И аз в далечната 1992-ра така счупих глезен на Резньовете на Витоша.
Отидохме с един приятел да летим. Ходене около час до старта. Отидохме - гръбен вятър но го въртеше и имаше кратки челни пориви. По едно време моя човек излетя и кацна долу в Драгалевци, аз се подмотавах и се чудех дали да не прибера крилото и да си ходя, но не ми се връщаше пеша и реших да пробвам. И с един кофти старт счипих глезен. както си бях с кански болки събрах крилото и куцук-куцук до Морени на автобусната спирка за София. По-късно в Пирогов се разбра че съм пукнал кости, но нищо разместено. Гипс за 20 дни и така се разминах. Изводите за мене: същите като твоите.
teodor написа:
Събота, 31.03 много хора се качихме на старта на Петруса за организирания пара/делта фестивал. Вятърът беше почти изцяло гръбен от изтичащия СЗ фронт и въртеше през запад до чело на моменти. Поради това Мицо отмени задачата и каза: на който му се лети да лети. Доста пилоти излетяха, някои се набраха, други се удавиха, трети се качиха на камиона за надолу, а четвърти като мен се помотаваха и чудеха на старта.
Докато се оправя вятърът започна да изправя и да дава по-силни пориви, но нищо сериозно - излитаха пилоти. Вдигнах крилото, което тръгна насам-натам, но след известно танцуване се наместих под него и един порив веднага ме вдигна. Тъкмо успях да вляза в чохъла, когато доста по-силен порив ме удари и крилото скочи назад после рязко напред като за челен тък.
Контрирах гмуркането и последвалите камбани с 2-3 силни изпомпвания (може и да съм пререгирал), след което летейки назад и леко странично с крилото над главата ми се ударих в старта и веднага го сринах, един вид кацнах на заден. Докато лежейки се завъртах към крилото, дойде баш порива, захапа отворените камери на уж сринатото крило и ме повлече няколо метра през острите камъни по старта. Тъй като ръцете ми бяха опънати надолу за да държат спирачките не можах да се предпазя и ударих един камък с лице, претърколих се няколко пъти преди да се законтря и няколкото притекли се на помощ да успеят да погасят крилото. Всичко стана за секунди.
Резултат - порезна рана и драскотини на лицето, натъртвания и охлузвания по тялото, надрани очила, скъсано яке, сбруя на парцали. На каската няма и драскотина.
Изводи за мен:
1. не чакай много на старта: или излиташ или ако много се колебаеш значи има защо и по-добре недей.
2. за втори път бедствам излитайки в затишие между пориви, когато следащия се оказва много по-силен от предходния и се навирам между шамарите точно в момента на излитане.
Благодаря на всички които ми помогнаха и специално на Иван, който ме закара и остана с мен в болницата, пренебрегвайки семейството си. Като ми зарасне физиономията се надявам да летя безаварийно имайки още едно наум...