Решението за вдигане на хеликоптер е взето от дежурния по ПСС, след разговор с пострадалия и заради това, че е бил много далече за бързо достигане на спасителите. ПСС и военните имат договорка за подобни действия, но крайното решение е било на командващия армията адмирал еди кой си. Можем да го приемем като добър жест към парапланеристите, защото и вчера и днеска вървят военни учения в района и хем сме в нарушение, хем вертолета трябва да е в готовност да осигурява учението (и вчера и днеска ниско над Сопот мина голям транспортен самолет). ... Инцидента под връх Купена е пилотска грешка. След като е видял, че затъва под нивото на билото пилотът е имал изобилие от тревисти склонове за кацане, но вероятно е се е надявал да намери термика, затънал е и е кацнал малко над горския пояс по средата на отсечката между хижа Хубавец и хижа Левски. В ниското, ветровете стават по шашави, има и низходящи и затова се е приземил с голяма скорост. В района няма никакъв обхват, така че ако нямаше сателитна комуникация можеше още да си лежи там. Операцията му е минала успешно. Циментирали са му L2 и L4. Извод - летенето във високата планина изисква по-бързи решения за приземяване, което означава повече ходене, но и повече безопасност. Откритите за вятъра изпъкнали ридове и терени са по-подходящи от вдлъбнатите и тези на завет. ..... По-сериозно е положението на другият пилот паднал източно от хижа Равнец. Летял е близо до склона, когато влезъл в силно низходящо, което го забило в земята с голяма скорост. Малко по напред по склона се откъсва редовно силна термика и вероятно е попаднал в компенсаторното низходящо. Има счупен 12-ти шиен прешлен и в момента тече операцията му. Извод - ако нямате достатъчно опит в усета на вятъра, възходящите и низходящите, то не копирайте по-опитните пилоти и стойте по-далече от терена. Трябва да се изучава Невидимата Планина. Интересно е, че пострадалите при приземяване, както и повечето пилоти, не проявяваха интерес към статията за приземявания. Помолих ги да я прочетат през очите на инцидента си, да добавят нещо, което би помогнало на другите, но уви. Ако се спъна неочаквано по тротоара, сякаш по-малко боли когато се обърна и разбера, че причината е някоя изпъкнала плочка. Сякаш знанието не само бори страха, но облекчава и болката. ....
Сутринта се качих с първият лифт да ходя да търся екипировката на падналия под Купена, защото военните не я бяха взели с тях. За около 50 минути стигнах хижа Добрила, обозначих се на хижарката какви са ми намеренията и от там продължих по красивата подсичаща Амбарица пътека за хижа Левски. В гората по югоизточния склон на връх Амбарица пътеката бе много приятна, че даже побягвах по нея, което в последствие се оказа рисковано, заради мечката с мечето които живеят в района. Един симпатичен овчар от Дъбене, който срещнах по нататък каза че преди няколко дена е изчезнала една крава, а преди това са видели мечката с мечето, били са на 30 метра от нея, викали са да я уплашат, но тя само се изправила да ги подуши, не им обърнала внимание и седнала да пасе. Та, добре е да не се бърза много и да се вдига шум, защото има случаи на нападнати от мечка хора, които са я изненадали, особено с мече наоколо. ... В един улей пих жадно от един подозрително топъл ручей, очаквах да се посера, но явно стомаха ми е закален от Африка. По-нататък до пътеката попаднах на т.нар. дъбенска чешма с вкусна студена вода. Пътеката ми минаваше между едно стадо овце и голямото овчарско куче, което ги пазеше. Кучето не ме видя, когато наближих, но за всеки случай откъснах стрък лопен да имитирам тояга с него. След дълго търсене намерих и камък в тучната златиста трева. Кучето ме видя и се втурна към мен. Веднага му заговорих, държейки камъка и стръка лопен. Ал Капоне е казал, че можеш да постигнеш много повече с добра дума и пистолет в ръката, отколкото само с добра дума. Кучето разбра, видя че не се движа в посока стадото, опита се да ме погне отзад като отминавах, обърнах се към него, спря се и си продължих по пътя.
По нататък срещнах овчаря Нено седнал до 2 коня. Питах го за парапланериста и вертолета. Заприказвахме се за туй онуй. Преди около 15 години еколозите искаха да насърчат високопланинската паша със субсидии за да се спре разпространението на хвойната, която превзема планината. Наскоро предлагаха да спират субсидиитем защото няма ефект, дори има ерозии и замърсявания на езерата от прекомерна паша. Според Нено кравите мачкали хвойната и така я ограничавали. Поради глобалното затопляне, високите части на планината стават по-благоприятни за живот и планината естествено се охрастява и самозалесява с и без паша. Делтапланеристът Митко Кочев от Пещера разправя, че навремето родът му е гледал много животни над Батак, където са били огромни поляни. След създаването на границата с Гърция спира и зимуването на животните по беломорието, скотовъдството замира и сега над Батак са огромни гори...
Продължих нататък и на тревистият рид, който се спуска от езерото под Купена срещнах втори овчар с дрезгав от прекалено пиене и пушене глас. Посочи ми къде е крилото и се спуснах надолу през ардъча (хвойната). Стигнах при крилото, сгънах го в удобната конвертируема на раница сбруя и реших да се кача обратно горе да пробвам да се прибера до Сопот с летене. Спускането надолу в опит да засека пътеката за хижа Левски може да се окаже задънено от растителност, скали или стръмнотии. Две сърни се криеха на сянка сред последните дървета. Имаше ровено от диво прасе.
Ходенето по склона на планината дава възможност за изучаване на вятъра, разгадаване къде просто духа и къде може да вдига. Има интрига, защото хем гледаш да си икономичен и да не катериш в повече, хем трябва да си сигурен че ще успееш от раз и няма да се налага да кацаш по надолу, да катериш пак и евентуално да свършат условията. Мисля, че набарах оптималното място и със зарейване и финтове успях да се изкатеря до седлото между Амбарица и малкия Купен. Нямах обхват, не бях гледал прогноза, решавите облаци отгоре показваха някакъв СЗ, но работеше добре и се набрах до 2800 облечен по тениска и без каска, защото не бях планувал такъв полет. Разходих се до Сопот и по южните склонове над Карлово да депресирам тия дето бълбукаха под инверсията на долния етаж и се върнах до кацалката на Сопот.
Прибрах се в Гнездото, но по-късно научих че друг англичанин е имал твърдо приземяване около рибния ресторант с евентуално счупен глезен. Айде към Пловдив, където в УМБАЛ Св Георги ги бяха събрали вече трима. Докато чакахме резултати от ренген отидох да си купя нещо за ядене, защото освен червени боровинки не бях ял от сутринта. Наблизо бе мол Пловдив с Макдоналдс, KFC и вся осталная сволач. Мъже с воднисти бицепси, бръснати крака и брадясали мутри, подобно на главорезите от Ислямска Държава. Жени с грозни устни и хищни погледи. Всякакви драматични татуирувки, сякаш запълващи липсата на драма и съдържание в кухите лейки. Зомбирани деца. Беше такъв контраст в сравнение с предната част на деня. Хората се бяха натъкмили, общуваха любезно, витрините лъскави, таблото за електронни поръчки те примамваше да поръчаш повече и повече. Сещам се за Учителя, който понякога минава през някой мол и всеки път казва че излиза като победител, защото нищо не го привлича, от нищо не се нуждае. Един пълен младеж до мен си поръча бургери за около 40 лева. А на мене в очите ми са още златните тревисти склонове на Стара Планина и стадата овце пръснати по тях. Уютната топла котловина на Стара Река. Купена, Костенурката, Ботев, Равнец. Високите кумулуси над Родопите. Вежен, Копривщица, Тетевенско. Лястовичките, които отказват да си тръгнат на юг. Как да си тръгна и аз? Щастлив съм за живота, който си избрах. Въпреки рисковете. Не ги търся, но ги приемам. Градовете са ми чужди, да не кажа противни. Има полезни и красиви неща, но всичко се продава под една или друга форма, докато Природата е естествено красива и при това безплатна. ... Последния паднал има разкъсване на връзки между тибия и фибула - явно от удара сферичната става на глезена се е вклинила и поразчекнала двете кости на подбедрицата. Добре е да се оперира до седмица, защото травмираното място се подува с кръв и лимфа и после по-трудно се ремонтира. Реши да се върне в Англия по-скоро. В големия град. За всеки случай. Като победен.
_________________ www.nest.bg
|