Здравейте, искам да споделя малко размсли за които напоследък ми се отвори доста време /по това време преди 20 дни летях....от тогава насам съм по гръб в легло/. Най-важното преди да се отплесна... тоя Пацо дето го познавате не претърпя инцидент, инцидента се случи с един друг човек дето и аз рядко го срещам...всъщност белята час и кусур си я подготвях...хубавото е че като се прцаках бях сам, а не мелко по-рано качвайки още трима души с колата към старта...искам да се извиня на Весето, Любо и момичето с него за малоумното ми каране.
Бях ядосан...много...ирационално...бесен...е излетях...и от позицията на времето съм убеден ,че инцидента беше неминуем....излетях като камикадзе или поне със същото непреодолимо желание да си завърша мисята.....а тя сложна като сам си си крив и света и той крив....всъщност нямам ясен спомен за мисията....хем трябваше да докажа нещо на себе си, хем на околните хем на никой нищо щото ми беше паднало пердето и нямах желание да се съобразявам с нищо и с никого.....

По същество за инцидента:
Не се отказах на време и вместо да се върна към Кърнаре се набих без височина в деретата над игановския завод без шанс да прелетя ако не се закача.... е не успях и трябваше да кацам....някъде....някак.... избрах едно малко чисто пространство до
портала на завода в основата на склона....направих завой над двойната ограда с бодлива тел и високи пилони за осветление ....навътре в завода върнах се и заходих към полянката, но излизайки пред нея ме чукна леко и ми обърка сметката....минах
десетина метра без да пропадна достатъчно и се оказа че полянката ще ми е мноооого къса....и оттук насетне времето заочна да тече бавно.....обрах мноооого управленията и започнах да го кантаря пред срив....а аз се насочвах в края на празното и дънерите.....щеше да стане...почти....и както казал поета "...ДА, ДА АМА НЕ...".... бях на 5-10м от земята когато усетих че олеквам и видях под мен сянката на крилото де се завърта на ляво....
За мен най-интересното е че се усмихнах...бях дал всичко от себе си като умения, знания, опит, инстинкт и интуиция .....оказа се недостатъчно, но бях си свършил работата по най-добрия начин и бях удовлетворен.....,а работата отиваше на груб секс, пуснх крилото и се стегнах за удара.....изгрухах се в земята с лавата си страна почти хоризонтално...първия контакт беше с лакътя, после ябълката на таза....отскочих от удара и се захлупих на дясната си страна....от тогава не съм летял, всъщост не съм и ходил
На поляната имаше хора на пикник, викнаха бърза помощ, която дойде за по-малко от половон час...натовариха ме....в Карлово се оказа че съм им над компетенията и директно в Пловдив...там ми понаместиха ръката и я гипсираха....спазарихме се за носилката и ситроена на Милен се превърна в линейка с която ме докара в Пирогов.

Щети: Счупена шийка на бедрена кост и 20%компресия на ябълката - час половина операция на третия ден ...пирон....днес ставах и соях прав няколко минути.
Зварски раздробена /взривена/ лакътна става и раздробена гривнена става, оказа се че единсвеният хирург дето може да ми спаси лакътя е доктор Енчев ......седем часа операция на десетия ден след инцидента два импланта и колосален труд от страна на екипа.... всички движения на ръката са налице сега се бориме с рехабилитаторите за обемите на движенията.

МНОНОГО БЛАГОДАРЯ НА ХОРАТА КОИТО БЯХА С МЕН В ДЕНЯ НА ИНЦИДЕНТА И МИ ПОМАГАХА, ПОДКРЕПЯХА, ОКУРАЖАВАХА И СЕ ТРЕВОЖЕХА Дънди, Весето, Милен и Свилен БЛАГОДАРЯ ВИ!!!!
Благодаря и на всички вас които ме подкрепяте и се интересувате.
Поста се проточи, но имах много време за мислене и писане ..... летете умно и внимателно щото иначе боли, ама много

Пацо гледай сега да се оправиш, това е най важното, залягай повече над упражненията за възстановяване и рехабилитация. Всичко останало ти сам ще премислиш и прецениш, а ние с радост ще те чакаме на старта.

Пожелавам ти бързо възтановяване, под ръководството на 3-4 (може и повече) току що завършили рехабилитаторки...

Паце, шапка свалям за описанието, анализа и изводите. Ще се оправиш и ще летиш. Няма начин. На човек като тебе не му е мястото на земята ...

Бързо и успешно възстановяване!

Парапланериста е създаден да лети, а не да лежи в болнични легла,
така че не губи надежда, скоро нещата ще си дойдат по местата.

Бързо и безболезнено възсатновяване ти пожелавам.

Пацо, желая ти безпроблемно и бързо въстановяване!
И нека твоят инцидент е урок за всички нас - гневът и нервите са най-лош съветник и предпоставка за голяма глупост сътворена от всеки подал се на емоцията!!!

Пацо - бързо, пълно и безпроблемно възстановяване ти пожелавам, и да не ти личи какво е било!

Успех с възстановяванетоЧВремето лекува всичко.След година вероятно ще се сещаш за всичко това с лека усмивка.Успех още веднъж!

Пацо, бързо и лесно възстановяване ти желая от все сърце.
А относно написаното всички имаме какво да прочетем в него!

Mad Paco Kun(g)ev, много ми е трудно да поярвам, че си постигнал такава пищност на изпълнението ... Желая ти супер бързо и успешно физическо и психическо възстановяване ... и при болка си повтаряй макар и баналната мантра "Това което не ни убива ни прави по-силни" и ще ти е по-добре.

Успешно и бързо възстановяване и от мен.

В тази връзка може ли един въпрос към по опитните?
При срив винаги се стремим да пуснем крилото да се оправи... но когато имаме срив близо до земята, не е ли по удачно да се заключат ръцете долу (в слабините за да няма счупени китки, защото те са по дълги от таза) и да се изпарашутира в пълен срив до земята (7-8 m/s)? Пускането на крилото почти винаги води до мощни асиметрични втурвания и силини странични или челни удари вследствие на махалото. Кое е по малко опасно?

Поздрави,
Евгений

Не знам да има такова понятие "изпарашутирване в пълен срив". Пълен срив означава падане ... при това назад, което при удар в земята обикновено води до гръбначни травми, което пък е много по-лошо от всякакви други счупвания (китки, крака и т.н.)

Падането е вертикално при установен пълен срив (и свалени до долу управления). Краката посрещат първи земята. може и да има малка хоризонтална скорост назад, но е незначителна и се влияе от посоката на вятъра. За да се установи в пълен срив крилото трябва технологично време, но веднъж сринато ли е - трябва да се държат управленията докато застане над главата на пилота в срив. Виждал съм как хора падат с пълен срив във вода на SIV курс и във вода е безопасно. Падане на земя - зависи от терена, техника на посрещане на удара, късмет, турболенции и какво ли още не. Повечето хора не разбират, че когато попадната в критична ситуация е доста непредвидимо как ще реагират и какво ще направят. Вякакви съвети от сорта на по-добре беше да направиш еди какво или мисли от сорта на той трябваше да направи незнам си кво или още по лошо ако аз бях на негово място щях да направя нещо си са несериозни.

Благодаря за подкрепата на всички вас

Днес на два пъти ме изправяха и стоях прав близо половин час, което си е много сериозен напредък....надявам се скоро да почна да се уча да ходя ..............ръката отваря всеки ден с малко повече от предишния