По последни данни от клиничното ми разузнаване казах че прешлена е счупен а не спукан, по последни данни днес трябва да го отремонтират.
Късмет

вече е отремонтиран , но като му се обадих - скоро беше излязъл
от упойка (разбирай доста го болеше) и говорихме малко , иначе
е ОК , държи се . Захванал се е с RC модели , та щял да има с какво
да си запълни принудителния престой на земята .

Митака е много борбено момче!!!! Като се оправи, ще го гледаме пак във въздуха!

Няма ли някой очевидец да опише подробно инцидента и да направи анализ? Мисля, че трябва винаги при инцидент да се прави подробен анализ и да се извадят поуки!

Ами например ,мисля , че тая тема
http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?t=742

може да помогне за предотвратяването на подобни случки,
По думите на Доктора, който е пряк очевидец, Митко на около 100м над терена тръгва да върти балон ,крилото му прави голям колапс около 70-80%, почти челен тък(условията бяха доста турболентни),от там Митака май е пререагирал и е сринал крилото,изтървал го е и то се е изстреляло под него, пада в купола и тръгва с бясна скорост надолу,
По думи на Митко е посегнал към запасния ,но не е намерил дръжката, и впоследния момент успява някъкси да излезе от крилото на около 10м от земята.Крилото се напълва и с камбана се удря в земята, за щастие Митака е бил усукан в коланите и поема удара с гръб към земята и протектора на сбруята поема част от енергията,

Голям късмет е изкарал,

Идеята ми беше да се казва какво се случва с него, тъй като го познават много хора и много хора биха искали да му звъннат а си представяш предполагам какво е да лежиш в КАРИЛ и да ти се обадят 50 човека на които трявба да кажеш едно и също нещо...

[Update]
По последна информация от Пламен от Русе Бормичката е отремонтиран успешно. Поне днес не му звънете докато се съвземе..

Има вероятност около 20-ти Митака да бъде изписан от Плевен и се налага да бъде транспортиран до Велико Търново. Ако не успее да се справи сам с транспорта приемаме предложения. Колата както се сещате трябва да вози като кораб при безветрие. Той трябва да е в легнало положение и също така ще трябват здрави момци за пренасянето.

Предложения се приемат явно тук. Пишете за разни идеи.

[quote="Ð¥ Ð

Незнам дали Бормата е по-зле, но когато транспортираха Ставел от Варна до Шумен това се осъществи с едно Пежо от 80 и някоя си година. Той беше на предната седалка смъкната до долу и му беше удобно. Така, че не мисля че е необходимо кой знае каква кола. Вече въпроса с преместването му остава, защото Ставел лека полека се придвижваше на собствен ход, но не беше опериран.



Поздрави.

да предложа комби, ако няма друго

Днес говорих с Бормата и засега няма проблем с колата.
Негови приятели от В. Търново ще го приберат с комби до града.
В момента се чувства добре след операцията и болките му са понамалели доста.

Сигурен съм, че ще се оправи много по-бързо, отколкото предполага.

| Чудомир
| Хайде, както рече баба Яна…


Има една дума: за отсечена глава само лек няма, та и чичовата Манчова работа е такава, ама нали е човек!
От пролетес го е защракала една глава, щрака, щрака, та очи не може да отвори. И да е поне цялата, а то една територия само над лявото ухо — да има, да има една плесница място.
Колко му се не моли чина Мина да иде в града при доктор. Не ще и не ще.
— Аз, казва, ако ще мра, самостоятелно ще си умра. Нямам нужда от доктор.
Седи си приведен до огнището, натиска с длан болното място, смуче празна лула и не взема мерки за облекчение. По едно време го загърчи здравата, превзе го невярната, легна, укроти се и поомекнал.
— А бре, Манчо — рекла му веднъж чина Мина. — Хайде, не щеш доктор, не щеш фелдшер, да извикаме баба Яна врачката тогава. Ще ти прочете, жената, тревица ще ти свари, дано помощ се намери. Какво беше пък туй нещо, какво беше туй чудо!
Чичо Манчо я погледнал с бялото на окото, изпъшкал и рекъл:
— Ако щеш, и Айша циганката доведи. Все ми е едно. Аз виждам, че скоро ще ме пренесат по гръб през село. Прави каквото знаеш!
Хукнала се завчас чина и довела баба Яна. Дошла тя, клекнала до главата му като насадена кокошка, бутнала по болното място, блещила се, прозявала се и отсякла:
— Уроки, синко! Уроки, майка! На лошите уроки си налетял, ами да вземеш да идеш на самодивското кладенче в Усойната. Иди там, вържи червено конче на вършините, плисни се три пъти с водица по челото и три пъти речи: „От ляв човек дошло, да иде в лява гора, дето растат леви клони и леви пръти, леви прът и леви дъбе, дето се ражда ляв дивеч и стърчат леви камъни; ако е дошло от ляв мъж, да му падне лява страна, ако е дошло от лява жена, да й падне лява буза.“ Речеш ли го, като с ръка ще ти го отнеме от челото света майка Богородичка. Ще ти светне пред очите и ще забравиш, че е било някога.
Нали е неверник чичо Манчо, нищичко не й рекъл. Извил глава на другата страна, изсумтял като вол, когато го коват, и туй му било приказката.
— Остави го, остави го ти него — дръпнала я настрана чина Мина, — неговата глава е дебела и лесно не увира. Остави аз да се разправям нататък. Аз да я нареждам. — И тръгнала да я изпрати. На двора, пред вратника, баба Яна повторила и потретила приказките, запомнила ги чина и вечерта, като го усилила пак болката, убедила го да се съгласи да иде на кладенчето.
Впрегнали сутринта колата, качил се чичо Манчо, взел Тенко, малкият им син, поводите и поел на път. Чина Мина ги изпратила накрай село, до моста, казала му още веднъж онези думи, дето ще ги изприкаже, кога стигне там, и се върнала да разнима квасника.
Вървели, вървели с колата, стигнали до Синия вир, гдето пладнуват козарите, спрели да си починат воловете и пак потеглили. На Мечата поляна разпрегнали, нахранил Тенко воловете и поели пеш нагоре по пряката пътека. Върви малкият напред, тътрузи крака, след него чичо Манчо пъшка и псува ту жена си, ту врачката, ту на себе си се сърди, че се е повел по женски ум, и на два пъти, аха-аха, да се повърне назад.
По пладнина стигнали до кладенчето.
Стигнали живо и здраво, свалил си чичо Манчо голямата шапка от главата, откъснал червена реса от пояса си, вързал я на едно клонче, приклекнал след това да гребне с шепа водица и да се наплиска, ама нали забравил думите, дето трябва да ги изрече. Бря, ами сега? Сгънал си ръката назад, помислил, помислил и нищо не можал да измисли.
— Тенко! Тенчо бре! Ти не запомни ли онова, дето ми го казваше озарана майка ти до моста бе, сине?
— Тцъ — обадил се малкият и почнал пак да бере лешници.
— Хай да му се не види макар и врачките му, и приказките му!
Стоял тъй чичо Манчо, стоял клечешком до кладенчето, па като загребал с шепи, та се заплискал. И колкото пъти се плисне, дума:
— Хайде да даде господ каквото рече баба Яна! Хайде — каквото рече баба Яна, каквото рече баба Яна…
Насмукал се след туй със студена вода и седнал под сянка в букака. Като седнал, усетил, че му поолекнало, та поопънал нозе, полегнал и задрямал.
Колко е спал там на влажното, питай ме да ти кажа, ама кога се върнал малкият и го събудил, чичо Манчо се бил вкочанясал. Схванала му се шията и краката и едва се дотътрал долу до колата. Качил се, легнал и дорде дойдат до село, мъгли на кълбета почнали да му се вият пред очите и си сбъркал приказката.
Та една работа, искам да кажа, кога ще я вършиш върши я като свят, ако искаш полза да имаш и удовлетворение. Не става то с: Хайде, както рече баба Яна…
След три дена го пренесохме по гръб през село.
И доктор идва от града, и дето има една дума, с медицинска помощ почина човекът, ама не е там работата!


КРАЙ

Момчета, аз не сам парапланерист, ама се зачетох в разните му книги които имам за парапланеризам, и намерих разни нешта, които са интересни за дискусиа. В един учебник за параглидинг, издаван от Wills Wing( които са фирма за делтапланери, но доскоро продаваха и парапланери) , написан от Мaик Мaиер ( виден специалист по ултралека авиация и аеродинамика и т.н.) , прочетох че Пълен Срив е доста опасен маниовър, които не се препоръчва да се прави, или ако се прави, да става само под раководство на инструктор , по радио и т.н., но дори и тогава не е никак безопасен, заштото инструктора колкото и да е добър, мое да не успее да предаде командата веднага, а нештата са доста динамични при пълен срив.
Митко Бормата ( които ми е много симпатичен от това което сам видял във форума от него) е бил късметлия, но гледано малко от по-голяма дистанциа , бих казал че е настъпил във непозволени територии и резултата го виждаме. По описанието на инцидента разбирам, че условията са били доста турбулентни, а тои се е опитвал да хване нешто на ниска височина. Във такива условиа не бива да се очаква че крилото няма да изпадне във срив, а ако е така, човек трябва да си оставиа место за спасяване ( вкл. и със запасен ) Т.е. били са налице условията да се случи случката. Затова, наред с пожеланията за бързо излекуване, му пожелавам да използва времето на легло за четене и пре-разглеждане на приоритетите си в летенето. В края на краиштата летенето е за удоволствие, а не за лавиране по гръб между палетите във винпром. Всички сме правили грешки в летенето и особено докато сме били млади. Но всеки инцидент ни учи да бадем по-внимателни, по-търпеливи, по-консервативни и да не се срамуваме да се отказваме от полет когато не става за нас.
Пуснах ниаколко снимки в галерията от учебника, ( с риск да бъда подгонен за пре-печатване без авторко разрешение ) на техтове и материали, които биха били полезни за опресняване на знаниата.
Особено интересно е да се отбележи, че на малка височина термиките ( балоните ) бидеики по-малки по диаметер, създават и по-тясна зона на срез на скоростта, което означава и по-вероятни условиа за половината крило да се срине или да колабира. Които може да чете англииски, да чете и да превежда на другарчетата си.
Успех на Митко и не бързаи толкова за баира, )) баира ниама да избяга !!!
П.С. Много ми хареса историята на Чудомир, не бях я чел.


http://forum.skynomad.net/gallery/displ ... =9&pos=214

pusnal sam niakolko poredni snimki, vij natatak...