Случи се на 30ти март. Вятъра към 6 сутринта беше още северозапад, но влизаше студен фронт, заради който доста бързо обръщаше на югозапад и усилваше. Като се качихме до горе ни се стори толкова силно, че оставихме крилата в колата, но на старта беше ОК и доста поривисто. Докато да вземем крилата и да разпъна амплитудата на поривите намаля и вятъра се усили. Понеже усилваше доста бързо не ми се слизаше по-надолу, за да не губя време. Струваше ми се една идея по-силно от най-силния вятър в който съм излитал, но смятах че като натисна спийда ще успея да се изнеса напред и да полетя малко преди да се наложи да кацам. Макар и с доста двоумене реших да излетя, но уви преценката ми никак не беше правилна.
Почти веднага след като се отлепих заминах назад. Това доста ме стресира (като видях на къде отиват работите), но все пак пробвах да натисна спийда. Бях доста разконцентриран от това какво се случва с крилото, и точно когато го натисках получих огромен колапс (Теди каза че е бил тък). Аз нямах време да го погледна, погледнах само земята и прецених, че ще се оправи, и няма смисъл да излизам от сбруята.
С лекия мах на крилото назад, който се получи при отварянето ударих с протектор (но доста леко) един от онези високите камъни. След това продължих доста бързо назад и малко след старта се оказах на по-малко от половин метър над земята. Реших да срина крилото, за да не ме влачи по камъните (за което не съм сигурен до колко адекватно решение беше, предвид стреса и малкото време, с което разполагах). Понеже не държах управленията за халките, където обикновено ги държа, а за дръжките, това отне известно време, набрах малко височина и още малко хоризонтална скорост, преди крилото да се срине.
Посрещнах удъра с крака, силно наведен напред, защото хоризонталната скорост беше доста голяма. Десния ми крак посрещна камък. Завъртях се наляво и се подпрях инстинктивно на китка (както не трябва да се прави). След като полежах малко на земята се обадиха десния крак и дясната китка.
И резултата е счупени дясна пета и лакътна кост на дясната ръка.
За щастие докторите казаха че счупванията да доста леки, гипса на ръката го махат на 20ти, а петата не е гипсирана но заздравява по-бавно.
Явно стъпките напред в летенето трябва да са по-малки и добре обмислени, и да се тренират добре елементите като парашутно кацане, което щеше да спаси китката.
Имам още доста време да обмислям инцидента.
Искам да благодаря на Теди и Ели(с който бях), и на Емо и Иво за последвалата помощ в Пирогов.

Желаяти бързо възстановяване брато!Наистина хубаво е да се умее и парашутно кацане , веднъж може да потрябва и да свърши работа.
Кофти са тези вродени навици дето имаме да се подпираме с ръка при падане.Преди години бях състезател по акробатика и ни обръщаха специално внимание при падане от високо да не се подпираме а да влизаме в някво кълбо.
Радвам се , че нямаш по тежки наранявания.Още веднъж желая бързо възстановяване и не изпускай сезона.Най-хубавото тепърва предстои.

Оправяй се бързо Здравко.

Благодаря, че сподели.

Благодаря за пожеланията!
Дано скоро да прохождам и да се виждаме по баирите, че вече не издържам!

Скорошно възстановяване и от мен Здравко !

при тия камънаци там си е късмет че е само 20дни... Желая ти бързо и безпроблемно възстановяване...

Благодаря ви много!
Наистина си има доста късмет.

Скорошно и безпроблемно възстановяване Здравко.

Хайде скоро на 100% и обратно в небето колега!
И се понапазвай

abe kakvi palci kakvi barzi skoro6tni ozdravqvaniq eiii Kuc Galab do sakat orel 6te ti skasam u6ite kato te vidq

Недей Светльо, че то само това ми остана.
Вчера проходих и махнах гипса на ръката. Надявам се скоро да съм ок, доктора обеща до месец.