в събота, около 12 часа с една пасажерка бяхме на Коняво. Някои пилоти бяха летяли и се качваха за втори полет, условията бяха перфектни за излитане - лек челен вятър с поривчета от термика.
Закачихме се с пасажерката и при моя команда тичай тръгнахме да тичаме. При първото дръпване на крилото тя спря или само забави тичане, крилото тръгна напред да ни изпреварва, аз го спрях, видях че тръгва надясно към камъните, казах и спри, тя незнам дали ме чу но продължи да тича, крилото набра скорост и ни просурка през два-три камъка, преди да излети. Това става за около секунда-две.
Имам и снимки на излитането. Вече във въздуха видях през съдрания и панталон две дълбоки резки на подбедрицата (пищяла), тя каза че и изтръпва крака и трудно свива коляното. Насочих се веднага за кацане към ливадата до пътя, с цел да е лесно натоварването с кола, изпълнихме там заход, казах и да вдигне краката и дори и забраних да се опитва да стъпва (тя предложи да тича на един крак) и се насадихме гладко по гъз на тревата долу.
По-обстоен поглед ми подсказа че положението е зле, макар че нямаше счупено очевидно и въпреки протестите на пасажерката и казах че отиваме до кюстендил за снимка. Снимката показа че няма счупване, промиха раната на подбедрицата, където имаше и оток, купих една торба лед от шел-а и тръгнахме за София.
Там я оставих в тях, с което за мене случая НЕ приключва, защото после болките и подуването в коляното са се увеличили и при отиването и в Пирогов към 1 през нощта са и сложили гипсова шина за обездвижване.
Освен това, проблемът е и, че тя не живее в България, беше си дошла за уикенда и беше решила съботата да лети. Сега ще стои поне седмица в БГ, което не знам как е за работата и, надявам се да не е много зле. Не знам колко човека са го имали това чувство, но за мен е супер кофти в чисто личен план - имал съм инциденти, но досега винаги съм бил сам, а когато контузиш друг човек е ужасно чувство. Слава Богу че няма счупване тя, аз също имам удар близо до глезена от който ме боли и който е оставил жестока драскотина върху обувките - направо мисля че мене обувките са ме спасили.
За мене извода от този злополучен полет е, че е необходима максимална контцентрация във всеки момент - аз не съм бил концентриран на 100% вероятно поради познатото място (Коняво ми е любимия баир за летене), добрите условия и (това пак моя грешка) позволих голямата бъбривост на пасажерката да ме ангажира да и отговарям на всевъзможни въпроси, вместо да се съсредоточа в полета и да оставя отговорите за после. Но, като се обърне каруцата, пътища много...
това е, там имаше и други момчета, които после търсиха една моя станция изпусната на баира, ако някой е видял нещо повече или различно, да пише...