|
И аз ще се включа в дискусията, защото и аз съм голем експерт, пък и някои от изказванията, които не са разкритикувани са погрешни – ако бъдат анализирани по внимателно или бъде възприета по-сериозна гледна точка ще паднат. Мене лично не ме интересува, но съществува риска някой да ги възприеме на готово – без да премисли нещата и да плати някаква цена поради това, което явно се оказва, че ме интересува. В крайна сметка това са важни въпроси.
Аз ще подходя като приема, че парапланеризма (ПП) е авиация и съответно за него важат същите принципи, които важат за авиацията, като цяло и по специално за гражданската авиация. Тоест ще приема, че правила възприети в гражданската авиация са абсолютно, 100% задължителни, когато сме решили, че трябва да летим максимално безопасно, тоест държим да не се пребием (ама много държим-съзнателно). Знаем, че там нещата не са оставени на случайността, напротив дори случайностите с малка вероятност са анализирани и предвидени и са взети необходимите мерки. Това е така по-много причини и конкретно, че става въпрос за човешки животи и разбити съдби (на деца чиито родители са загинали например и т.н.). В това отношение при ПП- няма разлика (освен в мащаба).
В авиацията много широко се използва статистиката, като подход за анализ (в ПП – DHV правят такава не знам дали някой я чете). Всички принципи, които са възприети малко или много се базират на статистика и статистически закони.
Един авиационен принцип гласи, че ако има вероятност дадено събитие да се случи (от което произтичат сериозни неблагоприятни последствия), колкото и малка да е тя, то рано или късно се случва и трябва да се вземат мерки тази вероятност да бъде премахната, намалена и пилотите и техниката подготвени за настъпване на това събитие. Тоест ако даден пилот или група пилоти правят някаква грешка, която в 0.001% от случаите може да доведе до фатален изход – рано или късно някой от тях ще умре. Това, че правиш дадена глупост 100 пъти и ти се е разминало не означава, че ще ти се размина и следващите 100 пъти.
Сега конкретно.
Трябва ли пилотите да са минали SIV курс или не и кога трябва да са минали такъв? Отговора е категорично не ако са решили да се занимават с риболов. В гр. авиация това е курса, в който се тренират откази и други рискови ситуации.
В гр. авиация такава тренировка се минава още по време на обучението – преди първия самостоятелен полет на пилота – тренират се сривове, отказ на мотор, спинове, внезапна загуба на видимост и всякакви простотии – с инструктора в самолета. Преди това пилота се обучава как се скача с парашут и прави скок с парашут – за да има шансове да напусне самолета (горе долу безопасно) в случай, че нещата се объркат.
В последтвие при приучване към конкретен самолет такъв курс се минава на тренажор (с откази и секви критични изненадващи ситуации). На шест месеца задължително се прави тренировка на тренажор за откази и критични ситуации – с изпит на края. Без това пилота няма право да лети (по абсолютно обективни причини, които могат да се представят с математически формули). Ако не си издържа изпита на шест месеца - гудбай.
Тоест ако човек подхожда отговорно, трезво, разумно – авиаторски (към себе си и към близките си), ми той трябва да е минал SIV курс преди първия си самостоятелен полет или максимално скоро след това и периодично трябва да го повтаря за да се поддържа във форма. Това казва науката за летенето.
Какво казва някой си, който се има за експерт и голям майстор (не по-голям от мене със сигурност разбира се) (и който за съжаление се и възприема от много хора за такъв), понеже това обслужва егото му и/или понеже е жертва на личния си опит и предразсъдъци - е интересно, но не е обективно. Липсва системния подход, липсва тежката математика, липсват записите от черните кутии, липсват хилядите загинали пилоти и пътници, липсват екипите от различни специалисти, които разследват, наблюдават, анализират, изготвят правила и процедури, обучават пилотите, липсват милярдите долари, които се харчат ежегодно – липсват много неща.
SIV курса е рисков безспорно, но и летенето също. Който смята да избегне риска от един SIV курс, ми да избегне риска и от летенето направо. Който смята, че авиацията и парапланеризма са, като риболова да си купи каяк.
Всякакви уговорки от сорта на това, че аз летя рядко, нямам амбиции, досега крилото не ми се е сривало, нито пък ми спинвало, ми ако отида на SIV курси и после ме е страх да летя (ми мен ме беше страх след SIV курса да летя, защо само мен трябва да ме е страх), звучат наивно и безотговорно (пък и смешно). (и аз карам кола от 15 г. и на мен не ми се беше отваряла въздушната възглавница на колата до преди месец, ма се отвори). Ако мине, мине. Ако се пребия голяма работа – той Ботев го е казал – друг ще те смени и тва е - какво значи тука някакъв си Мицил, Бай Петко и т.н. (на другите даже не им знам имената). Нищо не значи.
Летенето със слаба подготовка е ужасно рисково. Летенето със слаба подготовка и наточено крило е още по ужасно рисково. Безотговорното, самонадеяно, нагло, показно, превзето, манекенско, наивно, плахо, непохватно летене също е ужасно рисково. Защо? Ми така е. Защото си залагаш живота и колкото и малка да е вероятността да се претрепеш последствията са смазващи (в личен план). Летенето е една игра на руска рулетка с револвер с по-голям барабан. Всеки път като се закачите на крилото вие щраквате спусака и не се знае дали този път там няма да има патрон. Колкото по-неподготвени го праите толкова повече патрони има в барабана. И това не съм го измисли аз – това казва статистиката, това са законите, които работят.
Летенето не е задължително, плюс това голяма част от хората, които летят не стават за да летят и трябва да се откажат. В голяма част от случаите техните инструктори са го забелязали това – аз не знам да има практика определени хора да се съветват да се откажат. Има чудесни други спортове – ветроходство, гребане – скоро си купих надуваем каяк и си е голям кеф, туризъм, езда, ски скокове, ски спускане. Не ви трябва да летите на всяка цена.
Който не е ходил на СИВ курс и говори за сив курс е все едно да обяснява как се прави секс и кво става и как става без да е правил. Смешничко е.
В България се проведоха два такива две поредни години (миналата и по-миналата), които бяха на добро ниво(мое експертно мнение) (тази година нямаше), които аз посетих напълно и частично. Догодина ще се проведе най-вероятно поредния от същите хора. Не е толкова скъпо. Първия от тези курсове даже беше абсурдно евтин. И със сигурност, който го преживее ще е остане доволен и ще научи и усети адски много неща, които няма как да научи по-друг начин – без да рискува много. (и със сигурност ще го е страх да лети след това ако е достатъчно прозорлив).
Да обясня и защо се опаковат хората при пълен срив на СИВ курсовете, а и не само и защо ако се действа правилно такава опасност няма (тук е момента и да напомня, че съм голем експерт). Тъй как правя пълен срив – как се праи: Най-директния метод - ръцете са горе, навивате по една витка на управленията (в никав случай не повече особено ако не сте над вода). Така както са ви горе с решително, енергично, брутално, силово движение ги сваляте долу (но не прекалено рязко), плътно до тялото/сбруята, изпънати, без свиване в лактите и държите със всичка сила – от това зависи живота ви!(можете да си ги притиската към сбруята или ако тя позволява и е уместно да ги блокирате под нея, можете да пробвате без управления в ръцете, как ще ви е най-удобно и как ще можете да удържите най-силно дръпване). Чакате. Ще последва забавяне на скоростта и срив – крилото спира да се обтича и челното му съпротивление скача. Ще усетите как коланите омекват, крилото спира да ви носи, дръпа ви лекичко назад и как падате със збруята назад – с гръб към земята (смразяващо чувство – водещо до дива паника първите 5-6 пъти). След кратко падане ще увиснете на коланите - в този момент точно (като го натоварите импулсно) крилото ще се опита да възстанови полет, при което ще се опита да ви изтръгне управленията от ръцете и/или да ви накара да си дигнете ръцете. Ако не го удържите или някое от управленията се скъса – най-вероятно ще умрете. След този кратък момент, крилото ще се стабилизира в срив над главата ви. Усилието във управленията ще отслабне – ще стане приятно. Ако погледнете нагоре ще си видите крилото – смачкано, плющящо, осцилиращо напред назад. Ако погледнете надолу – вятъра ще ви духа в лицето, ще видите язовира или земята да се приближават към вас. Ако видите язовир можете да го държите в пълен срив докато се топнете във водата (кеф), ако видите земя трябва да го изведете от пълен срив. Най-безопасно е ако преминете през фаза на гръбен полет(или обратен полет – на английски е back flight). Почвате прогресивно да вдигате ръцете (дръжте си ръцете стегнати и отпускайте бавно) – симетрично. Крилото почва да загребва въздух с изходящия ръб и пропадайки да тегли назад. Ако погледнете на страни ще видите че се движите назад. Продължавате постепенно да го пускате. Колкото повече отпускате – толкова повече заприличва на крило и отива напред (продължава да е нагънато – не е пълно с въздух). В един момент се чуди дали да лети назад или напред и става нестабилно. По-добре е да го пуснете преди този момент. Пуснете управленията решително до горе. Ако тръгне да ви насуква или да ви върти докато сте в back flight – веднага го пуснете или върнете ръцете обратно до долу. Ако е необходимо го спирате за да намалите гмуркането. Колкото по-рано (с ръце по-долу), толкова по-агресивно ще излезне от срива – толкова повече ще ви дръпне, и толкова повече ще се гмурне напред. Над вода аз обичам да го пускам по-рано щото си е тръпка. Ми това е.
Можете да го пуснете и директно – от установен пълен срив – ръцете горе, но мисля че това крие някои рискове(никога не съм го пробвал). Ако искате го пробвайте – на мен ми е се тая.
Не експериментирайте над суша.
Единия начин да се опаковаш е да не го удържиш след срива. Другия, който е по-резултатен е да обираш крилото постепенно – тогава то те изненадва сривайки се, усилието в управленията охлабва и в следващия момент следва брутално дръпване на управленията, което пилота не може да удържи и се опакова (още повече ако не се усети веднага да свали ръцете до долу и да държи там яко. Да се удържи крилото в междинна позиция на ръцете – свити в лактите - предполагам, че е много трудно). Ако правите пълен срив с тандем усилието е още по-голямо.
Ако искате по мек срив – с по-малко лашкане и падане – намалете скоростта на крилото – примерно до 28-30км. и от там ръцете долу.
Друг конкретен въпрос.
Някой беше писал, че си летял и крилото никога не му било влизало в срив. Добре. Браво.
Как седят нещата в гражданската авиация?
Това е остър проблем при кацане. Всеки самолет е оборудван с електроника (най-малко тройно подсигурена), която следи за възникване на тази ситуация – тя самата се нарича нещо от сорта на „внезапен порив“. Какво представлява – самолета лети с 300 км (земна скорост) 20 км насрещен вятър (320 км въздушна скорост). В следващия момент – мигновено вятъра сменя посоката си – 120км от към опашката – самолета лети вече с въздушна скорост 180 км (земна 300). А при 180 км конкретния модел и текущия ъгъл на атака е под сриваната скорост. Това състояние съответната електроника го улавя и подава звуков, светлинен и говорен сигнал на пилота – той изпълнява съответната процедура и се моли. Ако разпитате бг пилотите ще видите, че много малко са преживели лично тази ситуация. Въпреки това тази ситуация се тренира на всеки шест месеца на тренажор до посиняване. Мисля, че има катастрофи реализирани по този начин. Аз лично съм гледал по новините как един окоси една нива с боинг по-този начин - за щастие се размина лошото.
При услови, че лайнер може и се е сривал спонтанно какво да кажем за пикиливите парцалчета с които летим (па били те и skyparagliders – най-яката фирма за чаршафи - двоен чаршав – плик мисля че се казва, вързан с връви и става за летене от специален плат – синтетика).
Познавам БГ парапланерист, на който крилото му се сринало спонтанно в следствие на термика или в слествие на това, което се случва във въздуха каквото и да е било. Това, че някой е летял и крилото му не се е сривало означава само, че е летял и крилото не му се е сринало. Не означава, че в бъдеще няма да се срине. Тук е въпрос дори само на елементарна логика да се разбере, че такова изказване издиша.
Аз познавам пилот, който е летял с 1-2-ка нисък клас (супер безопасна ,почти нова), която след колапс се е вързала и е влезнала в стръмна спирала за норматив!?! Пък аз не познавам, чак толкова много пилоти. Нито водя няква статистика. Ми ако ви се случи на вас и имате две секунди и половина преди да се ударите в земята? Кво праиме? - Копаем гроб. Вашия.
Друг въпрос, който е много важен – изпадането в критична, непозната ситуация застрашаваща живота води до емоционален шок (който не е изпадал и не вярва да чете дебелите книга за предфронталния лоб на мозъка – има го във всеки мозък на бозайник), който може да доведе до тотален блокаж. Първите 5 – срива, които направих ми изкарваха акъла – действах абсолютно вцепенено, без да усещам и да мисля(за щастие имаше инструктор, който ти казва кво да праиш и аз изпълнявах машинално особено първите три пъти). Сега вече не е така. Пак има напрежение, но действията са ми уверени, агресивни, точни. Гледам, мисля, решавам изпълнявам – при това мигновено (само да повторя пак, че съм голем експерт).
Въпрос на нагласа е. Вие избирате дали ще приемете, че летенето е и ще бъде винаги опасно и е скок в неизвестността. Че когато се вързвате за парцала с който летите (независимо какво ви е обяснил дилъра който ви го е продал) вие дърпате дявола за опашката и то яко. Въпрос на личен избор е дали ще се подготвите и приемете, че един ден съдбата може да реши да ви провери и тогава вие трябва да сте готов – трябва да можете да действате, като командос, като български войник свирепо, жестоко, безапелационно – точно като хирург, безкомпромисно – иначе гроб.
А пък ако чакате и пасивно си чакате нищо да не ви се случи и да не ви се срине крилото, ми чудесно – може и да имате късмет и нищо да не ви се случи. Аз лично съм решил да не разчитам само на това. Пък и сериозно обмислям варианта и да се откажа от летене (през 3-4 месеца).
И последно за да е ясна позицията ми – който не е изкарал SIV курс и не бърка летенето с риболова да изкара – и то при хората при, които и аз съм изкарал (за да си получа % на експерт).
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+0 / -0
), въпреки че съм ги правил и тренирал, не считам че е достатъно редовно за да кажа че се чувствам уверен като ги правя. SIV маневрите са изключително полезни не само защото подобряват връзката пилот-крило, но и подобряват или по скоро установяват нивото на способностите на всеки човек. Колкото до ACRO фигурите в тях се влиза още по-трудно от нормален полетен режим 
, но пък са още по-готини за намиране на границата на крилото и на собствените възможности.
.
Защото карането на кола в България аз специално смятам за нещо доста по-опасно от летенето с парапланер например!
