Крилото е NOVA Mamboo - DHV 1/2 от 2006 г. Пилота го претоварва но въпреки това получава голям колапс при влизане в термиката. Вярно е че трябва да се лети по активно, но понякога въздуха ни поднася изненади. Важното е да реагираме адекватно и да използваме нестабилната атмосфера за истинско летене.

И все пак.... Всичките сертефициращи организаций, като ддават клас на определено крило, не го гледат колко пъти сгъва, ами гледат как и колко бързо се оправя.

Крилото има ли АГУ(газова уредба)

Абе вие в ред ли сте , за един колапс и идна изтървана термика , да напишете 18 поста ??? И то в "инциденти" ???

Чешем си езиците бе Жорка.
Това филмче е доста интересно, дето си го пуснал.
Според мен тоя летеше по вятъра, за да каца и, или се блъсна в жици, или го блъсна прашен дявол.
Ще напишем поне още 18 поста...

Тъй като май доста станаха инцидентите с колапс след излитане и после удар в склона реших и аз да опиша ситуацията в която изпаднах на Сопот миналата есен.

Отидохме рано на старта - към 11.30ч. При излитането крилото малко ме изпревари и лявата презрамка на сбруята ми излезе от рамото. Докато се наместя се поотдалечих от склона може би на около 20м и получих към 50% отдясно. Обрах лявата половина до възможния максимум, но не можех да дам тяло понеже щях да се изсипя от сбруята заради излязлата презрамка. Така стоях няколко секунди и наблюдавах как крилото реагира. Колапса не се оправяше а всяко допълнително обиране отляво щеше да ме докара до срив и негативка. Можеш да го оставя да върви напред но се притеснявах, че ако получа втори срив отляво при обрано крило и на ниска височина щях да гризна здраво дръвцето, така че реших да се раздвижа на всяка цена. Погледнах разположението си спрямо старта и видях, че имам достатъчно място да направя 360 градуса завой към склона. Беше малко на ръба на реших, че това е по-добрият вариант от негативката. Отпуснах лявата страна, дадох тяло надясно и развях перчемите на хората на старта. Излязох напред, оправих си презрамката и вече на следващите колапси можех да реагирам адекватно.

В случая много ми помогна филма на Airwave - Instability 2, където постоянно симулираха подобни ситуации и ми се е забило в мозъка, че не трябва да си сриваш сам крилото и да се панираш.

Надявам се, че тази случка може да помогне и на други хора.

Гледах те с интерес тогава, Венко. По-добре да се посрещне земята със сериозна хоризонтална скорост, отколкото с вертикална. Казвам често на новобранците: Кацни на каквото и да е гадно нещо, дърво, ограда, къща, не си сривай крилото преди него.

Прав си Митак, но с по-голям колапс на ниско може да се кацне или продължи излитането, стига да има някаква реакция от страна на пилота за запазване посоката на полета, т.е. без да се изнегативява и без да се изпуска в спирала с камерите към земята.

Мите, това решение според мен до голяма степен би трябвало да зависи от оценката на пилота за условията около него - къде се намира спрямо термиката, терена отдолу, роторни зони, посока и сила на вятъра и т.н. и възможните рискове произтичащи от всичко това. Последният път като летяхме на Златица цялото крило изчезна зад мене понеже летях с 50% колапс, който упорито не излизаше, запазих посоката и явно че влязох с нова турбулентна зона, която ми срина и здравата страна. Ако си нависоко - ок, ама аз се намирах на 100-150м над склона и не беше особено приятно.
Идеята ми е, че запазването на посоката на всяка цена може да доведе до неволен срив, което е по-голямото зло понеже губиш контрол. Бормата предполагам, че ще се съгласи с мен понеже има горчив опит от подобна ситуация.

Съгласен съм Венко, аз визирах частен случай при колапс на много ниско, обаче пак има едно НО

Венко, не забравяй как ти се казва крилото де... СГЪВАКС

Борма,
ти инструктор ли си вече?!

Да, мисля че да.

Aaaa. На Венко крилото e RSF, а не RX. Сиреч, не е Сгъвчо.