Преди два дни паднах с един приятел след излитане в ротор от Малък Кабул (западно от езерото Бъбрека) в Рила.
Проблема бе че върха е продълговат и заострен от североизточната си страна и вятъра духаше от там по протежение на рида. В резултат на самия връх според термиките вятъра менеше посоката си - ту от едната страна на рида ту от другата. Аз си избрах да излетя от страната към Бъбрека. Отказах едно излитане, защото не почувствах крилото добре. При следващия опит всичко ми се стори нормално и на ръба ускорихме за да нахраним крилото с тежест и скорост. След ръба имахме характерното гмурване след излитане на крилото, но после гмурването продължи и се оказа че си падаме/парашутираме надолу. Успях да насоча крилото между две скали и паднахме на сипея между тях. Сипея бе мек и след 2-3 метра суркане се спряхме. Пасажера и крилото ми бяха невредими, а аз се понатъртих и ожулих. После се качихме горе и без проблеми излетяхме от другата страна на рида.
Изводи:
Здравите обувки ми спасиха краката. Ако бях с ръкавици щях да си спестя ожулванията.
Търсенето на стартове в непознати планини изисква повече мислене и търпение. Рила е сложна планина с много ридове, долини, слънчеви петна и сенки. Трябваше да бъда по-търпелив и да наблюдавам по-внимателно циклите на вятъра. Добре е мястото за излитане да има площадка за отказване, защото там където паднахме не бе твърде стръмно и скалисто и извадихме късмет да не намажем склона.
На предния полет с един приятел фотограф първоначално се отказах защото НЕ МОЖЕХ ДА ПРЕЦЕНЯ РИСКА. На Сопот е лесно - преценявах и летиш или не летиш. После вятъра спадна и излетяхме. Успешния първи полет в падащия вятър на планината ми вдъхна увереност и претупах преценката си за следващия полет. След падането на следващия ден бях много по-внимателен в избора си на ново място за излитане в различни условия и старта и летенето бяха безопасни и приятни.