Съгласен съм, че запасния в тоя случай при тая височина, не би помогнал. Би било хубаво, да има комисия от експерти, която да разследва аварийните ситуации и да излиза с някакво заключение и препоръки.

Ваньо, за съжаление, случаят е прекалено типичен и ясен, за да е нужна комисия, експерти и кой знае какви анализи. Дано момичето бързо да се оправи и това да остане само лош спомен за нея. Изкарала е голям късмет, защото много подобни ситуации са завършвали и фатално.

Според мен тук, както и в повечето инциденти, има класическо натрупване на грешки, довело до тази развръзка:

1. Излитането е най-критичната фаза от полета. С 500 метра под задника можеш да си позволиш да не внимаваш, да не държиш крилото изкъсо или да си бъркаш в носа. Когато си на 5 метра от терена не може. Докато си близо до склона трябва крилото непрекъснато да се държи обрано (но не спънато!) и да не му се позволява да мърда (активно летене). В случая, въпреки "предупреждението" (преди колапса лявото полукрило ясно клъвна напред) момичето държеше ръцете си горе и изобщо не реагира. След колапса също не се забеляза опит за спиране на дясното (все още цяло) полукрило.

2. Доколкото знам, момичето има малко опит, лети от около две години, но сравнително рядко (веднъж месечно или по-рядко). С такъв опит не би трябвало да се лети с нищо, различно от DHV-1. В случая, доколкото виждам, крилото ми прилича на high-end DHV 1-2.

И в тази връзка, Ваньо, от колко време летиш и колко часа имаш във въздуха, за да летиш (според подписа ти) с UP Trango (DHV 2-3)? Не се сърди, не ти се бъркам в живота. Той си е твой и имаш право да правиш каквото искаш с него, но наистина ми е интересно откога летиш и колко часа правиш на година за да си позволяваш Trango?

P.S. Пиша всичко това, защото за мен тези кадри са нещо като "дежа-вю". Преди точно пет години (май 2005), над десния хребет на Витановци, мощнен термичен балон ми затвори повече от половината крило (тогава летях с Edel Response - DHV 2-3). Не успях да го спра навреме и ме завъртя към склона. Късметът ми беше, че балонът е бил толкова мощен, че съм пропадал във възходящия поток и успях да изляза от гмуркането преди да ударя склона ... После минах на DHV 1-2, а сега летя на DHV-1 ... и удоволствието от летенето изобщо не ме е напуснало ...

Ами първите полети с параплан направих 91 година, после по-сериозно почнах да летя 1997 година. От 2000 до 2006 летях с Divine R и съм имал поне 3 подобни инцидента но и в трите случая крилото не се завъртя на повече от 90 градуса но загубата на височина беше от около 20-30 метра в единия случай се разминах на 2 метра. А часовете престанах да ги броя. Въпросът за комисията и експертите е принципен. От 1993 до 2002 година бях инструктор по парашутизъм. Там нещата са добре регламентирани за раследване на катастрофи и инциденти. Винаги има изводи и инструктажи. Трябва ли наново да се открива топлата вода?

ОК, това изяснява нещата ... Попитах, защото ми стана странно като малко по-горе зададе въпроса за запасния. Човек с твоя опит добре знае, че от 7-8 метра запасен не може да свърши особена работа ...

Както казах въпросът е по принцип за запасния под определена височина, не че ще помогне много но може да смекчи удара дори и минимално. А иначе преди години на Сопот един руснак на състезание влезна в ротора образуван от десния ръб, голям колапс завъртане и в следващия момент хвърли запасния, височината му беше около 50 метра над терена Ние тук във форума си пишем и в повечето случаи писаното си остава тук.

Запасен на малка височина при подобна ситуация, когато падаш и крилото ти е празно, или смачкано по никакъв начин не може да ти помогне, а само да ти навреди, според мен. Какво имам в предвид. Хвърлянето на запасен предполага вземане на съответното решение за това и последващи съответни действия от пилота. Това е време от 3 до 5 секунди. Когато си на 30-40 м над земята и падаш, и ти остават 5-7 секунди до удара, аз лично за това време предпочитам да се занимавам с крилото си, за да се опитвам да го оправя, вместо да зарежа крилото, за да дърпам ръчката на резервният и да чакам, какво ще стане, но вече при ситуация, в която нищо не зависи от мен, а само от господ и от закона за гравитацията...
Разбира се при подобни ситуации има много, но и ако. Всяка подобна ситуация си е индивидуалана и със собствени неповторими особености, но за мен ползата от запасен на малка височина определено не е най-правиното и точно решение.

Не знам какво сте го захапали този запасен, като височината на която е дамата не е по-голяма от дължината на фала и вървите на запасния. Така, че няма за какво да се говори за запасен. единственото дето може да се направи е да се даде тяло надясно и да се натовари здравата половина и да се убере леко същата. Ако хвърлиш запасен от 50 метра и не ти е прескатан тази година запасния може и да не ти свърши работа, а камо ли на 10-15 метра. Запасния щеше да я изпевари и да падне преди нея на земята както си е скатан в торбата. Това е моето мнение, мака и да не съм ползвал това устройство ЗП. А крилото и да беше единица пак щеше да се смачка и времето за оправяне пак нямаше да е дотатъчно, сиреч пак удар в земята.

P.S. Между другото, 1986г. когато карахме първите курсове по делтапланеризъм направих един скок с ПД47. Това значи ли че съм парашутист с 24-ри годишен опит?

бих искал да допълня с предпоставки ,довели до инцидента....
-вероятно крилото не е добре натоварено,много момичета летят на долна граница или дори под нея....
-по някаква причина излита не там където излитат всички,а на десния край на старта....и съответно вятъра и е малко ляв.....
-в началото на втория клип ясно се вижда че като излита веднага вкарва крака в стремето(стъпенката) и поради липса на поддръжка в първите 20-30м от полета си силно потъва.....не дай си боже да е настъпила и спийд системата......като например си мисли ,че така по бързо ще се отдалечи от склона.....

Има ли някаква информация за състоянието Красимира , още ли е в Турция?