Във вторник направих фалстарт на Невша, който завърши с падане в източния му край и в резултат съм със счупена ладиева кост на китката.

Условията при, които това се случи бяха следните: основният вятър северен, в порядък от успореден до 30 градуса на старта, силата около 2-4 м, Раздухваше от време на време по-силно с преминаването на термика, имаше и челни пориви.

Направих няколко опита, които преустановявах – крилото се изстрелва, има налягане в началото, когато тръгнеш към края на старта, налягането изчезва, крилото се ориентира на север. След 30на мин на жегата, вече чаках с нетърпение добър момент. Имаше челен (СИИ) порив, вдигнах крилото и се обърнах, крилото ме вдигна на около половин метър, имах контрол, беше с налягане и реших, че това Е шанса за пълен напред. В същото време, отново се е раздухало от север, защото лявата половина се изпразни, дясната вместо да бъде над главата ми се наклони странично, дърпайки ме настрани, без да има добра подемна сила. И така с две решителни крачки, хайде в дупката.

Отчитам следните свои грешки (имаше доста очевидци, к могат да добавят или ме коригират).
Не съобразих, че вече се напрягама, от това че не излитам, потя се в жегата, ставам припрян. Беше очевидно, че не е ок да се метна по този идиотски начин, но не можах да бъда рационален в конкретния момент. Като цяло Невша (и Мадара) е старт, който ме напряга и хем имам желанието да приключа по-бързо с излитането, хем често се туткам повече от нужното.
Не обърнах внимание, че двете добри излитания преди мен (и като цяло следващите), бяха леко на север, просто когато порива не е супер крив; опитвах се да излитам в доста по-различна посока на основния вятър, разчитайки на минаваща термика.

Поздрави!