Зависи колко са вързани обаче
При мене се беше вързала около 20 см
нищо не помогна нито тяло нито управления - нищо.
После се чудих и се маях, как съм успял да излетя така, при условие че си проверих добре парапалнера за вързани върви. Явно при излитането съм закачил нещо.
Важното е, че всичко се размина само с малко рязане на клони

Та сега да разкажа и за последната ми критична случка, която се случи в един изключително спокоен понеделник в началото на тази седмица.
След работа се чух с моя добър приятел Симо, който ми каза, че били на Рогачево (който не е бил - учебен баир с 80 метра денивелация) и си духало идеален изток 4-5 м. Метнах се на колата и газ. Отивам и наистина летят си хората. Спокойно мазно време, абе кеф отвсякъде Разпънах хвръкнах, пореях двадесетина минути, извъртях 2-3 балона, абе с две думи прекрасно време. бяхме се събрали вече 5-6 крила. Кацнах аз пиинах вода, помотах се малко и реших пак да излитам. Вързах се хвръкнах нормално, набрах около 10 метра височина на старта съвсем спокойно и изведнъж - 50-60% от ляво
Контрирах веднага колкото можах и добре, че и крилото - Апко Тетра DHV1 - си даде своето иначе щяха да ме стържат от хълма. Хората около мен ми казаха, че съм се разминал на 1-1.50 от земята. След като объдихме случая, стигнахме до извода, че явно част от крилото е попаднало в някаква зона с моментно ниско налягане, което в крайна сметка е причинало странния колапс.
Та с това още веднъж искам да кажа - и на най-спокойния учебен баир и в най-спокойното време, никой не е застрахован. Бъдете изключително внимателни и с пълна екипировка при всеки един полет. Бъдете готови за всякакви ситуации и не подценявайте условията около вас. Парапланеризмът е невероятно удоволствие, но това не означава, че във всеки един момент може да стане играчка-плачка.

значи при мене -5 години летене до сега и два кофти случая.Благодарение на инструктора Ангел Годжев които по време на всеки един час теория от курса отделяше по малко време за да казва за подобни кофти случки то доста неща ми са се набили в главата и се надавям че затова при мене има само две такива-дано да няма повече )).По принцип обаче не летя по много -не повече от 20 до 50 полета на година средно и предимно от Добростан.
1.още на 6-7 месец от както литнах пробвах да се дърпам с лека кола и въже за да излитам от равното-по принцип кеф, нямаше никви проблеми до 4полет когато вятъра от челен стана леко страничен на пътя,а колата не можеше да върви през нивите, ама нали вече бех изпитал радоста та пак тръгнах и разбира се на 20 метра срив от прекалено дърпане на спирачките за по бързо изтрелване нагоре,късане на въжето и последствията спукана опашка и повече от месец болки.
2.нормално излитане от Добростан но веднага след отлепване от земята заклещване на крака в хвоинова храстка но около 1-1,5м.височина -незнам защо не си вдигнах краката за да я прескоча.Последстията-левия крак остана в храстката а крилото барабар с мене си продължи напред.следствието към 10-15 дена трудно ходене и доста болка.
общи заключения-понякога и съвсем безобидни неща като лек страничен вятър или няква мижава храстка/ама хвоинова,тоест много здрава/ са достатъчни за произшествие.

Мисля, че е в някои случаи е по-добре да се коригира отклонението със срещуположното управление и после вече да се управлява главно с тяло. Но всичко зависи от това каква е сложността на оплитането и къде е засегнатото място. В някои от случаите се действа със Уши (ако имаме заплетен стабилизатор и при опити за разплитане нищо не се получава). В най-крайните ситуации се действа със...запасен , за да нестава по-лошо .

Мда..ама някой път не се оправят !



Значи за горната снимка.
8 май 2005, Сопот. Много як ден, с много термики, въобще супер време за летене. След като излетях от старта на Сопот по обед, набрах 300м и тръгнах по билото на изток. Вътърът беше с лека западна компонента. По склона навсякъде вдигаше добре, средно с +3м/с Малко преди Карлово на 1800м хванах една +2,5м/с термика, която ме изкара на 2000м, след което продължих на изток. Изведнъж нещо силно ме удари и получих към 80% колапс. Оказа се, че от низходящо -2м/с съм влязъл в термика +7м/с. Просто крилото изчезна над мен. Веднага реагирах адекватно с тяло и управления и почти мигновенно Номада се възстанови, без никакви завъртания (запази си първоначалния курс на полет) и с много малко загубена височина (впоследствие при преглеждане на вариото разбрах, че в този момент съм имал -5,9м/с пропадане). Дотук добре, но установих визуално, че 2-3, връви от C и D линията са се бяха заплели, в резултат на което изходящият ръб в дясно бе подгънат. Крилото леко "ходеше" надясно. Опитах се няколко пъти да разплета до колкото мога връвите, но се бяха заплели яко и нищо не помагаше . Понеже наоколо положението не беше хич спокойно , прецених обстановката и взех решение да поема курс към поляната за кацане до лифта. Компенсирах с лява спирачка крилото и така след няколко километра и с доста усилия за губене на височина кацнах благополучно . Накрая погледнах възела... и да исках нарочно, такъв нямаше да мога да направя .

и аз да се включа в тази тема.

Място: Шумен - Платото - Източния старт
Пилот: моя милост - летя от 1 година
Дата: 09.10.2005
Крило: Градиент Голдън 28
Сбруя: Ава спорт - Сайд
Каска варио и всичко необходимо

Вятър: силен изток/североизток (силен за мен де )

Излетях без проблем. И веднага ме поде нагоре. Почна да ме връща назад. Изтеглих спиида и без проблем започнах да пробивам напред. На около 50-60 метра над старта получих 50-60% колапс от дясно, между другото това ми е първия колапс изобщо, за радост регирах адекватно, а и крилото си каза своето не мръдна и на градус от първоначалната посока. След колапса обаче направих грешка. Взех решение да кацам, но ...на платото ;-(

Пуснах спиида и започна да ме връща назад. Върна ме прекалено много и тук направих следващата грешка. Изтеглих спиида докраи и се изправих в сбруята. Всичко изгеждаше нормално, когато....на 10-15 метра от земята получих челен тък и полетях надолу. За радост крилото се изпълни точно преди удара с земята и напрактика кацнах като перце.

имаше много летящи на старта и после коментирахме, че съм се върнал твърде назад и съм се набил в ротора.

Много съм благодарен всички,които бяха там и дадоха мнение за това къде и кога съм сгрешил. Поучителен полет беше - добре, че без последици за мен и за крилото.

Грешките които направих:

1. след излитането не се опитах да избягам напред пред склона, а се оставих да съм малко зад него в турболенцията.
2. използвах спиид при силна турболенция и ниско над земята.

Наблюдавах случая от непосредствена близост и за пореден път се убедих, че Голдън-а е невероятно стабилно крило. Всичко стана точно така, както го описва nyancov с уточнението, че въпреки очевидното смъкване от ротора - челния тък не беше пълен, а затвори средните 2/4 от изходящия ръб, краищата на крилото не се смачкаха. Затова и се отвори толкова бързо. Ако клорото беше DHV 2-3 или по-високо - последствията можеха да са много сериозни.

Този инцидент е ярък пример за това, че който дава повече пари за хубава екипировка - инвестира в здраве, а този , който е решил, че "вече го може" и прескача етапа на DHV 1-2 или 2 и си взема някоя 2-3 или пък спортна точилка - ще бере ядове и ще лекува травми.

Аз самията преди 2 години като си купувах ново крило бях изправен пред дилемата : Gradient Aspen или Avax RSE. Със старото си крило NOVA Xyon имах много прелети \единият от които дори над 100 км\ и въпреки всичко не се чувствах достатъчно уверен да премина на компетишън крило. Заложих на сигурното, взех Аспен-а и трябва да ви кажа, че за тези 2 години не е имало дори миг, в който да съм съжалил за избора си.

Bravo za izbora,v koeto i az se obedih,nabludavaiki povecheto poleti.Radvam se che jako se razrastva tozi sport v nashija grad.

Става дума за елементарна грешка при кацане.
Описание: Преди около месец-два за пръв път летях с варио. Едно от нещата, които пробвах, беше да отчета височината, на която летях над полянката за кацане на лифта в Сопот. След това се пуснах срещу вятъра и когато височината се стопи наполовина, обърнах назад. Преценено на око - бях МНОГО далеч, но уреда не излъга - стигнах с достатъчно височина за кацане 'в движение'.
Естествено, че ми беше направена забележка за захода за кацане, но всичко си беше съвсем нормално. След една седмица повторих почти същия заход (т.е. - същата грешка), само че без варио. Попаднах в зона на смъкване и височината не достигна - кацнах край самата полянка, като крилото се заметна на близкото дърво.
Поуки: (стандартни и описани)
- винаги идвай с височина на мястото за кацане
- винаги знай къде можеш да кацнеш и ако решиш, че не си ниско и няма какво да те извади - кацай на най-близкото удобно място
Поуки: (нестандартни)
- СЛУШАЙ какво ти говорят знаещите. Може забележката да е с усмивка - това не значи, че не трябва да й се обръща внимание :)

Място: Сопот
Обстоятелства: Облачност! Старта беше в облак, чиято база беше поне 150 метра по-надолу. Видимост - около 30 метра. Летяхме заедно с Фози от Варна. Вятър - слаб, юг/югоизток. Летяхме без уреди (и акъл). Слънцето не пробиваше през облака, но беше отляво по посоката на полета и разчитах на него като на някакъв ориентир.

Описание: Излитането беше лесно и веднага потънахме в облака. Знаех, че в облак трябва да летиш право напред, докато го пробиеш. Иначе има реална опасност от загуба на ориентировката. Полета беше спокоен, усещаха се в някои моменти много леки разклащания на крилото, които тълкувах като преминаване над някои зони, които малко или много 'работят'. В един момент забелязах по-тъмна част от облака вдясно и напред. След няколко секунди полет се доближих достатъчно, за да различа, че това е част от релефа, а не по-тъмна част от облака.
Рязко завих наляво с цел или да избегна склона или да кацна на него с минимална вертикална скорост. По склона имаше нарядко дървета, които спряха крилото, когато бях на половин-един метър височина и по същество - си кацнах. Склона беше около 45-градусов в мястото на кацане.
Ориентирането беше невъзможно, но мислех, че съм някъде по южните склонове на планината. Затова след като сгънах крилото тръгнах все надолу.

Фотоотчет за полета

Грешки:
- излитане в неподходящи условия
- полет в облак, без да е имало никаква необходимост
- закъсняла с 2-3 секунди реакция

Какво се беше случило всъщност: след излитането ни източната компонента на вятъра беше обърнала и мен и Фози по посока на вятъра и на практика летяхме почти успоредно на планината (губейки височина).

Поуки:
- не се лети без уреди (супер-минимума е компас) при лоша видимост
- не се лети в лоша видимост на височина под нивото на релефа
- в облак е рисковано да се влиза. Дори и да не се загуби ориентация - налице е опасност от сблъскване с друг летящ.

Ако все пак се влезе в облак:
- поддържа се прав полет, за да се запази субективно чувство за ориентация
- следи се на всички посоки за поява на друг летящ
- следи се напред и настрани по посока на полета за по-тъмни места и ВЕДНАГА се бяга от тях
- да се има предвид, че въпреки компаса и запазването на правилен курс страничната компонента на вятъра отвява настрани.

Заключение: този полет беше много полезен. Научи ме на някои неща. Помогнаха ми също и анализите на Фози, Ирина, Емо и Ицо. Научи ме, че този полет си беше грешка. Имах късмет с местността за кацане, но не трябва да се разчита на това.

Някъде бях чел, че не трябва да летиш към място, където очите ти не са те отвели преди това. Например... в облак :)

Знаех, че в облак трябва да летиш право напред, докато го пробиеш. Иначе има реална опасност от загуба на ориентировката.


Това е нещо ново и много интересно, поне за мен!!?? Как без уред определяш къде е напред, назад, наляво или надясно когато си в облак и без уред??

Пред тебе е напред, зад тебе е назад , много просто !

под 'напред' и 'назад' имах предвид 'прав' полет. Пак кавички, защото един господ знае колко е прав полета, когато е без уреди :) Но определено е по-'прав', ако всичко е неутрално - тяло и команди, отколкото ако почнеш да въртиш завои.
Мисля си, че шанса да обърнеш срещу склона е доста по-малък, ако се лети субективно 'направо'. Субективно = напред си е пред теб, назад - е зад теб :)
Това си е доста по-добра ориентировка отколкото '90-градусов завой' например.
И въобще... полет в облак - не бих направил никога повече без уред и без да знам, че базата на облака е над терена. Това е главната проява на глупост, следващите дискусии за 'право' и 'криво' са последица. Някъде бях чел, че като почнеш да се закопчаваш накриво, накриво си и продължаваш. Е, първото криво закопчаване ми беше излитането. Оттам насетне - каквото и да правех - пак щеше да си е криво :)

И с уреди и без уреди полета в облаци НИКОГА не е прав!
Един път отиваме да летим на Добростан. Долу на кацалката при Горнослав рядка мъгла с видимост над 200м. По-нагоре, докато се качим на старта мъглата доста се сгъсти. Качваме се на старта, който е на около 1300м нмв. Горе грее слънце, но 200---300м по-надолу плътна пелена от облаци. Аз и Пачо се отказахме да летим, а Митака и Ицето обявиха че имат уреди и компаси и ще летят. Излетяха и след 3-4 мин, почти едновременно влязоха в облака на 100м един от друг. Тръгнахме надолу да ги прибираме. И двамата бяха направили 12-13мин полет и бяха кацнали, на около ЕДИН КИЛОМЕТЪР един от друг, като през цялото време в облака летяли само по уреди и компаси! И двамата твърдяха че са летяли само направо по компас!! И на двамата компасите бяха от един и същи модел.
Изводите сами си правете!!

Че за първи път сигурно са виждали компас

Thefly, без уред в облак Е АБСОЛЮТНО НЕВЪЗМОЖНО ДА РАЗБЕРЕШ НАКЪДЕ ЛЕТИШ.