Макар и слънчев и топъл, Денят съвсем не се оказа приятен за мен. Добре че все пак Господ се смили и ме остави жив и здрав на косъм от смърта. Тръгнахме от Горна станция на Ястребец пеша към старта между Маркуджик 1 и 2 . Явно имах зор С раницата по пътя и Румбата Жеков ми помогна от средата на втория баир към старта. Пристигнах омаломощен на старта западно от Маркуджик1. Докато отпочина и се мотая и след един фал старт останах последен след Ясен Христов. Всичко беше уж нормално, извадих крилото във въздуха, стабилизирах го над главата си и се обърнах, засилих се, снегът беше много дълбок и затъвах изведнъж се спънах в един клон от клек под снега. Бях полуизлетял и крилото ме изпревари и повлече надолу в бездната. Започнах да се свличам по почти вертикалния склон. Как съм се спрял не ми е много ясно, но изведнъж се озовах легнал на лява страна в сбруята на около 20 сантимеъра от около 200 метрова бездна която завършваше в дерето на река Искър. Направо онемях защото усещах че и най малкото помръдване ще ме завлече в бездната а сигурно ще свлека и лавина със себе си. Представях си как оставам под три метра сняг и си счупвам гръбнака в една от двете скали отдолу които образуваха нещо като фуния. Направо се посрах. Как запазих спокойствие не ми е ясно. Не трябваше да мърдам върху нестабилния сняг и стръмнив склон С дясната ръка намерих телефона за щастие в десния джоб (понеже не лежах върху него). Успях да се свържа с Жоро Джамяров (после видях че е било 5 без 10) Казах му да вика спешно планинските спасители защото ситуацията е драматична. Имало е някаква разправия с тях защото са казали, че искат да им се обадя лично. пуснаха ми смс с номера и им се обадих. Казаха че тръгват и първия от тях се появи на една скала на около 15 м по хоризонтала на юг към 6 без 20. Видяха ме и казаха че ще ходят за въже и да изчакам така 5-10 мин. Човекът с въжето стигна до мен около 6 и 20. Така че съм пролежал неподвижно в снега час и половина. Спасителя ме върза за сбруята и тръгнах да лазя нагоре. Нямах никакви сили и въздух. Имах чувството че ще умра от недостиг на въздух. Изправен затъвах до чатала. За около 45 мин излезох на равното, оттам до ратрака, с него до лифта в който започнах да треперя неконтролируемо, оттам в офиса на ПСС да пишем протокол и номер на застрахоеателна полица и към 11 се птибрсх в София. Благодарен съм на Господ, че ме спаси, с също и на приятелите ми и спасителите. Така премина за мен този "приятен" ден, но за тоеа което се случи съм виновен единствено аз. Пиша всичко това за да обърна внимание ако има и други 62 годишни 125 килограмови парапланеристи да внимават в картинката и да не експериментират с ЕГН-тата си! Мисля това да е поуката от този пост?!
_________________ Ozone - DELTA 2
|