Има безкраен брой хипотетични случаи, в които все някой ще се почувства прецакан.
Основната идеята на фонда за пострадали е да ни учи да си помагаме, а не да се застраховаме.
Във фонда могат да участват само хора приели идеята за безвъзмездно подпомагане на пострадал парапланерист и отказали се от думи като инвестиция, застраховка, справедливост (няма справедливост, когато искрено даваш)
Всеки случай е индивидуален, но трябва да се обмислят някакви общи правила.
Мисля че фонда може да се ползва при:
- спешни, но разумни спасителни акции
- спешни и скъпи операции, непосилни за пострадалия
- подпомагане на близки на загинал ако имат нужда

Мисля че фонда не трябва да се ползва ако:
- някой просто си счупи нещо
- лекува се, чрез медицинското си осигуряване в БГ
- макар и трудно, може да си позволи дадена операция / лечение
- някой си го търси, лети рисково и безотговорно (както аз днес летях пред фронта без каска и запасен). Безотговорното и рисково летене са доста разтеглива тема, но мисля че не е трудно да разпознаем кога летим рисково и кога не, както и кой лети рисково и кой не. Безотговорно и рисково летене трябва да определи най-вече от съвестта на извършителя.

Бих предложил следната схема за подпомагане от фонда:

1. Помощ може да се търси само при разходи надхвърлящи 200 лв
това е за да не ползва фонда за тривиални неща
2. При раходи до 2500 лв фондът покрива 1000 лв от разходите
3. При разходи над 2500 лв фондът покрива 1500 лв от разходите

това могад да са параметри които се преразглежда ежегодно и се коригират ако фондът расте или намалява прекалено много

ако направим фонда само за най-екстремните случаи както ники предлага то малко хора биха учасвали и това ще доведе до провал на инициативата.

Мисля че главната идея на фонда е да запълни до някъде дупката в калпавата ни здравна система. Когато един здравно осигурен човек трябва да плаща по 800 лв за пирон е ясно че системата е развалена.

Фондът не би било редно да се използва за подпомагане на близки на пострадал защото средствата в него никога не биха стигнали

Мисля,че всички тук сме способнми да помогнем безрезервно само и единствено в случаите, когато е крайно необходимо (както случаят с Камен).При всички останали случаи ще има недоволни ,ще има повече от едно мнение(При случая с Камен мнението беше единодушно и мисля,че това ярко си пролича).Рядко човек дава без угризения и задни мисли и без да иска да му бъде върнато същото,без да се замисля от какво лишава себе си заради друг-прави го само,когато обича. Аз не искам да се създават предпоставки за недоволство от някого.Ако се случи някога пак някой от нас да изпадне в сериозна ситуация бих постъпил по същия начин -ще помогна колкото и с каквото мога.
Предлагам- нещата да бъдат такива,каквито са : Ако някой има нужда от помощ нека бъде обявявано публично. Така всеки,който иска да помогне ще го направи.Вижда се,че дори и в празнични дни е възможо да се осигурят определени средства на точните хора.

Подпомагащ здравната система фонд, изисква доста администриране. Ще участвам, ако някой отдаден и търпелив доброволец се захване с това.
Това което предлагам е доста по-просто. Става инцидент с пилот Х. Чрез форум и лични контакти събираме нужните средства, а междувременно използваме запаса от фонда. Идеята е да има надеждна буферна сума която се поддържа на определено ниво. Представете си че в Непал нямаше заработващи пари тандемни пилоти, които да платят и организират първите дни по издирването на Камен, докато ние тука съберем нещо. Както знаете първите дни на едно спасяване или навременната операция са по-важни от празни надежди и обещания.
...
Като казвам подпомагане на близки на загинал имам предвид еднократна помощ.
Летенето е доразвило нашия егоизъм и ние сме длъжници на своите близки.

Ако се лекуваш само със здравната си осигуровка няма да получиш адекватно лечение. Става по системата мой човек или кеш или и двете заедно. Всеки го знае в БГ. Затова аз съм за подпомагане на хора, дори и да са здравно осигурени. Ако трябва да ти се сложат 5 пирона и две платинени планки сигурно сумата ще натхвърли 2 бона и ще е хубаво част от сумата да се покрие от фонда в който и ти си давал пари именно за тази цел.

Още едно предложение: Нека се определи някаква начална сума, която в поледствие намалява, ако някой не ползва фонда в продължение на 2-3 години, но не повече от 50%. Това е чесно за пилотите летящи разумно и не се водят рискови, както му викат някои банкери.

Ако сумата е голяма е извесно, че няма да се включат много хора и така ще се провали начинанието. Аз предлагам встъпителната вноска да е 20 лв за първата година. Така ако участват 200 човека ще се съберат 4 хиляди и с парите събрани досега ще е добра сума за стартиране на мероприятието. Втората година, ако човек не е ползвал фонда да плати 15 лв. и след третата година да се плаща по 10.

Така ще има и едни пари които веднага ще помогнат в случай на нужда и няма да е необходимо време за да се съберат.

Абсолютно подкрепям горните 2 мнения (на Ники от Казанлък и на Ники Йотов). Ако направим фонд който да подпомага с някакви си 1000 или 2000 лева сериозно пострадал човек, това няма да е нито достатъчно, нито честно. Напротив, това ще убие тотално инициативата за събиране на средства. Необходими са примерно 5000 лева, фонда отпуска 2000, защо да дам пари, когато във фонда има още 4000 например. А човека може да е в беда...

Мисля че от събраната сума за Камен ще останат достатъчно пари за първоначален буфер за бърза реакция. Нека си стоят в сметка на депозит. Ако пак има нужда ще ги ползваме светкавично и ще съберем още, колкото е необходимо. Принципа трябва да се гради на човешката взаимопомощ. Така за всеки случай хората ще решават персонално, ще дадът ли и колко. Колко е сериона ситуацията и от колко още има нужда. Става въпрос за екстремни и кризисни ситуации. Видя се, че когато Камен беше в неизвестност имахме готовност дори и за по-големи суми. После го намериха и ситуацията и нуждата от пари се промениха.

Нека не усложняваме нещата и не убиваме желанието на хората д помогнат от сърце с някакви задължителни вноски или разпределяне на пари. Всеки случай ще е различен и ще реагираме според конкретиката. Парите които остават от акцията за Камен са едно добро начало и достатъчен буфер за първоначална бърза реакция...

А какво ще стане ако просто оставим сметката като касичка и всеки си внася, когато пожелае? Няма да е така системно, както ако има месечна премия, но пък ще са си точно пари за помощ. Никой няма да се чувства прецакан, защото ще внася ако пожелае и когато пожелае.Няма да има ограничение за използване на средствата, защото това е застрахователна политика-процент за лекарства,процент за операция до 10лв, до 500лв... Тези средства няма да се използват за алпинисти да свалят на някой крилото от някой камък. Трябва да бъдат за точно такива ситуации, когато нещата са извън контрол и е нужна моментна реакция и ако се наложи, нека се използват 100% от средствата, а не да кажеш на някой в болницата "ами можем да ти покрием 234лв за четвърт пирон". Моето мнение е,че не бива да се харчат за ситуации с ясен изход.Всъщност веднага си проличава,както сега в случая с Камен, кога е необходима допълнителна помощ и не е разумно да се опитваме да запълваме дупки в здравната система... Това е лично мое мнение и аз няма да внасям месечна/годишна премия, ако знам че тези средства няма да могат да се използват до 100% за нуждаещ се, ако се наложи. А по-нагоре се спомена "ами ако друг след 5 дена има нужда". Ами ако наистина има, ще му съберем... Не е редно да се пазят от вече събраните средства за подобни случаи след 2,3 или 5 дена...

P.S Бях пропуснал последния коментар на Емо, с който съм много съгласен...

Дупката в здравната система е яма. Ще ти покрие гипса и толкова от нея. Питай нашия Дидо колко плати за да му оправят ръката в София. Но ако доктора ти каже, че с още хиляда лева ще си по-добре, защото гвоздеите са скъпи, а в смотаната здравна каса няма пари за тях, по-добре да има касичка, дето да помогне на момента, а не след дъжд качулка.

По молба на Ицо Джамбов пиша това от негово име:

Може идеята в първия момент да ви се стори странна, но все пак отделете време да помислите по нея!

Вместо да създаваме фонд за евентуални пострадали в бъдеще - защо да не дадем парите на пострадалите в момента японци?! Идеята ми е цялата сума да се дари на Японското Посолство, а те нататък знаят как да я оползотворят.

Идеята за фонда за пострадали парапланеристи е много хубава, но е много трудна за осъществяване на практика - ще има спорове още от самото начало по въпроса кой къде и как да държи парите, после още по-гигантски спорове когато тръгнат да се вадят суми от фонда по конкретни случаи и т.н. знаете на какво сме способни ние българите

Нека да дадем парите накуп и наведнъж на хора които страдат в момента и не са обременени с балкански манталитет и народопсихология!

Това е моето предложение.
Христо Джамбов

От фонд има нужда, може с малко да помага, но ще помага. Бих се захванал с него. Давайте още акъл, да изкристализира изпълним проект!

аз съм против парите да излизат от България. Нека да се използват за това за което са събрани, а не за странични дарителки кампании. лично аз съм против.

От фонд найстина има нужда...преди седмица намятах едни такива идей в една друга тема http://forum.skynomad.net/viewtopic.php?f=7&t=4871...след нечувания отзвук,реших че всеки си се справя чудесно и сам.
Така......сега за едни 3,6 бона ще се хванем със страшна сила за гушите и набързо за да няма сърдити ще се направят ред компромиси,ще сглобим някакъв такъв никакъв фонд и после ще стане страшно....Това да се създаде нещо работещо и сигурно изискава повече от махленска сбирка...
Годишна вноска от 20 кинта е смешно малко....на месец даваме повече пари за бензин за да стигнем до стартовете!!!!Но и 180 евра месечно пак не е оферта
Съхраняването на събраните пари в баноква сметка е тотална глупост-тази година инфлацията ще надхвърли 11-13% неофициалната разбира се..а банките ще ни дадът 3,65-4%.......догодина себестойноста на събраните пари ще е с 7-8% по малка......решението са държавните ценни книжа..дивидентите за малки но пък е най сигурната инвестиция и е достатъчно бързо-ликвидно в случай че се наложи да се плаща нещо!!!!разбира се ще се остави една малка буферна сума в банкова сметка за незабавни плащания!
Другия начин е банкова сметка на името на поне 2-ма дебитна карта по сметка и у мен е кода у теб е картата.....тъпо но работи!!!!
Във форума няма начин да няма икономисти..те ще ни светнат как да стане а за нас ще остане да решим кой ще решава за кого и какво да се дават парите
А колкото до това да пратим ли кинтите на Японците...ми Ники метни една анкета и само ще си покаже..че да няма после "мен никой ме не е питал ........"

Фондът за който говоря е съвсем отделно от вече събраните пари за Камен. Ако се реши тези събрани пари да се дарят на такъв фонд, то хубаво, ама и без тях би трябвало фонда да работи.

Ако започнем така, за да намалим бюрокрацията, няма месечни вноски, а годишни, примерно 100лв (някой беше изказал тази сума и звучи разумно). Всеки който иска да участва влиза с по 100лв на година. Годишна вноска е желателна по следните причини:

1. фондъд се захранва със пари за помощ много по-бързо, без да се чакат месеци за да се натрупат вноските.
2. Пресичат се спорове от рода на еди кой си е плащал само 1 месец, пък иска да тегли 1000лв.
3. Вноската е само 1 за цяла година и няма нужда да се мисли за нея всеки месец.
4. Ще се избегне спорът: "ама аз през зимата не летя и за това няма да плащам за зимните месеци".

Ако се съберат 100 души в първия месец, това са 10К пари които са налице за помощ почти веднага. Никой не кара никого да участва. Фонда е абсолютно доброволен, и неговото съществуване изобщо не ограничава търсенето на средства за директно подпомагане по други начини и в екстремни ситуации както е случая с Камен.

Фондът може да е много просто структура, от рода на банкова сметка която се захранва чрез ePay. Фондът може да си има сайт на който са оповестени всички членове, правила, приходи и разходи. Техническата част може и аз да направя без да се озорвам много.

Отново подчертам че този тип фонд е независим то тези пари за които става дума в тази тема. Ако го имаше, сигурно нямаше и да се чудите дали да ги дадете на японците, но нищо никого не спира тези събрани пари да се изразходят по какъвто ще начин.

Има и още нещо, за вечните оптимисти които мислят че следващият път когато има такъв случай, хората ще откликнат мигновенно както сега. Опасенията ми са че при следващ подобем призив, отзивчивостта на хората ще е много по-малка, точно заради това което се случва в момента. Хората ще си кажат, а то предния път събираха пари, пък всъщност не им трябваха, кой на кого какво плати така и не стана ясно, обаче останаха доста пари дето се чудихме какво да правим с тях... я да взема да изчакам да видя какво ще стане... и така. Може и да греша.

И още нещо свързано с "прецакването". Ако има член на подобен фонд, който се чувства прецакан защото 10 години е плащал вноски а е нямал инцидент, но пък неговите вноски са помогнали на мнозина бедтстващи да се върнат на крака без да обременяват семейставата си прекормерно.... ами това наистина си е прецакан човек.