Аз имам да споделям по трета точка от първо лице като главен герой в събитието
Денят започна с доста чакане на старта. В равнината имаше инверсия а във височина кумулусите тръгваха от билото и се отнасяха на юг-югоизток, т.е. вятъра е бил север-северозапад. Към един следобед анабатичният вятър почна да раздухва по склона и вече ставаше за излитане. Поривите идваха най-вече от югозапад и затова се качих до най-горната част на старта. Видях, че Стоил и Кучето вече са излетели и постепенно набираха височина на скалистите склонове на северозапад от старта. Изглеждаше, че условията ще са трудни, но не и невъзможни за хубав полет.
Закачих се, дръпнах коланите, но вятъра смени посока... За миг си помислих да преустановя излитането, но усетих, че мога да изконтролирам крилото и продължих. След малко бях в дежурката, където имаше още няколко крила. Държах се близко до ядрото и постепенно се набрах до 1700 м. Термиките се отнасяха на запад над деретата и можеше въртейки да се минават почти целите без да се попада в низходящи. От чучка на чучка стигнах до Карловското дере, в предната му част. Тогава беше към 2:30 И реших да не го минавам, защото не бях сигурен дали ще мога да го прескоча на обратно... имах уговорка с едни приятели, които идваха за пръв път в Сопот да се срещнем на кацалката.
Хванах си една термика малко преди дерето, от където започва боровата гора, извадих се обратно до 1700 и тръгнах на обратно към Сопот. Върнах се по обратния път, но малко по-бавно заради насрещния вятър. Като наближих старта видях, че на източния склон има крило в храстите. Малко след това забелязах и делтата. Отправих се директно към старта с намерение да кацна и да ходя да помагам с каквото мога, но като снижих височина забелязах, че вече имаше доста хора, които са се отзовали и реших да не правя излишна навалица. В последствие разбрах, че парапланеристът е бил Ангел и че и двамата пилоти за щастие са добре
Часът наближаваше 3:30. Още бях във въздуха и усетих, че термиките почнаха да усилват. Даже хванах една 6-ца за малко, но после ме изплю
Набрах се с една широка термика до базата на 2200. Извъртях я с една делта. Видях, че човека пусна на север към планината, а аз реших да си направя още една разходка до Карлово и обратно. Возех се под базата и се наслаждавах на полета. Сигурно от това изгубих ритъм и допуснах тактическа грешка. Бях влязъл навътре над планината и реших, че ще е възможно да прелетя Карловското дере в горната му част, където всъщност е най-широко.
Като навлязох в зоната на дерето попаднах в силно низходящо - около 4-5 м/с на моменти и до 6. Облаците над мен се разпаднаха за нула време и докато се усетя бях на нивото на билото в средата на дерето като продължавах да затъвам. Вече нямах възможност и да се върна обратно. Огледах внимателно терена, за да видя има ли варианти за кацане. Видях една хижа (мисля, че Левски) с добри полянки около нея в най-вътрешната част на дерето. Насочих се натам, защото прецених, че вече е невъзможно да стигна до където и да било другаде. Надявах се, че няма да е много турбулентно и ще мога да кацна благополучно, но северозапада все пак си оказваше влияние. Крилото ми започна да нервничи и постоянно искаше да ходи на някъде. Искаше се доста активен контрол. Имах още около 200 метра над терена и прецених, че ще стане много опасно ако продължа да се стремя да кацна там. Затова смених тактиката и обърнах посоката с намерение ако извадя някакъв огромен късмет да изтека от дерето, а ако не - да си направя първото придървяване, което и стана
- все пак ако се смачкам е много по-добре да падна на дърво, отколкото на земята...
Целта ми беше да се залепя за източната част на дерето, за да избегна турбуленциите от вятъра. успях да я достигна, но на много ниско. Сега освен с низходящото, което не престана, трябваше да се боря и с дневния ход в дерето. С натиснат спийд пробивах едва с 15 км/ч. Вече бях съвсем ниско над дърветата и нямаше мегдан на къде да се бяга, а края на дерето не се и виждаше. В един момент видях как по съседния склон тръгна да изтича термика, което автоматично ме постави пак в низходящо, а аз вече бръснех короните на дърветата. Видях едно широколистно дърво с голяма корона и си реших, че ще е то. Без много да му мисля се забих централно в него с краката напред и си сложих ръцете пред лицето. Врязването беше по-меко от колкото очаквах
Мислех си, че ще се шибна в някой дебел клон или стебло, но тънките клонки в горната част на дървото омекотиха удара бая. Инстинктивно започнах да се хващам за разни клонки, но бяха твърде тънки да ме издържат и ги чупех една след друга. Като навлязох в короната още малко се хванах за един по-дебел клон и спрях да пропадам. Тъкмо и крилото ми се беше окичило. Набрах се на клона и стъпих на друг. при което олекнах на крилото. Седях така малко докато се осъзная какво ми се е случило и къде се намирам... След това се взех в ръце и си казах, че още нищо не е свършило и трябва да се действа. Откачих се от крилото и се преместих до стъблото където беше по-удобно за седене. Видях, че се намирам на около 20 метра над земята. След малко усетих, че сбруята ми натежава и реших да я сваля, за да не се изморявам излишно и за да съм по-подвижен. За мое щастие дървото беше близо до туристическа пътека и там имаше хора да ме видят. Там беше и Ралица от Скайномад. Много съм и благодарен, защото се отзова веднага и отиде да извика помощ. Почнах да мисля как да си сваля крилото. Сетих се, че разполагам с ножката си, на която имам малко трионче и клещи, както и ръкавици с добър захват, за да не си протъркам ръцете от катерене и слизане. хрумна ми да си използвам и торбата на крилото, където да го прибера, за да не се закачва наново. През цялото време много внимавах за какви клони се хващах и как, защото се чупеха лесно. Прецених, че ще ми е по-лесно ако разкача крилото от коланите и управленията. Бях се докопал до едното уше и почнах да дърпам крилото към себе си. Тънките клонки, на които се беше захванало, поддаваха лесно. след малко другото ушенце също провисна и успях да издърпам и него. Наложи ми се да отрежа/счупя 2-3 по-дебели клона за центроплана, защото се беше преметнал кофти. И горе-долу за около 2 часа го натиках цялото в торбата. Имаше един момент, в който се притесних, защото ми се стори, че един облак в близост е на път да преразвие. Цялото небе, което виждах беше потъмняло и раздухваше. В последствие видях, че се появиха сини дупки отново и се успокоих. Продължих си със свалянето на крилото
През това време Ралица се беше върнала и чакахме помощ. Аз се смъквах бавно с почивки от клон на клон и ми бяха останали около 10-15 м до земята когато дойдоха 2ма алпинисти от Карлово - Петко и Венци, както и една хижарка - Нели. Безкрайно съм им благодарен за оказаната помощ. Следващия път като отида в района ще ги потърся да ги черпя
Петко ми метна въже и аз го завързах здраво за един дебел клон. Той се изкатери при мене и ми даде да си сложа една алпинистка сбруя. Закачи едно гри-гри за въжето и ме спусна за нула време. Усещането да стъпя пак на земя ми се видя много приятно
Нели ме посрещна долу с вода и локум
Чак в този момент осъзнах, че съм изкарал цял ден на едно бананче на закуска и съм на предела на силите си... След малко и Петко беше долу, както и екипировката ми. Уверих ги, че всъщност нямам и драскотина и всички много се зарадвахме, че всичко приключи благополучно. Тръгнахме по пътеката към Карлово, която се оказа много красива и приятна и след 2 часа ходене бяхме долу. Влади ни върна обратно до Сопот и там се зарадвах много да видя компанията отново
Часът минаваше 10 и с брат ми и Явора тръгнахме на обратно към София.
Този разказ го написах от компа на работа и сега се прибирам да огледам крилото. Надявам се, че и то е извадило моя късмет и няма да има поражения
Това което осъзнах е, че все още нямам достатъчно добра преценка за летене във вътрешността на планината и ще се радвам ако по-опитни пилоти ми споделят полезни съвети и тактики.