Днес една ученичка малко след успешно излитане на учебният хълм при ламинарни условия влезе в лек възходящ поток,
тъй като досега не беше изпитвала възходящи потоци повдигането и подейства стресиращо и тя се вцепени издърпвайки управленията почти до долу с реална опасност да срине крилото.
След 4-но подадена команда да вдигне ръцете, като това включваше смяна на интонация и на вида команда - тя в крайна сметка излезе от ступора и и отпусна управленията твърде рязко.
Последва мах на крилото от около 2-3 метра, ударът беше посрещнат с крака, но комбинацията от гмуркащото се крило и наклоненият терен даде допълнително енергия на тялото и тя успя да направи пълно предно салто. В крайна сметка всичко завърши с обелен нос и устна и натъртен палец на крака .

Реакцията за издърпване, сграбчване, прегръщане и всякакъв вид друго вкопчване в стресова ситуация е много силна на подсъзнателно ниво и се наблюдава както при начинаещи така и при много опитни пилоти в екстремни ситуации.
Тренировката по вдигане на ръце в екстремна ситуация трябва да се засили при начинаещи. Също е много важно да се направи разликата при отпускане на крилото плавно и рязко - плавното отпускане би предотвратило големият мах който може да бъде еднакво опасен със срива. Има и ситуации при критични височини при които отпускането е дори непрепоръчително - по добре да изпарашутираш вертикално отколкото пуснатото крило да те влети в земята. Въпреки всичко обаче, за съжаление вродените инстинкти към които сме програмирани в екстремни ситуации, често вземат превес над ситуацията и понякога могат да ни навредят повече отколкото да ни помогнат.