Вчера един мой ученик си счупи парченце от края на пищялната кост - там където се свързва с глезенната става.

Инцидента се случи при приземяване в безветрие т.е. с голяма скорост. Опъването на управленията не бе в най-оптималния момент, но въпреки всичко приземяването изглеждаше нормално както на другите ученици преди и след това.
Аз бях доста изненадан, че ученика не успя да остане на крака и остана да лежи на земята. Докато не излезоха ренгеновите снимки не вярвах че някой може да си счупи крака в рохка разорана нива

После почнах да търся причините и ето някои вероятни:
- високите обувки с които летеше ученика бяха работни и нямаха никакво пристягане на глезена, което е нужно за нашия спорт. Спомням си като правех първите си полети си омотавах и стягах глезените с плат и бинт.
- това бе осмия или деветия полет за деня т.е. концентрацията и мотивацията пада в края на деня особено след изморително катерене на баира. Резултата бе стъпване на криво при първоначалния контакт със земята. Като цяло ученика имаше проблем с концентрацията и мотивацията защото бе в процес на решение дали да се занимава с парапланеризъм или не.
- ученика бе физически здрав - треньор по бокс - но в случая на парапланеризъм мускулите му нямаха значение и това бе просто тежък човек (около 50 годишен с тегло 90 кг) с не достатъчно здрави кокали.

Правете си изводите и вие:
- обувки
- концентрация и мотивация
- събития и вероятности в парапланеризма

дааа - има обувки които са направо с пластмасова кора отстрани която не позволява на глезена да се изкриви настрани - може само напред-назад