На 03.12.2006 имаше много плътна инверсия до 1100 м и термиките не можеха да я пробият. В резултат в района на старта имаше една единствена термика, която ставаше за въртене. В нея се събираше всяка "вълна" от излитащи, обикновено по 4-5 крила (а предния ден имаше и по 10) едновременно. Времето беше абсолютно спокойно, а въпросната термика от време на време подрусваше леко, дори достигаше до 3-ка, но за кратко. В крайна сметка нямаше никакви проблеми с времето.

Лично аз излетях и отдох директно на източния ръб, където беше термиката. Въртях около 5 минути и изведнъж забелязах долу, на края на гората, в тръните, проснато оранжево крило. Денят както казах беше спокоен и в първия момент се учудих. След още една витка обаче видях, че крилото е почти цялото разпънато, вървите са опънати по цялата си дължина и долу нищо не се случва. Врътнах още една-две витки в термиката - отново нищо. Този път изтръпнах, ама сериозно. Бях на може би около 200-300 метра над терена. Ясно се виждаше крилото и подвесната. Крилото беше оранжево със сиво и беше същото като разцветката на Жоро от Асеновград, който беше излетял минути преди мене. Започнах да снижавам, долу отново нямаше никакво движение, вече няколко минути. Сбруята беше опъната на земята, вървите, крилото и никой не мърда. Многократно виках по радиото, че мейдей, че има паднал пилот и не мърда вече много време. Отговор нямаше, аз бях на обща честота само с няколко други пилота. Снижих още и всичко което можех да видя беше крило и сбруя, явно с чохъл, тоест удължена и това е, не мърда, проснат на една страна. Вие ми кажете какво е това, ако не е тежко ранен или недай си боже умрял пилот. Крилото беше проснато като за паднал по гръб от срив. Ако ви кажа, че жлъчката ми се качи в устата, само който е присъствал на смъртен случай (а аз бях там като падна Иво миналата година, бог да го прости), само той ще ме разбере. Лошо ми стана. Снижих още повече и започнах да оглеждам мястото за кацане. Хич не ми хареса. Маркирах точка на GPS-а. Над мен имаше още много пилоти, аз не разбирах нищо от първа помощ, а долу не се помръдваше. Един колега със синя крило, мисля Skywalk, слезе с Wingover-и, много ниско, но не кацна. Това още повече ме разколеба и аз да кацам, реших, че явно не е читава работата с кацането. Долу на кацалото никой не тичаше насам натам, реших че още не се знае, още повече, че бях убеден, че това е Жоро, а той беше излетял точно преди мен, т.е. явно беше станало току що. Реших да отида да кацна по най-бързия начин. По пътя съвеста ме изяде защо не кацнах. Пред очите ми беше черно. Като стане някакъв инцидент винаги ми минава всякакво желание за летене. Кацнах на две на три в единия край на поляната и тичах с купола отгоре до събралите се пилоти, викайки за проблема.

Там ме посрещнаха спокойно, викат няма проблем. Викам как няма проблем, тоя не мърда вече 15 минути, не видях хора там!

И кво!

Обясняват ми значи, Милен от София си изпуснал компеото, кацнал, зарязал екипировката и го търси вече маса време.

Ха кажете ми това какво е.

Моят ден беше провален. Ако бях кацнал за нищо и после да трябва да слизам пеша - не коментирам. Във всяка група пилоти прелитащи до там поне по няколко си зарязаха летенето и направиха като мен. Аз чух да се възмущават общо четирима. После разбрах, че Апо от Асеновград даже кацнал (евала) и ура, успял да излети пак.

Коментарите оставям на вас.

Милене, брато, ако това си бил именно ти, язък ти за компеото, но вълненията които ми причини не ти ги пожелавам.