На 29.05.2019 ми се наложи да кацам в дерето на Карлово след 100% пилотска грешка (и последвали такива) от моя страна. Въпреки, че всичко се размина с минимално нараняване, считам че това е инцидент, който не следва да се подминава. Надявам се, че детайлите и видеото ще послужат като референтен материал с цел превенция, по-конкретно за начинаещи пилоти и пилоти с малък нальот. Апелирам към всички инструктори да показват и обясняват на начинаещи и средно напреднали ученици това видео и грешките допуснати от мен. Вярвам, че това би намалило подобни ситуации за в бъдеще.
Видео:
https://www.youtube.com/watch?v=JY9mHq8yE6oXC Track: leonardo/flight/29939
След глайд до западното ребро на дерето се включих в последната преминаваща термика, за да кача отново височина. Възстановявайки височина се отмествах бавно на изток с идея да се доближа максимално близо и с височина към източното ребро. Ясно е, че напускам термиката по средата над дерето и тук липсата на опит води до поредица от грешни решения докато вече се намирам в низходящ поток. Вятъра беше от юг със корост около 15км. Първо има кратък опит за долитане по посока към източното ребро. На видеото се вижда ясно, че вече съм прекалено ниско, за да долетя без да попадна в ротора на реброто при евентуална югоизточна компонента предвид височината му и променям курса обратно към западното ребро. Тук става натрупване на грешки като натискане на спийд по протежение на дерето и промяна на курса. Всичко това е ценно време, което губя затъвайки все по дълбоко. Считам, че оптималния курс в този случай за моето крило би бил в посока севрозапад към вр. Амбарица, за да долетя максимално бързо към реброто и да догоня евентуално напусната термика, след което да възстановя височина и да продължа на юг по реброто.
След като затънах и вече нямаше как да се извадя, вече въпроса бе как ще кацам. Концентрирах се да наблюдавам терена за евентуално леко оголени места. Такова се появи точно до подстанцията и се фиксирах към него (басейнче с малка бетонна площадка), но отпадна като възможност поради електрическите жици които надлетях, а след това нямаше как да сваля височина за такова кратко разстояние. След това последва кацането. Терена започваше да криволичи и следвайки го разклатих крилото. Не успях да надлетя клона на дървото, който не беше достатъчно солиден, за да се хвана за него, но се оказа достатъчно напорист да ми убие скоростта. При това крилото се разтовари и започна да колапсира, а аз започнах пропадането си вертикално надолу. Ясно е, че при този терен и тези условия приземяването и цопването в малкото басейнче на мини водопадчето е нещо на което не съм се надявал и в най смелите си фантазии. При пропадането надолу се вижда как левия ми крак е все още високо, докато десния следва релефа долу; при това тялото ми се накланя леко надясно и в едим момент за част от секундата каската ми се остъргва в скалата. Не усетих удар или сътресение, но понеже бях със слънчеви очила, при това охлузване каската притиска рамката на очилата, рамката се чупи в ъгъла при пантата и ми цепва веждата над дясното око (около 2см). След цопването започнах веднага да събирам крилото, което беше цопнало точно до мен и след няколко секунди видях капка кръв. Така разбрах, че все пак имам някакво нараняане. Разкопчах се, излязох от водата и предприех мерки по спиране на кръвта. В раницата винаги нося мини аптечка, която влезе в действие. Може би колегите, които летят без аптечка ще преосмислят решението си в този момент.
Опаковах се и тръгнах надолу към Карлово по най-бързия начин понеже терена не ми предлагаше добри възможности за изсушаване. Някъде преди ВЕЦ-а ми звънна Дани от Скайномад. Благодарности на Наско Коев, който ме е глеал отгоре докато крилото се скрива в дерето и е подал сигнал към Ники Йотов. Напълно съм наясно, че това приземяване е изключението на това, което е по-вероятно да се случи в такава ситуация. Надявам се моята грешка да предпази други пилоти. Трупането на практически опит е неимоверно свързано с правене на грешки, но всяка грешка се заплаща.
Изводите за мен са, че ще летя това крило по-консервативно занапред, осигурявайки си по широка зона на сигурност спрямо релефа и условията.