Бих желал да използвам този момент да кажа сбогом на един чудесен баща, дядо, тъст и най вече Истински Човек, който умря при злополука с парапланер тази сутрин, Петко Димитре(ов?) Петков - Пепи, бащата на съпругата ми Марина. Пепи беше човек със страст към живота и природата. Пепи един завършен пилот, който е летял на крила на които ние само можем да мечтаем да летим. Пепи е летял на изтербител Миг, (Crop Duster?) и всички други видове летателни средства и също така е участвал в (enduro?) състезание в Европа и е работил като миньор и още мнго други неща и наскоро се е занимавал с производство на тухли в България. В по близкото минало е летял на парапланер на красивата българска планина Сопот, която аз имах удоволствието да посетя при моята ваканция в България миналата пролет и там той прекара последните мигове от живота си. Той отказа летенето със всичко, което има двигател или корпус. Той летя в крос-кънтри състезания, както и обучава парапланеристи, парапланеизма беше всичко с което той искаше да се занимава и имаша повече енергия от нас хлапетата, двайсе и трийсе годишни. Аз съм изключително натъжен да видя как този човек ни напуска, защото толкова много очаквах да бъда с него когато щяхме да ходим с моя син Никола(Nikolas) в Европа. Той беше човек, който обичаше природата, обичаше да ходи, да се къпе в реки и просто да изживява живота си, както е по тези предавания които гледаме по канал Дискавъри. Имах толкова много да се уча от този човек и сега ще трябва да го правя сам, а това няма да лесно особено като съм от Лонг Айлънд. За съжаление много от нас тук в САЩ, особено Ню Йорк, се губят в нашето градско ежедневие, но аз ще ви кажа че това не е живеене в истинския смъсъл на думата. Това което казвам е, отдели малко време и оцени всеки момент и поеми дълбоко дъх и помириши цветята от време на време. Повечето от нас са много целенасочени хора и са склонни да работят винаги за бъдещето и така губят удоволствието от сегашния момент, а това е за което Пепи живя, момента защото това е всичко което в крайна сметка всички ние имаме. Марина и Никола са на път за към България, когато пиша това писмо, и макар че много от вас може да не го знаят но Пепи имаше много силно влияние в FRG(?), Ню Йорк, САЩ и даже по цял свят. Марина е инструктор в FRG(?) повече от 10 години и (has flown
thousands of hours training Privates to ATP’s, ground schools for
dispatchers and so much more), моята жена е причината AOA(?) да израстнат до това което са днес. Марина обичаше да прави баща си горд и той наистина беше. Само си помисли, идваш от бивша комунистическа република без нищо, работиш като сервитьр, взимаш едночасови уроци по летене в течение на години, защото парите недостигат, и успяваш да станеш пилот от авио линиите и удивителна майка и съпруга, трябва да си от добра порода за да успееш в това което Марина постигна. Е, това е моето последно сбогом към теб Пепи на тази земя и искам да знаеш че си обичан от повече хора от колкото някога си познавал. Ще се видим от другата страна.
Крис.
Бел.прев.
Отначало се опитах да разделям изреченият на части, но започна да звучи твърде студено.
Сега се чете по трудно, но затова пък е искрено.
_________________ Седењето го зголемува задникот ------------------------------ Радослав Савов
|