Милен написа:
Попадането на запасен парашут във вървите на парапланера наистина е рядко срещана ситуация.Но аз съм виждал няколко,почти винаги се случват идентично.КОгато парашута се забави малко с отварянето,той е много уязвим,защото крилото може много лесно да го "хване".Същото се случи и с моето рогало.То беше хванато от въртенето на крилото,влезе между вървите,и се отвори около 30%,така че беше невъзможно повече да бъде извадено.Тъй като кравата които имах беше безнадежден,крилото не можеше да се контролира,още повече със уплетен в него парашут.КОгато се опитах да извадя рогалото от вървите,започна бясно въртене в нещо между сат и стръмна спирала.Нищо повече не можеше да бъде направено.И с над 150км/ч периферна скорост се ударих във водата.
Респект !!!
Колкото и да я тренираш,колкото и да я очакваш,критичната ситуация всеки път идва неочаквано.Парапланера се смачква за един миг,политаш на долу.Всичко е уплетено.Крилото прилича на грозна топка от плат и върви.Започва последното отброяване на метри и секунди до удара в земята. Имаш на разположение само мигове, за да вземеш решение и да действаш.Ако се справиш добре,ще летиш и на следващият ден.Ако не се справиш,отиваш при Шива.И това не е сценарии на хубав филм,а истинска действителност.Когато често пъти смъртта се приближава много близо до теб,толкова близо,че започва да ти диша в лицето и да ти се зъби.И след всяка критична ситуация,когато за пореден път си оцелял,трябва да събереш каквото е останало, от смелост,решителност и воля,и да излетиш отново.
И другите те питат: "защо го правиш,защо рискуваш." Ами защото различните хора се чустват щастливи от различни неща.А ние сме щастливи,когато сме достигнали до най-висшата степен на владеене на крилото,едно ниво над страха.Изкачваш се в планината,разпъваш,и излиташ.Отиваш на мястото за фигури, и знаеш,че можеш да правиш почти всичко с тоя парапланер.Това е чуството,което си струва.
Андрей Агайн-Андро