20.04.2008

Вчера един начинаещ пилот след опит да завърти термика падна под старта на Беклемето и си счупи сериозно прешлем на гърба. Казва се Стив Суатман от Англия, живее в Амстердам и беше дошъл при нас да продължи своето обучение.
Доста сериозно мислих за риска на нашата професия и като цяло за риска при парапланеризма и се надявам случая да бъде полезна поука за останалите.

Та въпросната неделя се бяхме събрали много хора на Беклемто. Аз направих предполетен брифинг на учениците и един по един ги пуснах да летят. Стив беше леко притеснен, че лети за първи път с ново за него крило. Без да се консултира с нас беше си купил DHV 2 крило с идеята за бърз напредък в парапланеризма и негубене на време с преходните крила за начинаещи. Като ученик миналата година напредна бързо и адекватно и като дойде при нас тази година бе спокоен и самоуверен. Имаше някакви часове наземни упражнения с новото си крило.
Тъй като не бе летял половин година, летеше с ново крило и сбруя и Беклемето му бе непознат старт аз му казах да направи прав полет за да свикне с екипировката и мястото. Той направи един фал старт, но на втория излетя успешно.
Двамата ученици, които пуснах преди това имаха проблеми в наместването на сбруята и поддържането на курса, но Стив се намести веднага в сбруята и се насочи към поляната за кацане.
Тук намирам грешка в себе си като инструктор, защото подлъган от неговата увереност и заблуден от доброто му излитане, комфортното наместване в сбруята и насочването към зададения курс, аз не го проследих с поглед докато се отдалечи от планината.
100 метра след старта Стив минава през термичен балон над рида, решава да го завърти, но почти веднага попада в низходящото от поветрената страна на термиката и рида и след 180 градуса завой се блъска в склона. За момент минава през някво дърво в което се опитва да се хване. Вероятно крилото му го изпреварва, повлича по вятъра, завърта и той се удря гръбно в склона (според него не е имал възможност да омекоти удара с крака).
Щом получих сигнал за инцидента аз изтичах при него, последван от един свободно летящ англичанин (впечатляващо бе бездейното любопитвство на 30-те човека на старта)
Щом стигнах при него и го видях разбрах че работата е сериозна. Беше контактен, но се оплакваше от болка в гръбнака. Обадих се на спасителите в Сопот, но те бяха тръгнали на екскурзия за Смолян, така че се обадих на бърза помощ и се обадих на пилотите на старта да сформират екип за пренасяне на пострадалия (благодаря на всички които се отзоваха)
Докато чакахме пострадалия бе контактен, но стенеше от болки, понякога дишаше учестено в паника, но го успокоявахме и не му давахме да мърда. Имаше усет в кожата на краката и си мърдаше краката в колената и пръстите.
След 40 минути дойде линейката от Карлово, доктора го прегледа, би му обезболяващо и внимателно го транспортирахме до линейката.
Доктора се съгласи да закарат направо в Пловдив. Любо се качи с него. После разправя как се мъчил при транспорта - особено по пловдивските павета и дупки.
Изглежда заради интересния случай в Пловдивската ВМИ се бяха събрали един професор, доцент и доктор от София. Докато преглеждаха Стив на ренген и скенер състоянието му почна да се влошава и да губи чувствителност в краката и бе опериран по спешност от екипа хирурзи.
Оказа се че при падането гръдния прешлен над Л1 се бе счупил компресивно и отломките му бяха затворили 2/3 от канала за гръбначния мозък. Докторите разтовариха натоварването като му монтираха планка с винтове за съседните прешлени, възстановиха пропорциите на повредения прешлен и "отпушиха" канала за гръбначния мозък.
В момента Стив се намира в реанимацията на болницата. Има усет на кожата и на двата крака. Движи си краката в колената, но не може да движи пръстите и ходилото на левия си крак.
Според докторите ще може да ходи и е късметлия защото е бил опериран навреме и не се е получила пълна парализа.
Застрахователната му агенция ще плати разходите му по лечението и по импланта (3000 евро), но няма да плати транспортирането му, тъй като е пострадал при парапланеризъм.

Не познавам Стив, но му пожелавам скорошно оздравяване и дано да не остане с лоши спомени за България.
Много приятно ме изненадва адекватната реакция на хирурзите.



Да не би застаховката да ги е "поощрила" да си свършат добре работата?
Щеше ми се и с българските пациенти да се отнасяха така

От счупени от летене гръбнаци май най-често се троши точно L1. Аз също него счупих, и пак компресивно, и пак 2/3 от канала запушени, и пак ми закрепваха прешлените със скеле, и пак за такива пари. Едно към едно, само дето при мен ходилото си беше ОК.

Ясно си спомням болката и страха от ония дни, така че, Ники, ако имаш възможност, ако искаш му спомени за моя случай, и му кажи че времето лекува, и че човек даже помъдрява от тия простотии, макар и страшни на момента.

Здравей Ники!Опитвах се да бъда безпристрастна,да слушам и гледам...но не мога.Положението ,в което си ти е не по-малко тежко от това на момчетата със счупени гръбчета.Вашата игра е трудна и непредсказуема - като руска рулетка!Игра на живот и труден живот.Игра на знание,себеотдаване,на пари и на много случайности.
Игра на красиви полети ,на успешни приземявания и на много рискови моменти.И да се подкрепяме и да си даваме кураж - тези,които са със счупени гръбчета няма да могат да летят.Дори може би няма да могат и да ходят.От страни погледнато е въпрос на сила ,на духовна сила да понесеш този удар.Затова и аз и всички останали им пожелаваме най-искрено да стискат зъби и да имат кураж да се борят за своя живот.За живота си!Не за здравето!Не за либидото си!За живота си - заради техните любими,заради техните майки,в крайна сметка заради тях самите!
Жестоко е ,нали?Но е истина!
И това трябва да е ясно на всеки,който пожелае да лети!
И това ,Ники,ти като учител трябва да им предаваш като урок 1.
Без жалост,без стремеж за повече ученици,без илюзии...Играта ви е много,много трудна-нищо ,че е красива.

Опарена от тази красота си позволявам да напиша тези редове.
Без извинение,с много съпричастие ,с много болка и много вяра,че гадните случки ще са все по-малко и по-несъществени.Че все по-ясно ще става,че щом летиш трябва да мислиш - хората не са птици!Птиците летят и хващат термиките без да мислят - то е в тях,то е инстинкт.
При човеците е по-трудно!Много,много трудно!

Въпреки всичко искам да ти пожелая сила - на теб Ники и на всички твои ученици и да ви пожелая щастливи полети!

Стив се възстановява успешно и се надява скоро отново да лети:

http://www.paraglidingforum.com/viewtopic.php?t=18448

Прочетох написаното от Стив и всъщност намирам за важно да преведа какво той самия е написал за инцидента. Както обикновено се случва, нещата всъщност са по-тъпи отколкото са!



... Пропадането беше твърде голямо и аз улучих малко дърво откъм подветрената страна, само на няколко метра от склона. Kрилото ми лежеше на малко дърво близо до склона, а аз бях върху много малко дърво на 4-5 метра над земята. Откачих се от крилото, защото ме беше страх да не бъда повлечен от някоя турбуленция или порив на вятъра през склона и да бъда издърпан безконтролно от дървото.

При нормални обстоятелства бих си останал закачен за крилото от съображения за безопастност, но само преди няколко седмици си счупих две ребра докато си играех с крилото на земята и не ми се искаше да бъда влачен наоколо по склона (пак).

Така че ето ме отгоре на дървото, без закачено крило и .... прас, падах от 4-5 метра, бам! на малък стърчащ камък директно на задника си, смачквайки 12 прешлен до около 65 %. Веднага разбрах, че проблема е голям и малко превъртях, радиото ми беше паднало под мен и можех да чуя виковете че има паднал пилот........

..и т.н.

Всъщност излиза, че не се е блъснал човека в склона, а просто е паднал от дърво... на каквото не трябва.

Изводите оставям на вас.

Аз си мисля, че едва ли вятъра е бил толкова силен (а Ники да пусне някой да върти на термика), че да е можело да го завлече наоколо. Някой беше казал, че полета свършва едва тогава, когато крилото влезе в торбата. Мисля, че откачането от крилото е било голяма грешка.

Аз се зачетох сашто в линка които Данчо е пуснал, да видиа какво казват останалите вав вразка с инцидента, и ми направи впечатление че доста хора си носиат специален пакет ( кит) сас разни приспособлениа за слизане от дарво ( важе, алпинистки хватки за бавно спускане, и интересно, специални винтове за дарво, за да могат да се захванат по-сигурно ако са нависоко)
интересно ми е дали ниакои в БГ изобшто си носи подобни нешта в сбруиата...

there is a detailed guide for putting together and use of a tree rescue kit here...

http://www.flyok.ca/phpBB2/viewtopic.ph ... b1ae36d09f

eto i snimka na vint za darvo

http://www.headhuntergunrests.com/produ ... Screw.html

http://www.headhuntergunrests.com/gallery.html?pgid=21

а вижте го тоя изрод до какви краиности е стигнал, за да убие горкото неподозирашто животно....

Явно Стив не е знаел че в такава ситуация може да се слезе по запасния парашут

Боне, странното е че го е знаел. Ето какво споделя във Paraglidingforum:

"the tree i cought up in was only 5-6 six meters and very weak, thats why i dropped my wing to lose weight and remove the risk of been dragged out and along the ridge.....

in retrospect, there was probably nothing to do but drop, rather than try to climb down,

had i been in a larger tree, i would have kept my harness attached to the wing, dropped my reserve and tried to get down that way, should i have been too high for that i would have got comfortable and waited...i always carry a bottle of water, so expect in general i would be ok. "

"Дървото на което се закачих беше само 5-6 метра и много слабо, ето защо аз откачих крилото за да намаля теглото и да премахна риска да бъда влачен по склона.

в ретроспекция, може би нищо друго не можеше да се направи освен да се откача вместо да се опитвам да пълзя надолу.

Ако бях на голямо дърво щях да оставя сбруята закачена за крилото, да пусна запасния и да сляза по него, а ако бях много високо просто щях да се настаня удобно и да чакам... аз винаги имам бутилка вода в мен, така че в общи линии всичко щеше да е наред".

Лично на мен ми прозвуча малко странно. Явно с тия 12-14 часа "ground handling" наземно упражнения в силен вятър е имал страх от влачене.