Пилот - опитен
Екипировка :
Крило - Суинг "Мистрал"
Сбруя - "Субеър" с допълителен аербег
Запасен, каска, подходящи обувки, ръкавици
Инцидентът се случава при стабилни условия, привечер, на склоново реене с много добра поддръжка. Във въздуха са над 10 крила, някой на по над 200 м. над старта. Пилотът решава да свали височина, прави уши и ги задържа до пропадането си под нивото на платото. Близко до склона е, разваля ги (почти без изпомпване) и установява, че го връща назад (преди това си е пробивал нормално). Много е близо до склона и променя курса със завой надясно и веднага след командата крилото влиза в негативна, опитвайки се да го засуче в коланите. Контрира с тяло и спирачка, при което следва пълен срив и падане от 10 метра в храстите на склона. Сбруята и храста поемат голяма част от кинетичната енергия на удара и пилотът се разминава с лека уплаха и много въпросителни за случая.
Крилото е ДХВ 2, стабилно при турбулентни условия, платът му е в много добро състояние, без видими забележки.
Моето обяснение за случая е, че след развалянето на ушите, крилото изпарашутирва и губи хоризонталната си скорост. Поради силно изразената склонова поддръжка - не пропада, а го връща назад. При завоя употребата на спирачка срива съответната половина на купула и крилото влиза в негативна спирала. Пилотът е прекалено близо до склона и още при първата витка ще се залепи като гербова марка за скалите. Взема единственото възможно решение според него - да спре въртенето. За целта използа спирачка и тяло, което пък довежда до сриване и на останалата летяща половина на крилото и съответно до пълен срив.
Този инцидент за мен е много поучителен, защото много пъти съм се усъмнявал в предупрежденията за вероятната опасност от правенето на уши на малка височина. Това е единственото ограничение, което съм спазвал без напълно да съм убеден в него. Сега това се промени.
Така си ги обяснявам нещата, може и да греша, вие кажете.