Ще си позволя да се повторя малко
Да проблем наистина има, коланите се саморазхлабват и това е кофти, Въпроса е че има решение на този проблем. Аз летя с един стар модел на АВА Спорт "Тангра Рейс" който взех втора ръка защото за нова нема па'ри. Преди това летях с един по нов модел Рейсър на който проблема му беше яе рамените колани се саморазхлабваха, така че очаквах това да е така и при по стария модел. От началото, както каза Фърчи, правех по един лентов възел на коланите за да ги фиксирам, но когато се затегне е много трудно да се развърже ако има нуда от корекция и за това прибягнах до друго решение. След като прогоних сбруята на висилка, просто прокарах колана още веднъж през токата на обратно, при това положение няма начин да се саморазхлаби. Това се прави и при някои модели алпийски седалки и е задължително. Според мен това че бедрените колани се разхлабват около бедрото не е проблем, защото ако при излитане или кацане не увиснеш симетрично се получават нестабилни лашкания и това е кофти, по тази причина аз притягам съвсем леко бедрените колани преди излитане, и като се вдигна просто увисвам на тях, а те се плъзгат максимално нагоре и застават между знаете какво, а от там мърдане няма. Проблем може да стане ако бедрените колани се разхлабят от мястото на което са закрепени за сбруята " под дъската" тогава вече е възможно пилота да увисне на гръдния колан или по-лошо, да изпадне от сбруята по време на излитане или кацане (все едно да се излети без да са закочани бедрените колани) Естествено на по новите модели има т-образен колан който предпазва от изхлузване от сбруята но въпреки това е задължително да се прави предстартова проверка преди полет. На мен лично ми се е случвало да излетя без да си закопчая бедрените колани след поредното изкачване на тренировачния баир (нали се сещате, когато се катери пилота на горе си разкопчава бедрените, за да му е по лесно ходенето и после хоп, току виж забравил да си закопчае коланите.) В моя случаи ме спаси стъпенката с чиято помощ успях да седна в сбруята и да си закопяач коланите. Но това не е своиство на сбруята а на пилота
. По важно е да се предотврати самоизхлузването на коланите от мястото им на закрепване към подвесната система. Не знам как е при новите модели, но при моя за закрепване на бедрените колани към подвесната система е използвана обикновена правоъгълна тока, при която е задължително колана да се прокара още веднъж на обратно, иначе е твърде вероятно да се разхлаби или изхлузи. Не знам как е при чисто нова подвесна (дали колана е обърнат във фабриката) но съветвам всички да погледнат под дъската и да проверят сами. Друго много важно нещо за всички собственици на секънд хенд сбруи на която и да е фирма е да погледнат дали коланите не са се протрили на мястото където минават през отворите на дъската, лияно на моята бяха протрити и се наложи да използвам старата щевна машина на баба и да ги подсиля с по едно парче лента ( може и от автомобилен колан)та да не ги мисля много много. Също така залепих по едно парче гума на конфликтните точки (между колана и дъската) за да избегна триенето е острите ръбове на дъската. Относно гръдния колан, който е много важен за надлъжната стабилност и би трябвало да се регулира точно ( разстоянието между карабинерите трябва да е 42см. "освен ако не е указано друго от производителя" , ако разстоянието е по малко "колана е по затегнат" стабилността се увеличава но чувствителността на пилота спрямо крилото намалява а също така и възможността да се управлява с тяло,а ако е прекалено затегнат има вероятност от насукване на коланите при някаква ситуация. И обратното, ако колана е много отпуснат стабилността намалява и управлението с тяло и чувствителността са по добри, но ако е прекалено отпуснат при турболенция е много трудно да се стабилизираме в сбруята и управлението се влошава. А относно саморазхлабването на гръдния колан в полет, до сега не ми се е случвало, тъи като той е постоянно натоварен и това няма как да стане. Пропуснах да отбележа че именно на ненатовареността се дължи саморазсхлабването.
Аиде со здраве.