Начинаещ пилот съм и този раздел много ми помага. Самото публикуване (и четене) на темите и отговорите те кара да се отнасяш по-сериозно към подготовката за летене и самото летене. Правил съм грешки и предполагам, че има още доста да правя. За да са по-малко и за да не са със сериозни последствия ще ги описвам тук. За да не ги забравям, а и за да четат всички тези колеги, които се учат да летят и за да не ги правят.
Повечето грешки са азбучни - да ме прощават опитните пилоти, че 'предъвквам' нещо отдавна познато и забравено от тях

За да не описвам при всеки отделен случай подготовката си, обстоятелствата и екипировката ще го направя тук, а при всеки постинг ще давам само промените по тях или спецификата за случая.
Уча се да летя от 2 месеца и нещо. Започнах обучението си в SkyNomad/Сопот.
Първоначален инструктор - Емил Кирилов/Емо Тандемо , както и другите инструктори на клуба: Ицо, Ники, Орлин.
Направих 15-20 полета от учебния хълм при с. Дъбене. До сега имам 20 полета от по-високо - предимно 2-ра лифт станция Сопот, Беклемето и 1 опит за склоново реене на Монтана.
Екипировка: Досега полетите са ми били с учебните крила от клуба - DHV-1 - Nova, Condor... да ми простят другите крила, които не ги помня
Сбруя, запасни парашути, радиостанция - също скайномадски.
Отсега нататък ще летя с:
- крило Macpara/Eden 3-26, DHV 1-2, ново
- сбруя и запасен AVA Sport/Sprinter/L

1. Тази тема отдавна искам да я отворя, но за съжаление едва сега започвам, така че някои от подробностите са ми изфирясали от паметта. Особено първите описания ще са по-бедни откъм конкретни факти и описание на ситуацията.
2. Ще описвам не само инциденти в полет, а и всяко едно отклонение от нормалното летене - Ицо казваше, че за да изпаднеш в сериозна опасност е необходимо да има съвпад на поне 2 сериозни грешки. Затова ще описвам ВСЯКО нещо, което е предпоставка за грешки.
3. Благодарности! Много съм благодарен на Емо, Ицо, Ники, Орлин! Те ми дават небето За колегите с никакъв или малък опит - НЕ летете без инструктор или много опитен пилот до вас! По-безопасно е! По-приятно е
4. Ще съм благодарен на коментари от по-знаещи и/или свидетели на описваните случаи. Така и аз ще науча повече, а и всеки друг начинаещ!

Място: полянката за кацане до лифтената станция на Сопот.
Обстоятелства: първо кацане на това място. Воден съм от Емо по радиостанция.

Описание: Стандартен заход по границите на полето за кацане. Късно излизане на финалната права и/или неочаквано голямо губене на височина. Кацане върху ниско дърво в ивицата шубраци в северния край на полянката.

Реакция: Когато видях, че може да се закача в дървото престанах да правя опити да го избегна - бях чувал, че е по-добре да целиш винаги средата/ствола.
Емо ми показа как се откача заплетено крило - с освобождаване на вървите от точките им на окачване на коланите - с развиване на маньонките.

Резултат: загубен половин час - час за разплитане на крилото от клоните.

Поуки:
- Инструкторът е важен, но пълната отговорност за полета носи този, който е във въздуха.
- Потвърди се това, което ми бяха казали през обучението: Кацане върху дърво се прави в средата на короната. Краката напред по посока на движението, леко свити в коленете, стъпалата събрани. Крилото се управлява за кацане все едно, че нивото на короната е земната повърхност.
- Близо до земята всяка промяна на пропадането е особено критична.
- По-добре е да си малко по-високо над идеалната траектория за кацане, отколкото по-ниско. Височина можеш да загубиш, не можеш да набереш.

Място: старта Беклемето над Кърнаре
Обстоятелства: първи старт от това място

Описание: След старта се върнах към склона. Грешно преценяване на разстоянието до хребета. Не изпълних завой за да се отдалеча от склона а се надявах, че ще 'прескоча' дърветата. Закачане на висока ела.

Реакция: След закачане върху дървото останах неподвижен. Видях, че съм сигурно увиснал на сбруята. Първите 10-15 минути отидоха за разговори по радиостанцията с инструкторите: Емо на старта, Ицо на мястото на кацане. Емо тръгва към мен с ключе за маньонките. В следващияте 15-20 минути се хванах за дървото още по-сигурно, оглеждах се и мислих кое как да направя в каква последователност.
Решение: Преди слизане трябваше да се осигури безопасното сваляне на крилото - много трудно можеше да се изкатери човек отново.
Действия: Приспособих карабинките на спийд-системата за ключе и отвих маньонката на заплетения колан. Емо дойде и се качи на дървото, на което беше паднало крилото. Решихме как ще го сваляме, прехвърлих му колани и върви. Откачих сбруята от себе си и я пуснах да падне - така видях и каква е височината, на която съм. Пуснах се по дървото.
Емо откачи крилото, скатахме го и се изнесохме накъм старта.

Поуки:
- НИКОГА не се връщай към склона.
- Ако имаш възможност - избегни склона със завой с тяло, вместо да се чудиш ще преминеш ли или не.
- Винаги преценявай препятствия по траекторията на полета и си остави резерв за реакция. Колко е точно този резерв - се учи на собствен гръб
- Отработено е откачане на крило от дърво и слизане от него.
- Много съм доволен, че този случай стана, когато около мен имаше инструктори - опитни пилоти.

Място: Сопот, старта на 2-ра лифтена станция
Обстоятелства: Излитане при опасност от засмукване от облака. Прострелката (Франсоа) снижаваше и се реши излитане.

Описание: Само за 10-15 мин обстановката се беше променила и CB-то засмукваше нагоре към базата - старта видимо потъваше зад мен.

Реакция: Опитах уши, но качването продължаваше. След команда от земята (Ники) се опитах да сляза със спирала и след 2-3 опит стана.

Поуки: (извадени не от грешка, за щастие )
- Не се паникьосвай! Няма за какво!
- Мислих за това, трябваше ли или не ученици да излитат в такова време (не беше супер-перфектно). Честно казано - доволен съм, че този полет се случи, докато имаше инструктор на земята да командва. Ако беше напълно самостоятелен, този полет можеше да бъде по-рисков. С инструктор - той си беше нормален, полет, от който се учи човек.

И допълвам: Мисля, че този полет говореше за добър инструкторски морал. Летяхме в малко по-лоши условия - това беше риск, който инструкторите поеха. За сметка на това ни научиха на нещо, което не би се случило ако се летеше само в 'парникови' условия.

Здравей "thefly",

хареса ми темата ти за обсъждане на грешките. Дано само да е пусната на правилното място, и да не досади на някои от опитните пилоти и да сметнат да я преместят или изтрият.
Аз също бих се включила в нея, с един подобен мои случай при който не прецених височината си и се върнах към склона с надеждата че ще ми стигне височината за да се добера до полянката за кацане.
Но първо да се представя:

Светлана Пешева
ученичка на Димитър Вълков, клуб Делта Скай - София
крило: сега с Gradient Bright DHV 1 , ~ново~ /запасен
/по време на случката, описана по-долу Gradient Golden DHV 1-2/
сбруя: Ava sport - Integral



Това се случи, октомври месец 2004 г. на Сопот, първият ми полет от там и от високо.
Старта до лифта. Времето - спокойно, слабо-термично.
Без уреди.
Излетях нормално с челен старт. По радиостанцията при излитане бях инструктирана от Митака да следвам билото по лифта, като наближа полянката за кацане (долу при лифта) със змейки да загубя височина, да си направя заход като гледам посоката на вятъра и да кацна. Митака след мен вероятно е излетял, и през останалото време никои не ми е говорил по радиото ...
Но нещеш ли, следвах билото на планината и прелетях поляната, защо?! .. защото ми се виждаше прекалено малка като точица ... и реших да пусна напред и да кацна след главният път в нивите. Стигнах до нивите, при което си имах подръжка и височина и като хвърлих поглед назад, полянката за кацане ми се виждаше близко и реших да се върна. Връщайки се ненадейно ме хвана нисходящо течение при което за секунди загубих височина. Кацнах където видях че може да се каца, на една полянка с размери 2х2 метра с дървета отстрани. Кацането беше без травми и др. подобни. Но крилото ми се закачи на жива плет. Всъщност бях кацнала в някаква охраняема зона към завод за оръжия или нещо от този род. Намерихме се някак по радиото къде се намирам, и дойдоха да ме разкачат. С брадви и тн, защото наистина бях закачила лошо крилото в трънаците. Благодарна съм на Динко, едно момче от клуб Прелет, Делян и Митака, че разкачиха крилото ми невредимо.

Моите изводи са:

1. Не бях подготвена за полет от високо и без радио връзка с инструктора си.
2. Не се чувствах сигурна в крилото си (Gradient Golden, мислех че не е за моето ниво -- за това в последствие го смених. Изборът на крилото беше по съвет на моят инструктор ).
Поради точка 2. смятам че не бях в състояние да взимам решения за полета си трезво, затова как ще реагира крилото ми на такава височина и др.
3. Никога да не се връщам към склона!

Място: Сопот, 2-ра лифтена станция
Обстоятелства: Привечер, много спокоен въздух.

Описание: След фалстарт разпънах отново крилото без да се откачам от сбруята. След излитане разбрах, че стъпенката на спийд-системата се е насукала и седях на въжето й.

Реакция: Ориентирах се в проблема, опитах се да го разсуча във въздуха (пуснах командите, когато имах добра височина и при неподвижния въздух нямах никакъв проблем да пробвам). Не успях да разсуча въжето за 3-4 витки. Тогава разгледах дали натиска на бедрата е задействал спийд-системата - не беше. Пробвах във въздуха да се изправя в сбруята като за кацане. Спийд-системата не се задействаше. След като видях, че крилото си лети нормално, се отпуснах и се насладих на залеза.

Поуки:
- Добави ми се още един елемент за предполетна подготовка - спийд-системата.
- Въобще - трябва да си направя списък с всичко, което трябва да се провери преди излитане. Не само колани и върви.

ммм... мислех и забравих още в началото на темата да сложа:
Асен Баръмов
...
не съм с голям опит та да коментирам безпогрешно, но бих допълнил 2 неща към твоя постинг:
- от шофьорлъка и спорта знам, че има 'точка, след която не можеш да се върнеш назад' - в случая си мисля, че не е трябвало да си сменяш мнението за място на кацане, а да изпълниш това, което ти е казал инструктора - т.е. да си губиш височина с S-ки на голямата полянка
- от малкото ми собствен опит за кацане на сопот: стремя се винаги да се движа на ръба 'препятствия'-'място за кацане'. Дори и да ме хване низходящ поток, а там си ги има понякога, само завивам и съм на полянката. По-добре да кацна по вятъра, отколкото в дърветата

моето крайно заключение е, че нямах изобщо трезва преценка за полета си. Това че нямах вяра на крилото си, е достатъчен аргумент, поне за мен!

Място: Сопот, 2-ра лифтена
Обстоятелства: без отклонения

Описание: След излитане, наместване на колани и изнасяне над левия ръб установих, че съвсем леко завивам наляво.

Реакция: Помислих, че има силна западна компонента във вятъра и компенсирах с преместване на тежестта. После по-внимателно се вгледах в купола и видях, че една от вървите на командите се беше преплела с D-връв. Опитах със слабо помпане да я освободя. Не стана и понеже влиянието върху полета беше микроскопично реших така да си летя, но отмених от 'програмата' си за този полет опитите за спирала.

Поуки:
- Куполът трябва внимателно да се оглежда преди излитане. Най-подходящ за това е гръбния старт (ако има условия за него).
- Винаги моля друг пилот да гледа профила на крилото ми, когато стартирам.
- Много внимателно проверявам вървите за заплитане една в друга и в тревички преди старт.

Виждал съм 1 излитане със много по-яко заплетени върви - оправиха се при натоварването на крилото (Киро/Скайномад).
Знам за едно летене с яко оплетени върви от Сопот (Пен/самостоятелно летящ) - след този случай Пен беше най-бавно подготвящия се (и най-сигурно) за излитане
Знам за излитане с оплетени върви, завъртане и удар в склона (Ванката/Сопот). За щастие - без травми!

Никой не е застрахован от това. Случва се. Трябва да се внимава и да се има всеки момент готовност да се прекрати старта, особено ако крилото те тегли настрани - причината може да са именно заплетени върви.

Мммдамм, това с вървите наистина е опасничко. Забелязал съм, че дори и на най-добрите се случва, особенно на стартове, при които нямаш възможност да стоиш под крилото и да огледаш купола.
На мен лично ми се случи подобно нещо на старта над Мадара. При излитане се оказа, че най-дясната ми връв на управлението е вързана Уобразно около една клонка. Нищо не можах да направя във въздуха, нито можеше да се контрира с управлението, нито с тяло, нищо ... Просто отлепих от земята, вдигнах се на два метра и бавно и плавно се забих в храстите от дясната страна
Случват се понякога такива неща, никой не е застрахован от това.

Когато има клонка не можеш да оправиш вървите, но можеш да компенсираш и контрираш със спирачка относа на крилото за да лети направо, а не в завой. Разбира се това се прави много внимателно и предпазливо за да не сринеш параплана.
Когато вървите са се оплели сами без чуждо тяло между тях, тогава се дърпа рязко и късо за да се разплетат. Повтарям рязко и късо, а не плавно и дълбоко. Случва се да се оправят.

Да взема и аз да разкажа един поучителен случай от моята летателна практика. Имал съм доста неприятни инциденти, но няма да ви занимавам с всичките. Миналото лято имах един инцидент на ниско за него искам да разкажа. Тогава летях с Озон-Октан. DHV-2. Сравнително кротко и спокойно крило. Вятъра беше граничен 6-8м/сек. Отидох на учебният баир на с.Синитево с малък наклон и денивелация 50 метра. Оказа се че вятъра е силен и не мога да излетя от върха на баира. Слезнах по средата и на денивелация от 20 метра успях да направя два полета по 7мин. Реших че много малко летя и пак тръгнах към върха на баира. Малко под върха разпънах и дръпнах крилото на гръбен старт. Порив на вятъра ме вдигна право нагоре още докато се завъртах, за да излетя. Завъртях се и седнах в сбруята вече на 3м височина като натиснах с раменете си коланите, както за излитане на земята. Крилото спря на място за секунда успокои се и аз си казах "Сега ще тръгне". И то наистина тръгна, но право назад!!!:shock: Явно бях хванал по-силен порив на вятъра от 8 м/сек. След 2 секунди и 5 метра хоризонтален полет назад кацнах, но крилото продължи да тегли назад и аз паднах по гръб!!!! Започна да ме влачи странично по склона и да ме блъска в камъните. Не можех да го спра със спирачките и аз започнах да събирам вървите от едната половина. Накрая докопах едното ухо и го спрях. Другата му част се беше изправила като кобра пред мен. Бях изорал около 20 метра дълга бразда странично на склона. Лошото беше че почвата там е доста камениста.... Якето и панталона ми станаха на парцали. Сбруята ми се скъса на 5 места. Вариото ми извърча на 3 метра в страни, а верижката на часовника ми се скъса на две места. За радост нямах нищо счупено, но здравата се бях натъртил и очукал по раменете, ребрата, лактите и коленете. Грешката ми беше че останах с гръб към крилото при кацането При слаб вятър това си е нормално кацане и крилото спокойно пада зад теб, но при силен и граничен вятър това се оказа голяма грешка!!!
От тогава при кацане , веднага след като краката ми стъпят на земята се обръщам с лице към крилото (както за гръбен старт) и така го сривам. Даже и да ме тегли и да не мога да го удържа не падам по гръб, а бягам след него и го сривам.

ВладиЧ, завоя не е ли по-добре да се коригира с преместване на тежестта на обратната страна? Ако проблема е в сриването на крилото. И ако не стигне тази компенсация - тогава да се добави команда от спирачката?
Или има нещо друго, което пречи на тази последователност?

Да, с тяло е по-сигурно, отколкото със спирачка. А с комбинация от двете става по-бързо, но.... Внимателно когато има вързани върви!