вероятност да се удавя на яз. Бели Искър и да трябва да вървя много нагоре. Дори не стигнах дотам – кацнах на една полянка на източния склон на дерето. Условия имаше, макар и слаби, но не се справих с тях. Знаех, че състезанието е приключило за мен, но се радвах че съм добре. http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/18368 Оказа се, че съм кацнала във вододайната зона, където преминаването е забранено. Прибраха ме с уазка. Хапнах в селото, помислих малко и реших все пак да се кача да летя, защото небето изглеждаше магическо. Качих се с лифта и излетях от гондолата. Навътре в планината всичко беше запушено и летях над горите отпред. Беше 15:30 с ниска база и всяко ръбче работеше. Стигнах до долината на Белмекен. Нямаше как да вляза навътре, заради височината на базата и факта, че ниската част на Рила е гориста и нямах никакви варианти за кацане. Зачаках малко, без промяна, и в крайна сметка кацнах малко над с. Костенец, откъдето тръгва пътят към язовира. http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/18369 Оказа се, че в селото има минерални бани и мама много се зарадва – отпочинахме добре. Ден 4 (с. Костенец – х. Белмекен): Вече бях в туристически режим. Гошко и Джубаеца ми донесоха колелото от София. Планирахме да въртим до яз. Белмекен и там да преценим в коя посока да се спуснем. Маршрутът, който бях огледала от въздуха, представляваше черен път. Нямахме представа, че той свършва в туристическа пътека, по която се наложи да носим колелата. Последните метри до х. Белмекен извървяхме пеша и там конярят ни нахрани – най-вкусните хляб и лютеница. Човекът бе много изненадан от факта, че сме тръгнали с колела – може би идеята ми не е била толкова добра. Каза ни, че за да стигмем до язовира, трябва да се качим до билото и да минем през върха, за което нямахме сили. Нахранени и със свежи сили се спуснахме обратно към с. Костенец. За 4 дни бях изминала над 150 км: близо 65 с ходене, 50 по въздух и 40 на колело. Маршрутът на състезанието беше истинско предизвикателство – интересен, но не и по силите на всеки. Основният проблем, с който се сблъскахме, беше ниската база, която не ни позволяваше да летим над билата. Високата част на Рила е гола и скалиста на места с много варианти за кацане. Ние бяхме принудени да летим над горите, съставени от 30-40 метрови борове, над които не се чувствах комфортно. Благодаря на всичките си приятели, които ми оказаха подкрепа и бяха с мен по телефона или дойдоха на място – да ходим, летим или караме колела. Снимки с описания и траклог: https://drive.google.com/folderview?id=0B2QwjTMo2HMSeWxycXEyaDhYQW8&usp=sharing |
|
| Автор: | niki [ Пон Юли 11, 2016 6:08 am ] |
| Заглавие: | Re: Trans Balkan 2016 Hike and Fly |
Благодаря за споделеното Боряна! Таз годишния трансБалкан остана незавършен, отчасти заради ниската база и малкото летене, отчасти заради малкото участници с туристически нагласи. Например аз участвах с тандема със сина ми, на който макар и на 11, ходенето му идваше в повече, а на мен приземяването чрез сриване на крилото на пистата на Мальовица в роторливи условия също ми идваше в повече. След окичване Митака научи, че на наклонен терен с лека поддръжка няма кацане с С-ки, че с уши не можеш да си маневрен и все се подминаваш склона, а трябва да можеш да си играеш със срива и да парашутираш в определени зони. Все пак прехода от Калин до над езерата, полета, автостопа от Белмекен до Грънчар, разходката около езерото и посрещането на Боян от долината на Бели Искър бяха чудесно приключение за двама ни. В сравнение с предните две състезания, когато почти винаги можеш с един глайд да излезеш в полето, в Рила и дори Пирин имаш усещането че си в прегръдката на планината. Мисля че Калин - Белмекен - Предела - Ореляк ще стане класически маршрут за ходене с летене и при хубави условия лесно ще могат да му се добавят Витоша, Родопите, Осогово, Беласица, Гръцко и Македонско. Ще се видим догодина, в края на юли или началото на август! |
|
| Страница 1 от 1 | Часовете са според зоната UTC + 2 часа |
| Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group http://www.phpbb.com/ |
|