В събота нахвърчах още 2 часа, но на морския бряг, вече в Швеция. Летях с Дискуса, но ми се наложи да облетя и Комбата на Лани, които налетя новото за него крило.
Аз имах много интересен инцидент с въжето на променливата геометрия.
При един от полетите захождам да кацна и го правя колкото се може по-близо до мястото за разпъване на крилата - за да не нося. Мястото позволява да кацаме от където излитаме.
На земята лежи само едно крило и мачтата му стърчи, а пилотът пие кафе до колата си.
Останалите са във въздуха.
Аз убивам скороста като се плъзгам в екранния ефект и преди да бутна рамката прелитам над легналото на земята крило. И в момента на кацането пред носа на лежащото крило- нещо ми дръпна рамката и вместо носът да се вдигне - тои се залепи към земята. Бях смаян от това кацане, откачих се и оставих крилото по нос да огледам - и... изненада.
Аз кацам с почти 50% опъната напречка и въжето за нея се влачи почти 2 м зад рамката на крилото. Този ден летяхме във вятър от 8 до 11 м/с.
При прелитането над легналото на земята крило влачещото се въже се хлъзга покраи стърчащата нагоре мачта и края му с възела се осуква около мачтата и завързва на възел около мачтата и излизащите от нея горни въжета на делтапланера. Това деиства като котва, която моментално изпъва напречката на крилото ми до краи и дръпва рамката назад. При което носът на планера рязко пада надолу.
Добре е, че стана точно в момента на кацане, а не прелитах скоростно над легналия планер.
Та изводът - не прелитай ниско с веещо се въже на променливата геометрия над стърчащи мачти или други подобни препятствия.
Мърфи е там и бди каквото гадно може да се случи - да се случи.
