място:Шумен,07.04.2005
пилот:моя милост,все още начинаещ..
крило:Sky ,,Lift,,
сбруя:Ава спорт-,,Cruiser,,
запасен,обувки,ръкавици,варио..

Южния старт на Шумен при слаби условия.Вятър ЮИ 1-2м/с, на
петнадесетина минути раздухва термично и прави възможно
излитането за около няколко минути..
При поредната възможност решавам да излетя.Разположил съм
си крилото в средата на площадката и го вдигам с гръбен старт.
Явно не съм се центрирал добре,защото то излиза асиметрично.
Тръгвам да тичам за да го центрирам,на 2-3 метра от ръба/старта
завършва с отвесна скала,за тези,които не знаят/порива ме вдига
и аз спокойно сядам в сбруята.Да,ама не..
Поривът е моментен,така че в следващия миг пак съм долу
на крака на около метър от ръба.И тук правя абсолютно глупавата
грешка да се изправя за да го претичам този един метър,при
което усещам буквално как крилото ми ,,омеква,,.
Вече съм на ръба,на скорост,и решавам да се хвърля за да
възстановя налягането.
Не преценявам адекватно фактите,че:
-вятърът е много слаб и поддръжката я няма
-скоростта ми определено не е достатъчна..
Следствие-изпълнявам скок от скалата,с глава надолу,достатъчен
за Оскар и след кратък крясък се приземявам на крака
десетина метра по-надолу,точно под оградата на военното
поделение.Три шева под коляното,здраво обелена подбедрица
и огромна доза късмет,че не седнах на някое колче от оградата..
С помощта на Явор и Енчо скатавам,натоварвам се на самоходната
си машина и поемам за дома,където лишавам хирурга от кръчма
за да ме закърпи.
Като поредица от грешки оценявам това,че:
-не разположих крилото най-горе за да имам място да разтичам
-не се центрирах добре и крилото излезе асиметрично
-при порива решавам да претичам последния метър като се
изправя,което тотално отнема налягането в крилото
-и накрая-не спрях при този куц старт,а продължих
Изводи:здрава работа на земя,при различни условия и
най-вече при безветрие.
Отново благодарности на Явор и на Енчо за помощта..

Чест му прави на Митака, че си пише сам за инцидента. Трябва да ви кажа, че за 3 години се нагледах на голям брой "интересни" стартове, кой от кой "по-забавни".В 99 % от случайте като главни виновници за неуспеха пилотите посочваха моментните условия, или дори липсата на късмет, но не и наличието на грешки в техниката на излитане. Митко е от този 1%, който търсят грешките и бъразат да ги коригират, за да не ги повторят отново.
Повечето инциденти, които съм наблюдавал са ставали именно при излитане, затова смятам, че наземната подготовка е много важна не само в началото на обучението, но и в последствие. Не знам защо, но много от средно напредналите пилоти смятат тренировките на земя за унизителни за тяхното ниво. Неколкократните фалшстартове не ги мотивират да променят нещо в начина си на излитане. Смятат, че щом могат да отлепят и при крив (дори гръбен) вятър - всичко е ОК. Без значение на кой опит са успели.
Други пък смятат, че неуспешните опити са вид тренировка. В известен смисъл е така, с тази разлика, че на старта мислиш за всичко друго, но не и за техниката си на излитане.
Убеден съм, че няклоко часа инвестирани в занимания с крилото на равно при различна сила на вятъра могат да ви спестят сериозни травми за вбъдеще. Още повече има толкова хубави методи за гръбен старт без пускане на спирачките при фазата на обръщане. Най-малкото човек трябва да опита.
Що се отнася до Митака (понеже аз се явавам страничен наблюдател), основната грешка довела до инцидента бе, че седна в сбуята почти веднага след като го отлепи. После го натисна до земята. Понеже беше седнал, при изправянето (на метър от ръба) вървите направо омекнаха. Крилото, натоварено само от собстената си тежест тръгна напред и наляво, а Митко изкрещя и направи най-невероятния скок, който съм виждал - право с главата надолу. Оценка по шестобалната - 7 +
Важното е, че се отърва само с уплаха и без сериозна контузия. Абе народът го е казал :" Всяко зло - за добро". Така че Митак - успех в тренировките.

Абсолютно прав си Докторе за тренировките на земята.
От време на време си играем с крилата от половин, до един час на земята, на равно. Доста усилия изисква. Започваш много по-добре да усещаш крилото и опознаваш възможностите му. Не е лесно. Половин час ти е достатъчен за да плувнеш целият в пот.
Аз лично съм гледал Орлин Димов , (който е един от най-добрите пилоти на България), доста пъти да си играе с крилото на земята след полет, а той едва ли може да се оплаче от липса на опит.

Владич ти май повече наблюдаваш отколкото да да практикуваш щото помниш ли кво стана вчера

А иначе като несвидетел на инцидента на Митко от Силистра съм склонен да се съглася с повечето от самокритиките му но не можах да разбера защо като е решил да притича последния метър при порива е влошил положението.
Повечето инциденти при излитане които съм виждал са ставали заради ранно сядане в сбруята, както и заради нерешителност и отказ от излитане в последния момент. Има една тънка граница (специфична за различни стартове, условия, крила и пилоти) след която не може да се спре набраната инерция на крилото. Тогава ако пилота се спре то крилото му го ИЗПРЕВАРВА и го повлича в "пропастта" и той може да падне по по-неблагоприятен начин отколкото ако се примири с фалстарта и падне изпарашутирвайки с крилото НАД главата. Естествено в такава ситуация не можеш да изчислиш кой кол, паве, дърво и прочие ще уцелиш и никой не дава гаранция за нищо. Така че основната отговорност и преценка са си грижа на пилота преди излитането.
При стартове от ограничени площадки много ми помага когато си ПРЕДСТАВЯМ елементите от излитането и ако не виждам (без да фантазирам) успешния му завършек си сгъвам крилото и отивам да пия бира