Грешката според мен е на организаторите на фестивал. Трябваше да сложат на опашката за лифта полицай с дрегер ,а не само да се попълват декларации. Няма начин пилот Y да е бил цял ден на сокчета. От опит знам че алкохола силно влошава реактивоспособността даже само от една бира на гладно. Виждал съм много колеги като кацнат още не е събрал веднага се хваща за бирата. После му идва идеята я да направим по още един шус ,докато се реди на опашката пие още една и е готов за подвизи.

Вълците издебнали куче, обкръжили го, искат да го изядат. Кучето се моли:

- Не ме убивайте, обещавам да ви помагам, да завръщам овцете към вас...

Помислили вълците, оставили го живо. Две години то им помагало, учило ги, показвало им места и методи, ловувало заедно с тях... Обаче дошла много гладна зима. Ловът неуспешен, вълците гладни, отчаяни. Какво да правят? Решили все пак да изядат кучето. И го изяли. Костите погребали. Поставили надгробна плоча. Чудят се как да я подпишат, от кого? "От приятели"? Какви приятели, като са го изяли? "От враговете?" Не става - две години заедно ловували, гръб до гръб, всичко точно... Помислили, помислили и написали:

- "От колегите".

Благодаря на Ваня за отговора и видеото, което говори повече от всичко изписано. За съжаление опасенията се оправдават и станалото е очевидно за всеки, който има глава на раменете си. Има разлика между "не всичко може да се предвиди" и пълен дебилизъм, може би дори някакъв вид интоксикация в този случай.

Пожелавам бързо и неусетно оздравяване на Ваня, всички ще помогнем с каквото можем, сигурен съм.

От сърце желая пълно възстановяване на Ваня и много кураж и сили. Описанието на Ники ми се струва точно и обективно предвид видяното на клипа.

На тези, които от няколко секунди видео издадоха присъда и почнаха да я изпълняват, че и направиха и токсикологичен анализ дистанционно - тъжна работа... Малко са трибуналите, които не дават възможност двете страни да бъдат изслушани. Тълпата събира камъни...

Искрено пожелавам пълно възстановяване на Ваня, търпение и кураж и се надявам да се видим отново на старта на Сопот, след колкото време е необходимо.

Относно ситуацията, смятам, че всеки опит за възстановяване на подобен крават с толкова малко височина можеше да завърши и много-много по-зле (удар с мах или по-висока вертикална скорост, който да бъде дори и фатален). Единственото спасение в подобна ситуация ми се струва хвърляне на запасен парашут и от двамата пилоти по най-бързия възможен начин (нека бъда поправен ако греша).

Принципно смятам, че няма по-опасна ситуация в парапланеризма (и изобщо в авиацията) от сблъсък във въздуха и следва да я избягваме на всяка цена. Лично съм се блъскал два пъти леко - веднъж на старта на Околчица с тяло странично в ухото на друго крило, с което излетяхме едновременно, и веднъж - на кацалката в Гудаури (Грузия) при насрещен заход (аз - срещу вятъра, тандем - по-вятъра), когато кацахме едновременно. И в двата случая нямаше никакви щети (освен едно скъсано стабило, през което мина пасажерът във втория случай). Личните ми изводи са, че следва във всеки един момент (особено след излитане и преди кацане) да сме наясно с всички крила около нас и каква е тяхната траектория и намерение, кога и как предстои да кацнат. Това дали ти си бил прав или крив след като вече е станала белята има отношение единствено към чувството за вина, но не и към възможните последствия за живота и здравето. Затова хора, оглеждайте се постоянно! Ако има крило до вас и го изгубите от поглед - трябва да ви светва червена лампа. И не съм съгласен цялата вина да се изсипва върху пилот Y. За да има какъвто и да е сблъсък (не само във въздуха, може да е с велосипед, автомобил или лодка), то това значи, че и двамата пилоти или не са се видели (т.е. гледали са си вариото / нагласяли са си спийд системата и т.н. - и двамата едновременно), и/или не са взели решителни мерки да избегнат сблъсъка. Ако единият не гледа, но другият внимава и действа - няма как да се стигне до сблъсък. Да, може от гледната точка на X да изглежда, че някой се забива странично в купола й и да изложим правилото за задния, по-високия и т.н., но от гледната точка на Y, която лети направо изглежда сякаш X я засича, правейки завой точно пред курса й. Следва да се има предвид и че когато правим завои, винаги има латенция - забавяне между подадената команда и реакцията на крилото + пендулума, който вече окончателно ни насочва в избрания курс. Но има един момент между подаване на командата и излизане в нов курс, в който няма как да се правят нови корекции. Т.е. винаги преди да се подава команда и преди да се вземе решение за силата й (тяло + управление), трябва да се поглежда в посоката, в която ще отидем, именно имайки предвид времето, в което няма как да се направи нова корекция. Ако там има друго крило (или много скоро е имало, но не го виждаме в този момент!!!), склон, дърво или каквото и да е препятствие, то следва да не се променя курса изобщо. Особено опасно е това при склоново реене, когато сме 20 крила на един склон и се правят завои в ограничена зона. Оглеждайте се постоянно, ако трябва крещете и т.н. и се пазете едни други.

Понеже имам опит с сблъсък във въздуха с делтаплан, горе долу на същoто място +-100м. http://forum.skynomad.net/gallery/displayimage.php?pid=8828&fullsize=1 , в ролята на потърпевш - жертва , това ми дава възможност да свържа това, което виждам и чета със собствения си опит. В моя инцидент нещата бяха много чисти като "вина". Аз бях без абсолютно никакви физически травми - след инцидента бях все едно се връщам от разходка в парка. Психически тогава бях доста афектиран, илюзията, че всичко зависи от мен и че ако съм добър, осъзнат, пилот и тъмната страна на парапланеризма изчезва за мен, леко се разпадна. Разбрах, че случайността, провидението имат огромна роля и че хората включително и аз правят грешки и това е нормално. От тогава никога не съм се чувствал лежерно и безгрижно във въздуха. Но сега след толков време и последващ опит съм в мир със случилото се. Това ми дава уникална гледна точка на преживелия подобна ситуация развила се по друг начин.
Не познавам никой от участниците, няма да коментирам изказвания на други участници в дискусията и да си задавам въпросът дали някой от тях са съпричастни към единия или другия пилот.
Ако аз бях пилотирал едно от двете крила замесени в инцидента такъв нямаше да има. Ако бях под долното крило след контакта, нещата нямаше да финишират с удар в терена със САТ-овидно движение. Ако бях горното след сблъсъка не знам какво щеше да стане.
От чисто човешка гледна точка нещата са тъжни и тежки и за двамата замесени пилоти.
-------
След настъпване на инцидента решаващо е как пилота отработва ситуацията. Основен проблем е справяне с стреса и избягване на паника или вцепеняване. Човешкия мозък има авариен режим, когато той се включи започва да оперира по други закони. Това не винаги е добре. Като цяло пилота трябва да е намерил начин да е наясно как реагира в такива ситуации. За себе си аз се срещнах с тази си същност на SUV курс на Копринка - при правене на пълни сривове - изпадах в паника и трудно реагирах и осъзнавам какво се случва. После като отворих запасен отново. Това с пълните сривове се оказа,че е пътя към справяне с проблема - като направих 10-20 пълни срива и паническата реакция някак си изчезна и се балансира. Ако човек си позволи при инцидент да изпадне в такова състояние, това драстично намалява шансовете му да се справи успешно.
Втория въпрос е как взема решения какво да прави.
Последователността е следната:
1. Оценка на височината. Височината дава времето до сблъсъка с терена. При вземане на решение е ключова. При моя инцидент прецених височината е критично малка, при този инцидент също беше малка.
2. Второто решение е дали да отвори запасен или да се бори със ситуацията - вечния избор. Ако височината е малка, решението да не се отваря запасен трябва да е вследствие на това, че пилота разпознава какво се случва и на 100% е сигурен, че може да разреши проблема. Проблемът винаги е, че за да сработи запасния се изисква височина, а и после да се подготви крилото и пилота за кацане на запасен също отнема време. Ако има височина и ситуацията не се влошава може да се изчака.
Ако се пропусне прозореца, в който може да се отвори запасен, а ситуацията е неразрешима има последствия.
В конкретната ситуация, според мен и двата пилота трябваше да отворят на момента. Горния пилот е бил опакован във връви и едва ли отварянето е можело да е лесно. Това, че се разкачиха беше изненадващо. Причината е най-вероятно, че спиралата се затегна много и поради претоварването долното крило Адванс не е издържало структурно на точките на които е било закачено за пилот Х и сбруята му - скъсан плат и връви. Ако спиралата беше по-мека - пилот Y ако беше вкарал малко управление, едва ли щеше да има разкачане. Ако спиралата беше до земята най-вероятно щеше да е фатална за двамата. За долния, при по- големия радиус абсолютно 100%.
При този сценарий не отварянето на запасни щеше да е равно на смърт. Според мен и двамата пилоти имат голям късмет.
Проблемът на такива ситуации е, че е абсолютно непредвидимо как ще се развият.
При моя случай, аз реших да отворя, защото моето крило беше закачено за делтата и тя ме буквално ме отнасяше на някъде. В първия момент си помислих, че всичо е приключило и сега просто ми предстои да видя как ще се овъртиме и ще се размажеме в терена. После някак си реших, че има шанс и изиграх картите си.
3. Отваряне на запасен.
Ако човек не е тренирал отваряне на запасен шансовете да се справи задоволително от първия път са доста ниски. Когато аз отварях на SUV, въпреки, че не бях под стрес, бях подробно инструктиран какво да правя какво да очаквам нещата тотално се объркаха. При първото дръпване запасния не искаше да излиза, оказа се, че да излезне трябва доста по-силно дърпане и не нагоре а доста в страни. При отварянето крилото тръгна да лети и тегли и аз пропадах по средата между запасния и крилото с няква зверска скорост. Непосредствено до самото кацане така и не можах да разбера какво да направя. Успях да срина крилото накрая, което резултира в някакъв мах при който се изплющях по гръб зверски в водата. След това обаче, коментирах всичко с инструкторите, а и не само. Бях наясно абсолютно какво съм объркал и как се прави. Когато ми се наложи в реалн ситуация, всичо протече перфектно. Има едно упражнение, както държи управлението пилот бързо хваща ръчката на запасния. Като го направи 100 пъти и после от време на време тренира ако му се наложи ще е максимално бърз.
Всъщност освен късмета, който имахме и двамата, но и перфктните ни действия след сблъска минимизирах последствията до минимални материални щети и емоционална неприязън за някакъв период от време, който при мен е изтекъл отдавна.
В конкретния случай, някак си несериозно, безотговорно е, неадекватно отношение - исках да отворя запасен ама не си намерих дръжката. Кой е виновен за последствията, вследствие на ненамиране на дръжка?
4. Прави впечатление, че пилота взима решение за запасен, но после се отказва при трудностите, които среща. Това е неправилно, защото ресурсите които има се разпределят в половинчати действия и се губи време.

Относно сблъсъка
По-принцип циклофренясването пред старта на нулички е предпоставка за инцидент. На видеото се вижда, че има още две крила западно пред старта. Излитането е критична фаза на полета. След излитане пилота влиза в сбруята, трябва да набира височина над терена, трябва му време да превключи на режим летене, обикновено е под лек стрес в първия момент. Възможно е да има проблеми примерно да излетял с вързано крило, насукан, с заплетено управление, да не може да се намести в сбруята поради няква причина.
Когато непосредствено пред старта има крила пилота или трябва да ги размине или да се включи в тяхната нуличка. И двата варианта означават непосредствено след излитане да прави маневри ниско над терена за да се подготви. Идеята, че някой който върти нулички пред старта има някво предимство е доста спорна. Ако е така то никой не трябва да излита докато той не се разкара. Което някак си не ОК да излети човек и да запуши старта.
В конкретни случай нещата са доста спорни. От една страна пилот X казва, че е видял пилот Y и е прекратил въртенето на термиката за да му остави място на запад, но там има други крила. От друга страна лети посока Запад-Изток, а пилот Y няма особен избор освен да прелети Север - Юг. Пилот X е допуснал, че пилот Y ще премине западно, но по никакъв начин не се уверил, че това реално се случва. Приел е допускане, за факт, действал е според това. Това е класическа грешка в авиацията. Пилот X се съмнявам, че е разбрал, че трябва да мине западно освена ако не чета мисли. Струва ми се че Y e очаквал X да продължи да си върти нормално. Той минава доста Източно.
От самото видео се виждат две неща. Пилот Y лети направо и очевидно не е видял пилот X. Пилот X е предприел маневра на ляво посока към старта от посока изток завива на север срещу склона. Преди започване на маневра е абсолютно задължително пилота да прегледа посоката в която иска да завие и да се увери, че там няма други пилоти. Най-вероятно пилот X вярвa, че Y далече западно зад гърба и и е пропуснал проверката или тя не е качествена. Предприел е маневра - ТОЙ, която го поставя на курс на сблъсък с друг летателен апарат. Единствената му надежда е другия пилот да забележи и отреагира с избягваща маневра сблъсъка, което не се е случило. От видеото се вижда, че левия завой го извежда директно срещу пилота Y. Ако нямаше ляв завой щеше да има много близко разминаване.
Пилот Y очевидно също не е отразил пилот X и че траекториите им се пресичат.
От видеото се вижда, че пилот Y, непосредствено преди сблъсъка предприема радикални мерки за да го избегне. Дали те са най-правилни е трудно да се каже. Пилот X e абсолютно пасивен. Продължава да следва курса на сблъсъка. Няма никаква реакция.
Правилото при визуално летене е: “аз те виждам, ти ме виждаш”, в случая това правило е тотално нарушено. Имаме ситуация, в която: “аз не те виждам, ти не ме виждаш”. Да се твърди, че единия пилот е виновен, а другия не за мен замазва причините за възникване на конкретния инцидента. Пилотите които циклофенират при западното ребро също оказват влияние, според мен. Интересно би било как са летяли цялата група пилоти пред старта.

Мнението че въртящите нулички пред старта по някакъв начин повишават риска за излитащите честно казано е откровено абсурдно! Хората във въздуха са поставени пред ограничен избор на действия, хората на старта имат избора - да излетят справяйки се с натовареността или да мрънкат и да чакат по нормален момент за излитане. Съжалявам но аргумента - въртиш нули и блокираш старта е абсурден.
Нека хората които считат за нормално някой с права траектория да ти се вреже в кръговете за термика да си прочетат отново правилата за предимство във въздуха и да си ги припомнят из основи.
Относно ситуацията - на видеото ясно се вижда пилот Y който в правя траектория се движи към пилот Х който довършва маневра по време на която е бил с гръб към пилот У. Пилот Х твърди че вижда пилот У секунда преди сблъсъка в съмнителна траектория - ако можем да говорим за "вина" на пилот Х то това може да бъде единствено факта че се е пре-доверил в преценката на пилот У.. За сметка на това пилот У лети в продължение на няколко секунди с прогресивно нарастващи команди и в двете управления - тоест за пилот У сблъсъкът е твърде вероятен още от момента в който пилот Х е с гръб към него и няма видимост. Адекватна реакция за промяна на посоката обаче липсва! Нека не забравяме че не се движим по шосета и не сме ограничени откъм маневреност с изключение на случаите в които сме близо до терена какъвто този не е! Да летиш с прав курс към зоната на маневриране на някой друг и да твърдиш че той ти пресича правият курс, особено в ситуация в която няма как да има видимост, а за капак има и предимството на по ниският, дясностоящ е просто абсурд.
Тук може и да се разгледа и манталитета на начинаещите като предпоставка за инцидент.
Много често при начинаещите се наблюдава схващането че всички ги виждат и всички ги пазят защото те са ... с малко опит - и докато в други държави пилотите с малко опит се означават с лентички на крилата например при нас всеки разчита на факта "мен ме знаят" - да обаче реалността е че единственият начин да разпознаеш пилотът с малко опит във въздуха е по грешните решения които взима или липсата на решения изобщо.
Неподготвеността и ниското ниво на опит обаче НЕ СА ОПРАВДАНИЕ за неспазване на общоприетите норми и правила касаещи личната и общата безопасност!
Факт е че във въздуха носим отговорност както за себе си така и за тези около нас - ако не можем да поемем отговорност за което и да е от тези две неща - нямаме работа във въздуха!

Според мен също не е ок да се въртят термики точно пред старта (ако има готови за излитане пилоти), но в случая изобщо нямаме такава ситуация - действията се развиват достатъчно далеч напред. Също, би било добре ако може да се намери и второто видео (заснето от старта), което е споменал Ники.

Представете си следната ситуация, но на автомагистрала. Водач Х се движи в лява лента и забелязва наближаващ автомобил, премества се в дясната лента, за да направи място, водач Y започва изпреварване отляво, в който момент водач X (без видимост назад) отново се връща в лявата лента. Y блъска Х отзад и по ЗДП е виновен (като задно стоящ). КАТ си е свършил работата, има виновен за ПТП и всичко е "наред". Прехвърлете тази ситуация във въздуха (където дори нямаме огледала за обратно виждане и спирачка, а само можем да променяме курса) и картинката е готова.

Само дето (също както и на пътя) сляпото спазване на правилата по никакъв начин не гарантира, че ще се избегнат инциденти. Да, спазването им от всички е задължително и намалява риска от тях, но може би пилот Y се е опитала да направи именно това - видяла е X да завива надясно и е преценила, че ще мине отляво. Само че Х без видимост назад решава да завие отново наляво. И дори срещу склона (видно на 0:30, 0:31 от видеото). От гледна точка на опитни термичари, може и вината на Y да е безусловна, но от гледна точка на Y, която прави първи прав полет от този старт, то тя следва релефа и избира да лети над реброто (а не в дерето). И ако изводът от цялата тази дискусия отиде единствено в посока просто да обявим, че пилот Y не е спазвал правилата и това е единствената причина за сблъсъка, то инцидентите не само, че няма да намалеят, а ще се увеличат! Това, че си въртиш термика някъде си, не значи, че цялото въздушно пространство около, над теб (и в ляво от теб) е твое и можеш да правиш каквото си поискаш, без да се съобразяваш с другите крила, понеже си в "правото си". И аз обичам сам да си въртя агресивно тесни термички, но винаги се съобразявам и с пилотите, които правят околосветски пътешествия около ядрото на термиката, пазя ги и се опитвам да се синхронизирам с тяхното въртене. Ако едни други не се пазим, правилата няма да ни помогнат особено. А гледането напред в завой е поглед в миналото и ходене след събитията. При завой и още преди да се прави той, се гледа в посоката на завоя, дори и назад зад гърба в посоката на завоя. Може би 99% от видеата с mid air collision са или в термика или в завой, когато изненадващо се оказва, че там, зад завоя ни чака друго крило, само че правещият завоя не гледа натам.

Написах каквото мислех още в предното мнение, редно е да се пазим едни други постоянно. Иска ми се от тази дискусия да се пръкнат подобни изводи какво да правим в бъдеще, как да повишим сигурността за всички ни, а не да търсим на всяка цена един-единствен виновник и да издаваме присъди.

Примерът с магистралата не е правилен...

Няма ли поне един или идеално два траклога записани. Много гадаене може да отпадне.

Невероятен късмет е, че нямаме два трупа. А те седнали да бистрят кой е малко по-прав и кой повече крив, като е пределно ясно, че и двете страни имат вина. Разберете, че в така създалата се ситуация - зловещата двойна спирала към земята и не-отварянето на запасни, две чудесни млади момичета щяха да си отидат. Пуф и да ги няма… Аз поне съм благодарен, че още са с нас.

На всички шерифи и сеирджии - Оправете си ценностната система бе хора!

Ваня, мога само да предполагам през какво преминаваш. От сърце ти желая бързо и безпроблемно възстановяване. Истината е, че всеки ден бих избрал твоето състояние пред хоризонталното два метра дълбоко в пръста. Радвай се на втория шанс, приятелите, близките, хубавите емоции, приключенията и безкрайните възможности, които живота продължава да ти предлага.

Кой е инструктора на все-още неназованата участничка в инцидента?

това кой е инструктора на участничката е все едно да търсим под вола теле,който и да е си е свършил работата а какво решават сами във въздуха си е друга работа каруцата като се преобърне пътища много са казали старите хора
най важното че са живи и да им е за поука както на тя така и на останалите

Абсурдно е да се мисли че вината е винаги едностранна, както е абсурдно да се мисли че е и по равно разделена.
Абсурдно е да казваш "такива неща се случват" - когато не се случват на теб.
Абсурдно е да махваме с ръка и да казваме "абе нали са живи - по малкото зло" - без да си бил на мястото на пострадалия.
Абсрдно е да си жив, здрав и щастлив, а 10 секунди по-късно безвъзвратно начупен ама видиш ли да трябва да се радваш основно че си жив.
Абсурдно е да имаш събитие и да мислиш че няма значение причино следствената връзка - "важно е всички да си вземат бележка" - вината е за това за да се установи кой трябва да си вземе бележка.
Абсурдно е да оневиняваш защото неразбираш, както и да обвиняваш защото не разбираш.
Сравненията с автомобили и летателни апарати по принцип са абсурдни - едното се движи в 3 измерения и няма спирачки - другото се движи в 2 ама може да спре и да премисли ситуацията.
Абсурдно е да казваш кое е абсурдно без да си бил пряко участник в подобно събитие или последствията от него!
Спирам до тук за да не стане по-абсурдно!

Пилота съучастник в инцидента, е изкарал курс през 2018 в Sky-camp инструктор е Иво Геров