Радвам се че парапланеризма се разраства неуморно.Казвам се Петър Георгиев и искам да ви разкажа историята си за която съм сигурен ,че почти никой не знае . Беше 2003 год. Работих в парашутната бригада в Пловдив, такмо си бях купил новият суинг 1-2 ,втора ръка ,бях пробвал крилото веднъж на Сопот .Дните на работа бяха забавни ама акъла ми все беше на старта.Следяхме времето очакваше се да е добро и с Алекси Димитров решихме да си вземем болничен и да забегнем кам Сопот, речено сторено.Падаше се точно 2003 г. Енйов ден. срещата ни беше на ливта докато чаках Алекси си разгънах крилото неможех да повярвам ,че имах ново крило .Ето ,че Алекси доиде бързахме да се качим на старта докато работеше ливта ,тъй-като беше вече кам 10:30 и сланцето напичаше здраво а аз не бях кой знае с какав опит и неможех да си позволя да летч в обедните часове.
качихме се на ливта и потеглихме кам старта.По линичта се разминах с един мой наборник от Монтана който слизаше имаше и крило в раницата на седалката до него.Изведнаж някъкво непознато в мен чувство ме накара да се чувствам много нищожен,казах на Алекси нещо не ми се лети, нещо сякаш ме спираше?! Алекси се усмихна и каза -стига бе Пешо токлова чакахме да доидем и сега се отказваш.Аз се усмихнах сащо и си казах- какво пак прав е .Стигнахме старта заехме позиция и започнахме да разгаваме крилата Алекси беше зад мен на около 7-8 метра условията не изглейдага зле но беше леко колебливо имаше моментни пориви от исток,решихме да изчакаме малко да видим какво се заформяше и със закачени колани за збруята започнахме да правим предполетен план, аз кръстосъх коланите и се обърнах с гръб към старта...... и какво мислите стана .След две седмици идвам в съзнание в хирургиите в Пловдив когато ми разказаха всичко аз неможех да повярвам всякаш някой ме беше спрял на пауза за две седмици,едната от който съм прекарал в кома а другата в амнезия.Никакъв спомен нямам само до момента със крастосването на коланите. От Алекси разбрах ,че ни е врахлетял прашен дявол моето крило излетяло мигновенно с единият крак заплетен във вървите подсказващо ,че сам бил с глават на долу. Защо не сам отворил запасен незнам ,но съм преживял удар с главата надолу от 10-тина метра и до там.преди да направя разбор на грешките си искам да благодаря на:Дежурният на лифта ,който отказал да го пусне вапреки ,че му било съобщено за пострадал парапланерист. Разбиам го човека как да натисне копчето токувиж си е загубил сладката работа ,един парапланерист голяма работа. Искам да благодаря на дежурният екип на спасителна служба Чип и Деал, който отказал да се отзоват твърдеики ,че не сме били в тяхната зона !Разбирам ги момчетата сигурно вече нямат гориво за хеликоптера и са им раздали Балканчета с облегалка , на горките растоянието им се е сторило непосилоно с такъв тип транспортно средство ,благодаря сащо и
на дежурничт екип на спешното в Карлово който със светкавични деиствия ме свалили от линейката сложили ме в количка и ме оставили да вися вав фоаието на отелението повече от 30 мин.Най-вече искам да благодаря на Алекси Димитров който все ме опреква ,че аз бих направил същтото за него ако се наложи. Благодаря ти че ме свали на граб от старта до паркинга на ливта,Благодаря ти че си влязал в задимената канцелария на дейурните лекари и сестри и с респектираща закана си им напомнил че ги чакам в коридора.Благодаря ти за всичко причтел. Сега анализа
парво пренебрегнал съм ватрешното си аз като сам се повлиял от другите парапланеристи.Второ не сам обарнал внимание или сам подценил слизащите с ливта парапланеристи трето не сам даржал опънати оправленията докато сам бил в диалог с Алекси и четвърто нямахме осигорителна група която евентоално е можела да погаси крилото ми. Нелепо но факт. сега съм в Лондон имам жена, чакам и дете , и честно казано взе да ни писва при тия роботи тук в Англия искарваме до лятото и се вращаме в БГ човек осъзнава какво е имал когато го загуби. в момента обменям инфо с хората ,при който смятам да искарам един по стабилен от преди курс.Със Сив и всичко останало.С нетърпение очаквам да се върна в света на летящите в БГ надявам се ,че все още има място и за Мен. Извенете ме за далгото писание,трчбваше да го споделя, толкова години го нося в себеди. я
Правелният пат не е най-прекия,
правелният пат е наи-сигурния и
вапреки това да не забравяме ,че
единственото сигурно нещо е това,че
нчма нищо сигурно!!!

Трябва да се говори за тези неща.Трябва да се говори за хубавото и да се крещи за лошото.Трябва да слушаме себе си и да чуваме другите.
Успешно завръщане в България!

Бях там този ден.Помня суматохата...и карах началния си курс...Желая ти всичко необходимо,за да се завърнеш към летенето без стреса,който си изпитал.

Поздрави

Благодаря ви за пожеланията.
За много години,живи и здрави,късмет и,безаварйина 2009 година!

От гледна точка на безопасността седенето с закопчани колани и чакане е недопустимо. Парапланериста преценява, разпъва, изчаква момента, закопчава се с лице към крилото и излита.

Нещо от Гърция - http://www.youtube.com/watch?v=dTmK5T_g ... annel_page