Днес на старта на Сопот гледах как един пилот от София излетя и как турбуленцията от западния рид го "засмука" като на няколко пъти красноречиво променяше посоката му към рида (източника на турбуленция). Мисля че пилота извади невероятен късмет, защото при поривист до 7-8 м/с западен вятър се намираше на 50 метра от западния ветропоказател на нивото на скалите.
Извод: освен да си държите крилото над главата, не забравяйте да използвате управленията за да поддържате избраната безопасна посока на полета, въпреки големите отклонения от турбуленцията.

Ники, много пъти ми се е появявал един абсолютно неприятен момент когато крилото е в идеална позиция над главата, но турболенцията го кара да завие към склона. В този момент и налягането в него е изчезнало и те поставя в положение в което не трябва да пипаш и управленията за да не го сринеш. Както му викат шахматистите "патова ситуация". А то се готви на натова отгоре да клъвне напред в стремежа си да набере скорост. Ама сколона вече е отпреде. Не веднъж съм излизал от тази ситуация като почти сривам за много кратък момент по-удобната от страните за да се завъртя почти на място. Но това го правя в момента на началната фаза на клъвването. Така осигурявам някакъв приток на въздух в другата част от крилото, която после помага за неговото по-бързо възтановяване в полетно положение. Много е важно да не се прекали със сриването.

Един път с една 1-2ка за да не пропусна една малка полянка кацнах с 2-3 завъртания около оста си. Иначе отивах боровете, а крилото ме беше мое.

Знам с кое крило си бил

Първо трябва да се поддържа режима на полета и после направлението му т.е. поддържането на направлението не трябва да е за сметка на сриване на крилото. Има определени моменти, когато е удобно да се коригира посоката на полета - напр. по време и след гмуркане, когато крилото е набрало излишък от скорост.

С крилото на Вероника от Русе. Но бях в горната му граница. Sky Atis. Май беше 1-2ка. Ники абсолютно съм съгласен, но склона идва и трябва да се избегне. Тази смяна на посоката съм я правил и със сегашното си крило. Много е кофти когато от турболенциите си в нещо като изпарашутиране, а ти се налага и да смениш посоката. Тогава най-лесно се срива крилото защото няма налягане в него. Изобщо, ако не познаваш крилото и неговите реакции си много близо до грешката.

А за засмукиването може би става защото в турболентната зона потока е динамичен и той именно те засмуква към себе си. Нещо като термиката в ротора. Там са и доста от хубавите термики които са ме изваждали, но там трябва да се лети и доста активно. Постоянни корекции с командите и мастене в сбруята са много важни, но подадени навреме. Трябва да се усежа намерението на крилото преда да направи нещо. Спомням си когато Доктора ми каза за RSF-а, че много говори. После се уверих, че е мнооого прав. Като се научих да го слушам разбрах, че е много стабилно крило, но и в много случаи закъснелите реакции са по-вредни от грешните.


Сетих се и нещо за което още може би малко хора са се замисляли. Защо Ви пищи вариото на старта както стоите и не сменяте височината си? Това са поривите които макар и малки променят налягането около вас и вариото ги отчита като смяна на височината. Това става и в турболентната зона. А зоните в нея с по-ниско налягане засмукват към себе си зоните с по-високо. Това е в стремежа да се изравнят. Така че намирайки се в зона с високо налягане крилото се завърта към зоната с ниско. Поне така мисля аз. Дано не греша.

ти пък не го издавай