Leonardo | ФОТО
Дата и час: Чет Мар 28, 2024 9:35 pm

Часовете са според зоната UTC + 2 часа




Напиши нова тема Отговори на тема  [ 41 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Автор Съобщение
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Окт 06, 2008 10:36 pm 
Offline

Регистриран на: Вто Апр 20, 2004 4:30 am
Мнения: 610
Tova e super...sabrani na edno mnogo incidenti ot mnogo godini i mnogo hora...ot tova po-dobro...!!!
Samo da ima koi da chete i da se uchi...Tolkova mnogo opit sam chovek ne moje da sabere, no s cheteneto pone shte znae kakvi oshte chudesii sa stavali s drugite.
Naprimer nikoga ne mi e minavalo prez glavata che ako se privodnia sas sbruiata, protektora shte zadeistva kato spasitelna jiletka i az shte se okaja s glavata vav vodata, ako ne sam se otkachil navreme...
Mnogo pouchitelni istorii...!!!


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие: прев. на кирилица с помощта на страницата http://2cyr.com
МнениеПубликувано на: Вто Окт 07, 2008 8:18 am 
Offline

Регистриран на: Сря Мар 10, 2004 3:40 pm
Мнения: 498
Местоположение: BG Bankya
написано от краси:
Това е супер...сабрани на едно много инциденти от много години и много хора...от това по-добро...!!!
Само да има кои да чете и да се учи...Толкова много опит сам човек не може да сабере, но с четенето поне ще знае какви още чудесии са ставали с другите.
Например никога не ми е минавало през главата че ако се приводниа сас сбруиата, протектора ще задеиства като спасителна жилетка и аз ще се окажа с главата вав водата, ако не сам се откачил навреме...
Много поучителни истории...!!!

_________________
Летете ниско и бавно!
Голям кеф е,вервайте ми!
До среща във въздуха!
Венко


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Авг 24, 2009 9:27 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 6:44 pm
Мнения: 841
Местоположение: чака Годо
Име: Пешо
Тъъъъъъй...

Идният понеделник 31.08 става една година, дето за малко не отидох във вечните ловни полета. Ще стъкмя леко преяждане и препиване по тоя случай на старта над Лясковец. Добре сте дошли, носете си чували, САЧ тийм ще спи на старта.

_________________
YouTube facebook


Последна промяна Димитър Илиев на Вто Авг 25, 2009 8:12 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Авг 24, 2009 9:47 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 6:44 pm
Мнения: 841
Местоположение: чака Годо
Име: Пешо
Чудомир
Дядо Видьо


Тъй си го спомням — приведен, седнал по турски в левия ъгъл до прозореца на Хаджидончовата кръчма, мъничък, сухичък, с остро носле, което непрекъснато и безпричинно подсмърква.
Голямата от червено сукно канджа, опасла коляното му, опъва с куката си къс сив, от карнобашка вълна шаяк и тънките му пръсти сръчно преплитат няколко реда черни като пиявици гайтани. Пред него на ниско трикрако столче е малката газена лампа, ножицата и парче восък, а отстрани натрупани шаяци, до тях метър, гранчета конци, една пахарка с лъжица и вътре парче сух комат. Всичкото място, което заемаше работилницата му, беше колкото да простреш една нова антерия.
През лятото дядо Видьо си стоеше в селото, където имаше две-три навици, но щом се заесенеше, пристигаше с шарената торбичка на рамо и една бяла ляскова тояжка в ръка, цял побелял, тих и кротък като светец.
Влезе в кръчмата, почисти си, помете ъгъла на одъра, окачи торбичката на стената, постеле мъничкото парцалено чердже и почва работа. Като се научат, че е дошел, занижат се селяни с аби под мишница, помъкнат шаяци и една поръчва калцуни с парченца, други — с капаци, трети — лапчуни, терлици, долами, потури… Един иска потурите да са опънати отзад, други иска бурмалии джобове с три ката гайтан и честа плетеница, а хаджи Дончо пък ще му поръча сукнена салтамарка с тиризи под мишниците и тежък колчаг над лактите.
Разгъва дядо Видьо топовете плат, отмерва, бележи със сапунчето, реже с голямата ножица и трупа, трупа скроеното, че като забие нос и почне да шие, земята да се продъни, не дига очи нагоре и думица не продумва. Само очичките му примигват, примигват през стъклата и тънкото му носле все тъй безпричинно подсмърква при всеки бод често и ритмично като часовник.
Такъв си беше старецът, мълчалив и работен. Не че не чуваше глъчката наоколо, не че не знаеше какво да приказва, но с кого, на кого? На Спас Щенгата ли, който от тъмно до тъмно е пиян, на Луля бабин Ганин ли, който не знае да си обуе цървулите, или на Динка свинаря? Какво има да говори с тях? Умните и работни хора седят ли цял ден из кръчмите? Много знае тази бяла глава и много е видяла и патила. Но за приказки ли е дошъл тук в туй работно време? Едно време хе, на млади години, в Цариград е учил занаята, за комитета пари е събирал и на Балкапан с дяда Паничкова в една паница попара са яли, ама сега няма време за друго.
И пазарлък не правеше със селяните старецът. От толкова години шие тук през есента и зимата и всеки знае цената. Гайтаня си купува от дюкяна и дорде се работи поръчаното, селяните трябва да му носят ядене. Чорбица ли ще е, фасул ли ще е, или парче сиренце ще е, те си знаят, че каквото му занесат, все ще е доволен. Почне ли да шие потури, да речем, и стопанинът го попита кога ще са готови, без да дигне глава, дядо Видьо ще рече само: „В четвъртък.“
И повече нищо. Какво има за приказване? Той си знае, че два дни ще му носи ядене, и толкова. А че някой го е забравил и го е оставил без храна, нито се сърди, нито нищо. Стане на пладне, надроби си сухото коматче хляб, останало от предния ден в пахарката, посоли го, полее го с топла водица от чайника, насърба се и сяда пак веднага. Ама дюкянът бил пълен с хора, че се карали или биели, че Спас Щенгата играел ръченица, а Мутата надувал гайдата — понякога само ще поизвие глава, ще погледне над очилата, челото му ще се сбърчи на ситни бръчки, нослето му ще засмърка често-често и пак ще се наведе над работата си.
Какви лудории са се вършили в кръчмата, какви песни, игри, скандали, а дядо Видьо си шие и все шие. Късно вечерта хе, когато вече прималее от умора, както си стои седнал по турски, ще прибере инструментите, ще откачи канджата, ще приседне да вземе едно топче шаяк да го сложи за подглавка, ще притегли проскубания кожух върху си, ще духне лампата и ще легне свит на купчинка.
Като го види тъй Спас Щенгата, ще смушка хаджи Донча и ще му рече:
— Хаджи, виж, виж, дядо Видьо пак подкваси млякото.
И наистина, той свит и мъничък, подгънал кожуха около себе си, той приличаше повече на покрита за затопляне тенджера с мляко за квасене, отколкото на спящ човек.
От селото му рядко идваха да го навестят. От време на време само куцият му син Нешо ще дойде с магарето да му донесе дрехи за преобличане и една прясна пита хляб и ще си замине. Пет деца имаше старецът, все болни и недъгави, и всички очакваха от сухите му две ръце само. От никого помощ нямаше, затова не му беше до приказки и веселби. Нужди и черни грижи бяха притиснали бедния му дом и не му даваха време глава да подигне и да отдъхне.
Миналата зима срещу Ивановден старецът нещо се разболя и цял ден стоя тъй на купчинка под кожуха. Хаджи Дончо го попита какво му е, но той пак не отговори, а само тихо изпъшка. Хаджият му сипа липов чай, поднесе му го, но той сръбна веднъж-дваж само и пак се зави презглава и така прекара цялата нощ. На другия ден, още несвършила литургията, кръчмата почна да се пълни със селяни. Беше храмовият празник на селото, та бяха дошли много хора от околните села. Започнаха да черпят ивановците, разпуснаха се гостите, пиеха, разливаха, крещяха, викаха и него даже не го забелязваха. Това продължи през целия ден. Вечерта кръчмата полудя. Писнаха гайди, наду Ибрям зурлата, задумка тъпанът — хора, ръченици, крясък до небето. Спас Щенгата, качен на една маса, играеше кючек, а Динко свинарят с извадена над потурите риза и пробита кошница на главата се кълчеше насреща му отдолу.
Хаджи Дончо, който също му беше прехвърлил и беше съвсем забравил болния дяда Видя, грабна голямото пръстено шуле, дето събираше седем стари оки вино, изтича до зимника, напълни го и като се върна, дигна го над главата си, извика, колкото му глас държи, още от вратата:
— Бря, бря, бряяя! Това е пък от мене!
Подаде след това шулето на първия селянин до него, извади от грамадния си пояс седефен револвер и — пат-пат-пат — задупчи тавана.
— Бря, бря, бряя! — подхвана веселата дружина и едни почнаха да скачат, други си затупаха калпаците в земята, трети почнаха да пеят, а Спас Щенгата, легнал на масата, почна да рита от възторг. Гайдите писнаха на хоро. Десетина души се хванаха за раменете и започнаха „честата“.
— Всички, всички ще играем — изрева голямото гърло на Руся Гъбарят. — Хайде!
И като разкъса хорото, хвана се на пояс и поведе пръта. Налепиха се останалите и се закърши едно пияно хоро за чудо. Рошав, разгърден и потънал в пот, грамадният Гъбар мяташе шарен пош и подвикваше от време на време: „Ицу-ицуу! Ха сега!“ И сякаш не опира у пода.
Като мина край ъгъла, дето работеше дядо Видьо, и забеляза купчинката, се провикна:
— Дядкаа! Майсторе! Ставай! Ставай да изпратим свети Ивана, хайде, дядкаа! Ставай да поиграем! — И без да му мисли много, посегна, сграбчи го тъй, както си беше свит в кожуха, метна го на рамо и пак поведе хорото, но вече толкова много играчи се бяха наловили, че то се затегна и всякой скачаше на място като луд.
Крепено от огромната лапа, мъничкото тяло на дяда Видя подскачаше на рамото му и се друсаше безпомощно. По едно време кожухът се смъкна и сухата восъчна глава на стареца увисна надолу.
— Брей, Гъбар — обади се някой, — болен е човека бе! Остави го да си лежи и не се подигравай със старотията.
Гъбарят се пусна, пресегна с другата ръка, свали го от рамото си и като го прегърна като малко дете, го понесе към леглото му. Когато го положи на малкото парцалено чердже, дядо Видьо вече беше издъхнал.


КРАЙ

_________________
YouTube facebook


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -1 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Вто Авг 25, 2009 7:32 am 
Мисля,че в пазказите на чудомир най-обективно е описана народопсихологията на българина.Дори в поредния кратък разказ на Чудомир се виждат толкова много характерни черти за нас,че ако бях събирал снимки с тази идея щях да наслагам след почти всяко изречение на този разказ по една.
Борма,на коя точно дата ще сте на Лясковец(ако не е билло вчера) ?


Върнете се в началото
     +0 / -1 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Пон Авг 31, 2009 12:10 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 6:44 pm
Мнения: 841
Местоположение: чака Годо
Име: Пешо
Не мога да седна да звъня на всеки по отделно, тъй че идвайте довечера. Всеки да се чувства поканен. Сач тийм подготвя поредният кулинарен разкош... И бира!

Всеки да носи по една цепеница за огъня задължително, Виче ще готви с лопата! :D

Който не е с нас, не е на себе си!

_________________
YouTube facebook


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: Нед Сеп 12, 2010 1:36 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 6:44 pm
Мнения: 841
Местоположение: чака Годо
Име: Пешо
Чудомир
Спец

Ти как мислиш бе, чичо Томане, лесна работа ли е да си гробар на тоя свят? Ами че занаят е то, специалност е и трябва да се учи, да се чиракува, че тогава да се почне здравата. Дарба трябва да има човек, сърце кораво и отръки да му идва, значи. Пък Дойно Муканят от Първата война още го е започнал и го изпече човекът фарси!

Когато момчетата мряха от холера надолу по булаирските кърища, на гръб ги пренасяше и по десет души в яма ги трупаше, без окото му да трепне. И не тъй, да го хване за крака и — бух, ами прекръсти го, каже му: „Лека ти пръст, юначе!“ — и тогава го пуща.

Е, разбира се, и ти да си, ще им претръскаш джобовете, ще им вземеш париците и туй-онуй, ама то е за бог да прости един вид и колкото надницата да си изкара. Не е за печалба.

Не е играчка то! И не е работа за всякого. И гроб да изкопаеш, тънкостите му трябва да знаеш, а Муканят си го бива, отколкото трябва повече. Гледал съм го, кога почва: подрине, подрине издълбоко с мотиката, че като забие лопатата след това малко встрани, да натисне с крак, по половин кубик пръст събаря изведнъж и му спори работата. Почва го широко отначало и колкото слиза надолу, го стеснява, та стените стават малко полегати и не се събарят при влага и дъжд. И стъпалце си оставя, за да слиза и излиза, а когато изкопае целия, долу — там, дето ще са краката и главата — ще го издълбае малко като тунел един вид. Най-после изглади стените с лопатата, очисти го, пригласи го оня ми ти гроб, та като го погледнеш, да ти стане драго и да ти се прище и ти да легнеш в него!

Случи ли се върху стар гроб да копае пък, като слезе по-надолу, внимателно пипа и пръстта с ръка изхвърля, защото отгде да знаеш, може пръстенче нещо да се намери, гривна или някоя пара̀! А златните зъби с два пръста като с клещи ги вади моментално, май с човек!

Изчисти кокали-мокали, сложи ги отстрани в тревата, тури отгоре черепа да се смее и — толкоз!

Пък не е само копането. Като свършат поповете молитвата и почнат да пущат мъртвеца, трябва да умееш крепко да го поемеш и толерантно, та цвете да се не размести и умрелият да не разбере къде го слагат.

Умее Муканят — не ще приказки! И да зарине умее, и кръст накъм слънце-изгрява да забие и като свърши всичко, знае где да застане, та да го забележат и да му пуснат нещо в ръката. А пък живи да посрещне, да ги упъти, да им разправи — за това пей дава!

Дошли, да речем, внуци от София свещ да запалят и видят гроба на дядо си, който им оставил голямо наследство. Умрял човекът преди четиридесет години — примерно казано. Макар че Муканят е гробар от двадесет и четири, няма да дигне рамене и — хъката-мъката — да не може нищо да им каже, а ще ги поведе из пътеките, ще закриви, ще засуче насам-натам, ще се изправи най-после пред някой хлътнал гроб, обрасъл със зеленика, и ще рече сериозно:

— Ей тук лежи покойникът. Бог да го прости и миро да му капе на костите!

Изправят се внуците, постоят с наведени глави на трапчината, уж че им е много мъчно за дяда им, палнат свещици и бързо излизат. При вратата му пуснат по някоя пара да чисти гроба и си отиват доволни хората. Ама някой може да не повярва, че този е гробът — то си е негова работа!

Ако не вярва, да вземе мотиката, да копае, да търси и познае на дяда си кокалите.

Тъй си караше Дойно Муканят. Плевеше, чистеше и се грижеше, дето има една дума, до вчера и мъртвите бяха доволни, значи, и живите му даваха по парастаси и задушници жито и риба, и порязаници с кошници, та и за него имаше, и за двете му прасета оставаше, ама нали завист човешка!

Завидяха му на службата, набедиха го душмани, че изцеждал шарлана от кандилата по гробовете и го продавал на Сима Куция да пържи мекици, и го уволниха.

Уволнен, уволнен, няма да си изкопае гроба и да легне в него я! Дигна си Муканят партушината, отиде си, а на негово място назначиха Писан Коля. Дойде той, ама къде е Муканят, къде е Писан Кольо: разлика от небето до земята! Ами че Кольо е слабоват човек, пиян, ръцете му треперят и бъкел от работата не разбира.

Още щом изкопал първия гроб, на Въля Бояджията, като го видял поп Дочо, и му се троснал:

— Писане, Писане — рекъл, — това, дето си го изкопал, гроб ли е, байно, трап за ряпа ли е, или дупка за гасене вар?

Поотесал го Писанът, пооправил го тук-там, за да прилича горе-долу на нещо, и ето ти, смъртникът пристига. Нали си е сиромах бай Въльо, изджубулели му поповете надве-натри молитвата и почнали да го спущат. Поема го отдолу Кольо, ама като не му е специалност, забравил и стъпалце да си остави за по-крепко да държи, разклатил се ковчегът и една забравена свещ го пернала по мустака. Потънал в студена пот Писанът. Запъпрал го набързо и догде после не му опънал четири шишенца, не му минал страхът.

След два дена, както знаеш, се помина ненадейно баба Смарайди. Уредили я старата, нагласили я, както му прилича, опели я в черква, донесли я на гробищата и дошло време да я спущат. Нали е дебела като брата си Кирча, на Писан Кольо му се разтреперали мартинките от страх. Оттук да я поеме, оттам да я подхване, и ковчегът се килнал на една страна, извила глава покойната и кажи, че целунала Коля по темето.

Как я подредил после Писан Кольо, как събрал цветята и свещите, как я наместил — питай го да ти каже; ама щом излязъл, вдръгнала го една треска — не ти е работа! Осем шишенца със сливовица изпил тогава, ама не помогнало. Легна, че и досега. Пък работата пуста е такава, че без човек не може! Кой болен, да речем, ще чака да оздравее Кольо, че тогава да умре! Ами сега? Попитали този, поканили онзи — няма, та няма! Всекиму работа не е то! Въртяха, сукаха общинарите, най-подир работата допря пак до Дойна Муканя. Ходил помощник-кметът у тях, поп Дочо го молил, убеждавали го, прошка му искали и той приел най-после. Приел човекът, повече заради прасетата си, значи, че бяха отънели като хрътки, отколкото за друго; ама щом прие, и работата тръгна легално.

Е, шарланът из кандилата по гробовете почна да се губи пак и мекиците на Сима Куция станаха по-мазни; ама инак — и живите са доволни, и умрелите, дето има една дума, засмени отиват към гробищата.

Край

_________________
YouTube facebook


Върнете се в началото
  Профил    +1 / -1 
 
 Заглавие: Re: Bormata ???
МнениеПубликувано на: Сря Авг 31, 2011 11:28 pm 
Offline

Регистриран на: Съб Юли 08, 2006 6:44 pm
Мнения: 841
Местоположение: чака Годо
Име: Пешо
Панаир

От сряда още започват да пристигат каруци, брички, волски кола с ритли, коне, магарета, натоварени със стока. Широката улица на житния пазар и площадът около джамията се нарязват на парцели. Мерят агентите от "сергийното право", карат се, препират се търговците и най-после почват бързо да строят. Закопават дупки, наиздигат греди, препречват летви, мятат отгоре им участвували и в двете войни брезенти, пребледнели парцалени черги, дрипави платнища и панаирската чаршия се очертае като грамаден лагер на катунари. В четвъртък следобед започват да разтварят сандъци, бохчи, денкове и в петък всичко вече е готово. Градската поливачка поръси, пометат, пристигнат пъстрите групи от селяни, натрупат се учащи, празноскитаещи, цигани и когато тесният отвор между двата реда бараки се задръсти с народ, панаирът е вече открит.

- Левче-марка!... Левче-марка - дере се избръснат циганин, колелото пред него се върти и тънкият косъм колебливо сочи към дългия като волски език локум. И когато малкият хлапак плесне с ръце от възторг и поеме случайно падналия му се, увит в тънка книга вече къс и хукне из тълпата, с видимо неудоволствие и с още по-висок глас циганинът се провиква:

- Халал да е, халал да е! Падна му се на момчетооо!...

- Морееето на чорапите! Океан на дантелите - реве до него прегракнал млад евреин, налапал грамадна тенекиена фуния.

- Мента шекер! За любов шекер! За мерак шекер - писка встрани тъничък гласец.

- При Свищовчето, при търговчето - римува друг, още по-прегракнал.

- Фабрика "Надежда" с най-хубава прежда и всички подрежда - обажда се друг конкурент по римите, но гласът му се губи в гърлестия баритон на продавача на телени изделия - също поет:

- Скари, закачалки, щипки и тупалки, за ряпа стъргалки!.-.. Има ли? Има ли?...

Притиснат от толкова много римувана реклама, съседът му, търговец на всевъзможни гребенчета, свирки, фуркети, огледалца, пръстенчета и ластик за жартиери, пее бавно, провлечено, сякаш ще заплаче:

- Бащата се удави!... Син му млад загина!... Аз им бях комшия... стоката им дигнах и сега продавам, колкото пара да падне само...

Минавам по-нататък.

Ето го и цирка. Пред входа на висока стълба се е покачил уморен клоун. На рамото му е малка маймуна в червен панталон. Тя хруска орех и с явно безразличие гледа ухилената срещу й тълпа от втори братовчеди. До тях е най-прочутият факир. След това може да се види "илюзион", борба с мечка стръвница, стрелбище, вафли, билки, моментална фотография "Експрес"...

- Елате, господа, елате да видите детето с две глави как плаче, горкото, и проклина майка си!... Живо е, истинско е! Клепка с очи, диша и говори... И двете му глави говорят, господа! Елате лично да се уверите! За възрастни - 3 лева, а за учащи - 2 лв.

Срещу него сред купища кутии и вързопи, безредно разхвърляни по земята, крещи и друго потомче на Израиля:

- Петнайсет лева кюлоти! Десет лева чорапи! Де го има туй нещо другаде?... Де го имааа?...

- Пантофи, пантофи, евтино чехли и пантофи! Келепуур - обаждат се гласове откъм "Чаршята на арменците"...

- Десет лева кой каквото си хареса! Десет лева! Граби, народе!...

Завивам към кебапчийниците. Скарите пращят, натегнали от вкаменени суджуци, рахитични кебапчета и пастърма, сякаш рязана от бутовете на египетска мумия. Синьо грозде, побеляло от прах, и ухилени овнешки глави, наредени във верига върху стар вестник.

"Буум! Пляс!" - трещи стълбът за изпитване на силата. Скимти като захвърлено коте разбита латерна и старият папагал гледа презрително.

Млад овчар някъде наблизо, закротил тъжна песен, опитва нов кавал. И звънци дрънкат оттам в тъжен провлечен акорд. Троянски гаванки с македонски шевици, копривщенски килими със съвременни мотиви, пасти за бръсначи, сапунчета за лекета, паници, буркани, гърнета и хора, хора, хора...

- Сеирджи чок, ама алъш-вериш йок - изръмжава току до мене стар турчин с кошница варени кестени на ръка, сякаш отгатнал мисълта ми.

Свечерява се. Публиката се удвоява. Ученици, ученички, слугини, трудоваци, турци, кадъни, дами от хайлайфа. Три момичета, опулили очи, гледат с възхищение златарска витрина и мляскат варени царевици. Зад тях помощник-шофьор хванал плитката на едната и сърцето му работи с трета скорост. Млада дама кима с глава на непознат господин. Ученик удря с талашена топка, вързана с ластик, група момичета, които, навели глави, се кискат радостно. Циганче смуче шекерено червено петле и нослето му сълзи от възторг. Просяк, оголил отрязана до рамото ръка, събира дневната си печалба от гаванка, а до него заблудено дете плаче и държи в ръката си нова кукла.

Припада мрак. Карбитените лампи светват ослепително и смесени с електрическите, обвиват панаира с феерия. Арменците, наклякали, все още продължават да мерят пантофи на жените. Лицата им са лъскавочервени, ръцете им пипат нервно заоблените млади крака, а очите им светят като на котараци.

Луната, старата кокетка, все още се гизди зад големия кестен и не излиза. Тънък ветрец подухва откъм кръчмите при джамията и носи проточена песен, придружена от акордеон:



Щом го добила, продума:
- Храни ме, майко, гледай ме,
да расна и да порасна,
да сторя девет години...



"Девет години ли? Ами после? Ами после кой ще го храни в тия тежки времена, кой ще го гледа?" - мисля си аз и крача приведен из опустялата уличка за дома. Луната бавно и гордо изплавва зад големия кестен и плисва с мъртвата си светлина затихващия панаир.

_________________
YouTube facebook


Върнете се в началото
  Профил    +6 / -1 
 
 Заглавие: Re: Bormata ???
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 01, 2011 10:40 am 
Offline

Регистриран на: Нед Юли 03, 2005 8:29 pm
Мнения: 111
Местоположение: Пловдив
Митко,

Недей да стряскаш людето с подобни лакардии с нова дата в тоя подфорум със страховито заглавие, слагай си ги направо там, където им е мястото - "Maniana".
Модераторите пак нещо са се удрямали.

_________________
ЛюбоМ


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -5 
 
 Заглавие: Re: Bormata ???
МнениеПубликувано на: Чет Сеп 01, 2011 4:35 pm 
Offline

Регистриран на: Сря Юни 15, 2005 2:45 pm
Мнения: 535
Местоположение: Ямбол/Бургас
Име: Александър Рунев
Митак, да си жив и здрав и никога да не повтаряш това от преди 3 години...

_________________
Александър Рунев
GIN Carrera+

Човек няма крила и по отношение на теглото му
към теглото на мускулите му е 72 пъти по слаб от птица...
Но аз мисля, че ще лети,
но не заради силата на мускулите му,
а заради силата на своя ум...
Н.Е. Жуковский


Върнете се в началото
  Профил    +2 / -0 
 
 Заглавие: Re: Bormata ???
МнениеПубликувано на: Пет Сеп 02, 2011 1:47 am 
Offline

Регистриран на: Нед Ное 18, 2007 11:16 pm
Мнения: 139
Местоположение: София
Име: Кирил Венев
Стига бе Митак, аз веднъж на месеца да вляза във форума и ти да вземеш да изровиш тая стара тема, че да ми се смръзне кръвта в първият момент докато отида на края на темата!

Да си жив и здрав, прав и кУрав :).

_________________
Current Wing - Element AIR :: Harness - AVA Sport Tangra Side :: Rescue - Aeros OK-38 :: Helmet - Independence Hi-Tec


Върнете се в началото
  Профил    +0 / -0 
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 41 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3

Часовете са според зоната UTC + 2 часа



Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения

Търсене:
Иди на:  
Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов