Аз бях злополучния "пилот" на 29 авг. в Сопот.Ники общо взето точно е видял и описал случката.Наистина все още не съм уверен в контрола на крилото при излитане и затова този страничен порив на вятъра ме засили вдясно докато ускорявах.Усетих само леко щракване при последната земна крачка,но след това Ники ме вкара в една термика (по радиостанцията,разбира се ) и с една лява спирала се издигнах до 1700-1800м.Беше върховно изживяване!!!По-късно Йоханес ме пое по радиото и кацнах на ливадата до лифта без проблеми.Свалих си обувката и видях,че глезена е вече подут.Една чехкиня ми направи стегната превръзка,за което много й благодаря и коцук-коцук се прибрах в хотела.Тъй като можех да стъпвам,макар и с лека болка,реших че е само навехване.Шофирах без проблеми до С-я.Вечерта за всеки случай отидох до Пирогов на преглед и тогава се разбра,че има счупване на вътрешния глезен.Да бях умрял,нямаше да знам ,че има и такъв.Онзи ден ми направиха операция,ковнаха ми два пирона и сега пак се уча -да ходя с патерици.
Пиле,ти да не си бил на Сопот по това време?
Ники,не съм и помислял за отказване.Ти мисли за някаква методика като за по-стари ученици!
Надявам се след 50 дни да съм на линия.