Ia prestani s tazi teoria Krassi, 4e podplashvash zdravo pilotite i s meki i s tvardi krila!
Takava qka turbulenzia ima samo v CB - koito e bil tam vatre - da razkaje. Az sam mu zaka4al samo krai4eto - posle go zaobikolih, 4e beshe sastezanie i bazata mu be na kam 4500 m. I posle ni svali vsi4kite vav valejnata 4ast, ta mu propusnahme gust fronta

Ima hubava turbulenzia i v rotor, no ot tam se biaga ako ne te s4upi.

Всеки да си прави сам сметката. А за нас ние си бяхме абсолютно наясно, какво ни чака. Изобщо не сме били изненадани, или пък заблудени! Аз започнах да си набирам скорост и височина с идеята за як прелет. И ако не беше Бачковското дере и дъждът, който ме заваля и започна да ме сваля точно пред него аз си заминавах направо към Кърджали....
Когато бях летател на 1-2 години при скорост на вятъра над 3 м/сек слизах от баира!
После започнах да си позволявам да летя и на 5 м/сек. Много силно!!!
Сега по нашите баири, (а не на Сопот) без проблеми летя при 7- 9 м/сек! Е има чат пат по някой проблем при кацането, ако не внимаваш достатъчно, но рядко...
Така че, както казват французите - апетитът идва с яденето!...
Но на всеки, всяко ядене не му понася, така че всеки да си прави сметката!

Oggy, далеч сам от мисалта да плаша някои. Но хората трябва да имат реална представа за нещата, а не да си вярват че могат да се справят със всяка стихия, еи така, с маимунджулъци...идва един момент, когато какъвто и да си маистор, вятара ще те подмятка та стои та гледаи. Не е верно че такава турбуленция има само в CB. Поинта ми е че, напротив, такава турбуленция винаги има , когато има силен и много силен вятар...говориа за ветрове над 12м/сек. Аз лично сам си поставил граница до 8 м/с и никои не може да ме убеди, че има удоволствие в летене над 10-12 м/с...освен ако си мазохист.

На времето, 1987 година, бях едно лято с яхта на море, с Данчо ( Елемент ) с които сме приятели от детинство. Та по време на тази яхтена ваканциа, имахме един ден с не много cилен вятар, но гигантски вълни. ама като казвам гигантски, верно гигантски...яхтата беше Корморан, малка, с мачта някаде кам 5-6 метра, и докато плавахме краи Несебър, ( искахме да пресечем залива да стигнем до Елените ) имаше моменти когато гребена на вълните се изравняваше с върха на мачтата. Аз лично не сам добър плувец, и като гледах как се скриваме в долините между вълните, просто буквално се насирах от страх. казах на Даньо, даи да се връштаме, не ми харесва тази работа. Даньо каза че тези вълни наи-вероятно идват от далечна буря, мое би на другия краи на Черно Море, заштото наистина, вятъра беше в друга посока, не тази на вълните.
За какво го говоря това...ами след време разбрах, че един мои колега от института, на същиа ден, по същото време, влязал да плува, точно на Несебърския плаж, и се удавил...ама не се удавил, ами си глътнал езика, явно някоя от тези гигантски вълни го е плеснала лошо и дотам. За мене това е пълно пренебрегване и неуважение към природната стихия...и когато човек си играе с нея, идва един момент, когато си го получава...

Летателната кариера на почти всички е една и съща. Като новобранец катериш пеша баирите по 5 пъти за 3-4 минутни полети, добиваш кураж, започваш да летиш от по-високо с некви парцали над главата си, кацаш на дървета, ядеш колапси, трошиш крак, ръка и изходите са 2- или се отказваш или http://www.vbox7.com/play:2f5446e2 .
Ако си от втория вид летенето вечно не ти достига, намираш си работа с нерегламентирано работно време, купуваш нова екипировка и започваш да четеш "Авиационна метеорология" или квото намериш по темата. Научаваш, че има CB, студени фронтове от 2 вид, струйни течения, вълни, старите пилоти ти обясняват за турбуленцията и ти започваш да се чудиш как си оцелял досега. Вече не се опитваш да излетиш на 10м/с,избираш внимателно стартовете, чакаш някой друг да излети преди теб и се оглеждаш за фронтове. Идва момент в който си станал толкова опитен, че си казваш"днес няма да става" и с изненада научаваш, че хората са направили 200 км тоя ден. Ок- те са направили, ама ти си жив, тва е важното. Решението да не излиташ винаги е правилно, човек е създаден да ходи, не да лети. Да, ама летенето е станало вече част от живота и навиците ти, продължаваш да ходиш по стартовете, даваш акъл на новобранците, избираш си подходящото време и почваш пак да летиш по 4-5 мин. Възможно е даже да станеш инструктор и то добър, а и винаги е успокоително да знаеш, че Целното кацане е също парапланеризъм.
Истината е, че колкото повече знаеш, толкова по-малко летиш- мисълта убива действието, знанието убива мечтите. Неизбежно е да добиеш знания и опит и точно това те сваля на земята, затова има стари пилоти. А другите са легенди.
Та по темата- рипай на спийда....
http://www.youtube.com/watch?v=7wZx2R26 ... re=related

^Пачо, този твой пост трябва да се заключи

номер 1 в класацията

п.п..........

мисълта убива действието, знанието убива мечтите

absoliutno viarno !!!!

Samo za legendite ne sam saglasen. Ne e zadaljitelno da si martav , za da si legenda. Vsichki tia po-dolu sa legendi, i sa jivi i zdravi, i to blagodarenie na zdravia si razum i neveroiatno poznavane na materiata.


Larry Tudor
Gerard Thevenot
John Pendry
Bruce Goldsmith
Jos Gugenmos
Bill Moyes
Steve Moyes
Manfred Ruhmer
Oleg Bondarchuk
Thomash Suhanek
Judy Leden

Spisaka e dalag, i niama nujda da gi izrejdam poveche...Ima i martvi legendi sashto...Pepe Lopes, Chris Bolgar, George Worthington...mnogo sa...tova ne znachi che sa bili loshi piloti...prosto v edin moment vseki moje da sgreshi...

Да, но наистина е факт, колкото повече помъдряваш, толкова по-малко летиш.

Имам чувството, че Па4о като е поседял 15 минути виснал надолу с главата под далекопровод може и да му се е налял малко акъл от топките в главата !

От много акъл и много знаене (летя от 1996) започна да ме хваща страх. Около 2000-та година бях станал от безсмъртните и един 50% колапс на западен вятър на Сопот, последван от изсипване под старта и счупена ръка, се включих в клуба "последния излетял" и станах крайно предпазлив. От тогава летя по-малко и в крайна сметка потърсих и намерих по-безопасна алтернатива за летене, която всъщност ми дава и много повече възможности - естествено едното не изключва другото...

Нееееее - това не може да е вярно - как така ще те хваща повече страх колкото повече летиш ?!?!?!

Колкото повече летиш - толкова повече знания натрупваш;
колкото повече знания имаш - толкова по добре разбираш причинно-следствените връзки при инцидентите;
колкото повече разбираш инцидентите - толкова по- не те е страх

абе с две думи страха е незнание

Страха е между знанието и незнанието, защото като не знаеш какво може да ти се случи (напр. децата) не те е страх.
Естествено като достигнеш абсолютно познание би трябвало да не те е страх, но дори тогава си подвластен на случайни събития.
Затова хората почват да работят със статистика.

мисълта убива действието, знанието убива мечтите

absoliutno viarno !!!!

Това е абсолутно вярно...примерно аз като погледна кам облаците, ги гледам по различен начин отколкото ако бях на 13 години..просто знанията наистина убиват романтиката ( но тя романтиката винаги си намира други изходи )
А за страха, това е малко по-друга тема...Има страх и страх...страха е вроден защитен меxанизъм. Ако не те е страх, мое да изглеждаш безразсъден в очите на някои друг, които примерно знае по-малко за нещата, или повече за нещата. По принцип страха е чувство на безпокоиство от нещо, което си преживял, и си представяш че може да се случи отново. Има и друг вид страх, от неизвестното...човек винаги си изгражда "worst case scenario" , когато е изправен пред неизвестното. Но в летенето, наистина, с натрупване на опит си изграждаш система, при която знаеш от какво да не се страхуваш, и от какво да се страхуваш. Така че , въпроса е малко сложен. Примерно, аз се страхувам от силен вятар 12 м/с в насечен терен, но ако сам на морскиа бряг, на някое ламинарно склонче, хич даже няма да се страхувам, ще се кефя...но това е защото сам си изградил разбиране за турбуленциа и т.н.
Hа времето, седеики на чаша питие с Антон от Сопот ( които за мене е една жива легенда на делтапланеризма, съвсем сериозно! ) , тои ми каза следното : "За да оцелееш в този спорт, трябва много да те е страх.." ...Сега, Антон не е известен с умения в реториката, но аз му cxванах мисълта...трябва да си много предпазлив...и това е абсолютно вярно. Ако нешто не ти е известно, подхождаи предпазливо, стъпка по стъпка, докато ти стане известно, без да си пострадал...

+1

Сетих се един виц по тоя повод: )))))))

Един млад коубой влиза в бара, вади патлака и стреля във въздуха, и вика: Барман, едно уиски...
След малко пак, ..вдига патлака и стреля и вика: Оште едно уиски, барман... !
По едно време едно беззъбо старче се приближило у му казало на ухото с пресипнал глас: Мoмче, да си запилиш мушката !
Коубоа го погледнал презрително и казал, што ве, стaрчок ?
-Ами штото и аз кат тебе, като бях млад, така си виках уискитата, ама един ден ме хванаха и ми завряха патлака в гъза....и много боли , да знаиш...


tova za maniana mai...

Интересна тема е тази за страха. Поседях пред компа, помислих и установих, че летенето не ме е плашило и не ме плаши. Дори когато започнахме обучението съвсем без инструктори само с много желание, към което добавих и много четене. Може би многото четене помага да си изградя вяра в себе си, която подкрепена от много опит след това ми създава увереност когато съм на старта и оогледам времето и после във въздуха когато излетя.
Не се уплаших когато ме превъртя (tucking) в Owens Valley. Просто ми умря желанието да продължа да летя този ден и се научих да не си пъхам гагата където не ми е мястото., т.е. ставам по-предпазлив с повече полети и предпочитам да летя там където знам, че ще стане добро летене.
По-опасно за мен е загубването на интереса или изгарянето. Възможно е това да е предизвикано от страх или сериозна уплаха във въздуха. При мен това се получи като умора и когато установих, че желанието ми за летене намалява реших да се пробвам и да отида до Франция и да полетя един Великден, пък после да реша ще преустановя ли с хвърченето. И излетях с ново Ламинарче, и като ме пое една термичка край склона, и като я завъртях, и като полегнах в нея и запълзях нагоре. Дърветата и храстите свършиха, прелетях покрай скалите и после право нагоре в облаците. И като погледнах от там снежните върхари на Алпите, и като пообиколих района няколко часа бях сигурен, че няма друго летене, което да го замени. След кацането знаех, че няма отърване от тази краста.
А и невероятното усещане в един летателен ден да се набера, да се покефя от термиката, от облаците, от терена, в един момент да ме удари спортната страст и да сменя стила на летене с по бърз и ефективен, и късият прелет след такъв ден е сладък.
Мога да споделя какво ме притеснява и плаши, вероятно не само мен - времето за летене намалява, остана само едно лято, през което кое по напред. А малкото летене не поддържа добра техника на летене.
Та това май му е майката срещу страха, а?

При мен страха има малко по-друга дефиниция.

Не изпитвам пряк страх от летенето. Смятам, че имам достатъчно опит (12 години) и разумни познания по метеорология, аеродинамика и прочие. Знам какво мога да очаквам във въздуха и не се страхувам от нещо неизвестно, "което ме чака там горе". Имам натрупан опит с разнообразни летателни апарати и метео условия.

Това което ми има една приятелка ми го определи като "вчичковяване" . С напредването на годините (още съм само на 31) обаче ми напреднаха отговорностите към хората около мен. Не ме е страх, че ще се пребия, заради самото пребиване, нито ме е страх, че ще боли ако си счупя нещо.

Само като си помисля каква сложнотия ще стане обаче ако стане някакъв инцидент и ставам изключително предпазлив, чак прекалявам.

От това ме е страх. Вчичковяване , осъзнавайки, че не съм безсмъртен.