Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 3:06 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 
Автор Съобщение
 Заглавие: Катапултиране от 47 000 фута височина
МнениеПубликувано на: Вто Авг 24, 2004 10:04 am 
Offline

Регистриран на: Пет Юли 02, 2004 8:40 pm
Мнения: 99
Местоположение: София
Прочетох тази статия след една препратка тук някъде из форумите и реших да я споделя с вас. Преводът е на една приятелка - Милена Топалова, а аз само редактирах и набрах текста.
Дано никой не изпада в подобна ситуация!!!



***




Катапултиране на 47 000 фута

В една песен на военно въздушните сили на САЩ се пее: “И отправихме се надалеч в дивата синева”. Въпреки предупреждението за “диво” усещане, началната възбуда при радостта от полета кара много опитни пилоти често да забравят, че въпреки, че времето е прекрасно в началото на полета, много е вероятно авиаторите да усетят “от първа ръка” колко лесно и бързо, тази синева може да стане дива.
Това е историята на авиатор, който открива степента на “дивотата”. През май 1960г докато летял в екип с друг пилот, нашият откривател катапултирал от аварирал F8U от 47 000 фута височина, докато изпълнявал занятие по практическо усвояване на правилата за летене по курс Масачузетс – Северна Каролина. Проблемите неочаквано започнали когато двата самолета прелетели през гръмотевична буря и двигателят на самолета му започнал да издава странни звуци, а аварийната лампа за пожар се задействала. Пилотът предприел бързи и адекватни действия, но нищо не работило както трябва – грубо казано той нямал контрол над тягата на двигателя, а щурвалът бил блокиран в неутрлно положение. Вместо да стои в самолета провиращ се неконтролируемо в засилващата се буря, той решил да катапултира. Последната справка била, че бурята ще бъде около 100 мили в диаметър. Той забелязъл, че скоростта на въздуха при катапултирането ще бъде 241.5 мили/час. “Дивата синева” му дала едно ужасяващо преживяване, което продължило повече от 30мин – подвиг след който за щастие той оцелял, по време на което екипировката и парашута му не се повредили въпреки екстремните условия, на които били подложени. Части от невероятното приключение на пилота са дадени по-долу с негови думи и “украсени” със становища на службата за военноморско разузнаване на САЩ.
***
Първото ми усещане бе на остър студ и стремително ускорение, сякаш щях да експлодирам. Студът много бързо се замени с горещо бурно усещане. Сякаш милиони карфици се забиваха в мен. Усещах, че падам и се въртя сякаш бях вързан на колело на каруца, на което ръцете и краката ми бяха вързани от външния му край и нямаше как да ги прибера на вътре.
Беше въпрос на секунди да осъзная, че бях запазил кислородната маска и шлема, но липсваше предпазното му стъкло въпреки, че летях с него заради ярката светлина и отражението от върховете на облаците. Сигурно беше паднало още по време на катапултирането.
Отворих очи и видях, че навлизам в обгръщащи ме облаци. Изстрелвах се нагоре към върховете на купестата облачност, през която бях преминал само преди няколко минути. Спомням си, че си казах “О кей ти навлизаш и си на 44 000 фута височина”. По това време успях да обърна тялото си с помощта на ръцете. Погледнах надолу и видях, че дрехите по тялото ми се издуват сякаш ще се разкъсат от налягането. Коремът ми се беше подал изпод спасителната жилетка като че ли бях в напреднала бременност. Имах чувството, че падам и падам и падам – цяла вечност. Кислородната маска биеше около лицето ми, държах я с дясната си ръка, а лявата поставих върху шлема, който опъваше подбрадника около брадичката ми. Лявата ми ръка беше вкоченена от студ сякаш беше на някой друг, а не моя. Понякога усещах, че при свободното падане дясната ръкавица ми пречеше. Надуваше се като балон и аз успях да се освободя от нея. Спомням си, че я видях да пада и си казах: “Защо я оставих да полети надолу?”. Не можех да издишам; всъщност трябваше да усърдно да поработя над това, но всичко, което можех да направя бе да отворя устата си и да оставя въздуха просто да изпълва дробовете ми. По това време в облаците бе започнало да става малко по-мрачно. Изведнъж се сетих да отворя парашута, но си казах, че е прекалено високо все още и ако го бях направил щях или да измръзна до смърт или пък щях да умра от загуба на кислород.
Все още усещах горещи тръпки, но някак си усетих и забавяне и че навлизам в по-плътна атмосфера – позатоплих се малко. Все още бях в условията на свободно падане, когато бях започнал да мисля за отварянето на парашута. Изведнъж усетих раздрусване, по което разбрах, че той се е отворил. Погледнах нагоре, но в този момент се бях озовал сред тъмен и плътен облак и дори неможех да видя вървите. Посегнах нагоре и хванах коланите от двата края, подръпнах ги и се убедих, че всичко е така, както би ми се искало да бъде – парашута беше добре. От тук насетне спомените за това, което ми се случваше са по-ясни. Сега ясно си спомням, че тогава ми свършваше кислорода понеже маската беше “издъхнала” и май, че я откачих от десния край както правих обикновено. По това време вече бях сигурен, че ще оцелея. Усетих обаче, че ми тече кръв от носа, дясната ми ръка бе порязана, а лявата ми бе вкоченена и безчувствена, но налягането намаляше и се чувствах по-добре. Тогава турболентността се засили и усетих, че навлизам в гръмотевичната буря. Бях засипан от градушка. Тогава започнах да пропадам малко по-бързо и изглежда бях попаднал в яростна вихрушка. Имах чувството, че се преобръщам, всъщност сякаш тялото ми бе попаднало в центрофуга и аз се въртях в нея вързан за вървите. Повдигаше ми се от това и повърнах. Понякога виждах вървите, понякога не. Преобръщането и турболенцията бяха толкова силни, че немога да ги опиша. Изстрелвах се нагоре, надолу и във всички посоки. Веднъж се ударих в много силна въздушна струя. Усещах как зърната на градушката се удрят в каската. Мислех, че ще скъсат вървите. Сякаш стоях под водопад. Маската не беше на лицето ми и когато се опитах да вдишам, сякаш поех вода и въздух. Сякаш плувах. Учудващо, но часовникът още си стоеше на ръката ми. По осветения циферблат можех да кажа колко е часът – 18:15.
По едно време докато се мятах нагоре-надолу във вихъра, парашутът колапсира и ме обви като огромен чаршаф. Помислих, че повече няма да се отвори и че градушката ще го надупчи и ще повреди вървите. Продължавах да падам, а парашутът все пак се отвори отново. По това време погледнах надолу и видях нещо като тъмна асансьорна шахта. Тогава усетих, че ме удари компресирана струя въздух и започнах да се извисявам. Колко продължи това, незнам. Имах чувството, че ако продължи малко по-дълго щях да изгубя съзнание. Ускорението бе толкова силно, че мислех, че няма да спре скоро и ремъците или коланите ще се скъсат. Разпъване, полюляване, изхвърляне – турболенцията бе толкова силна, че не можеше да се сравни с нищо друго. Усетих замайване и отново имах чувството, че няма да издържа дори и малко претоварване над това, което изпитвах в момента. Попаднах в най-тежката част на бурята. Светкавиците бяха толкова силни, че държах почти през цялото време очите си затворени. Дори през клепачите усещах червено-белите светкавици. Гръмотевиците все едно пронизваха тъпанчетата ми. Имах чувството, че бях попаднал в горната част на бурята, защото светкавиците бяха само като проблясъци. Докато се спусках надолу виждах как огненочервени струи се насочват към земята.
Турболенцията намаля, изчезна и аз разбрах, че вече съм преминал бурята. Дъждът валеше, въздухът беше “гладък” и аз вече започнах да мисля за приземяването си. Раменете и краката ме боляха много лошо. Казах си, че се намирам под бурята само на около 300 стъпки. Беше сякаш правиш СВА (контролируемо приземяване). Първото нещо, което видях бе зеленина и тогава разбрах, че съм близо до земната повърхност. Спомням си, че видях поле в далечината и си помислех, че наблизо трябва да има хора. Когато се приближих над дърветата и вече нямаше как да ги избегна усетих, че вятърът по земната повърхност ме издухва със скорост около 25 възела. Разлюлях се три пъти и тогава отидох право в дърветата. Явно парашуът се бе заплел в два бора и аз бях в хоризонтално положение спрямо вятъра и земята – тогава се разлюлях наляво. Удрях се дърветата като махало, ударих и едно огромно дърво с лявата си страна - главата, лицето и рамото ми поеха по-голямата част от удара. Шлемът ми се изкриви, но мисля, че той ме спаси - ударът бе толкова силен, че ме разтърси, шлемът отиде надясно, а подбрадникът се опъна около адамовата ми ябълка. Както и да е, строполих се на земята с удар по корем. Беше ми студено, бях вкоченен, но в съзнание. Отначало помислих, че имам нещо счупено, но после леко размърдах главата и ръцете си. Часът беше между 18:40 и 18:45.
Рапортът на пилота набляга на детайлите и че не е бил в кой знае колко голяма опасност. Все още е било ден, но се е смрачавало бързо и е валяло здраво. Физически изтощеният и зашеметен авиатор се е преборил с много неща – опъването на вървите, претоварванията и болките от подвесната система. Той отчаяно искал да излезе от гората преди да се стъмни, но незнаел, коя посока да хване. Моменталната паника го объркала, но успял да се мобилизира и започнал да мисли рационално. Тогава си спомнил да направи щателно проучване за някакви знаци. В дъждовния мрак той видял наскоро отсечен дънер, после още един и още един и разбрал, че тук се извършва дърводобив и ще има и път. Този път бил целта на неговото щателно претърсване.
След като открил пътя, той тръгнал по него докато стигнал до някаква ферма. Пред полето на фермата видял светлините на няколко автомобила, извървял калното поле и стигнал до двупосочен второкласен път. Застанал от едната страна и започнал да маха на минаващите коли. Раздразнил се, после се ядосал когато го подминали около 15 автомобила без да спрат. Според него, той е изглеждал наистина ужасно – мокър и окървавен, с екипировката за полет и през нощта навън в пороя – “Вероятно ме мислеха за пиян”.
След всички тези коли се приближила една друга и той чул момче да казва на баща си: “Тук има някакъв пилот, Тате”. Колата забавила, върнала се и подвигът на пилота завършил. Той се възстановил и летял още дълги години.
Американското военноморско списание Approach публикува за членовете на летателните екипажи удивителния опит натрупан в този полет скоро след като официалното разследване било приключено.


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 1 мнение ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
cron
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов