На последният ден от Румънският национален шампионат бях 5-ти с реалната възможност да вляза в топ 3. Въпреки относително силният вятър, организаторите решиха да изчакат и след еднократно удължаване на стартовият прозорец, вятърът спадна и успяхме да излетим от северният старт. Прострелката която излетя по-рано показваше спокойни условия и добри термики източно от северният старт. Низходящите също бяха добри. Въпреки всичко някой пилоти се отказаха да летят с аргумента за силен вятър, комитета по безопасността обаче каза че е ок( и аз бях в него и все още мисля че си беше ОК.). Малко преди аз да излетя единият словак излетя насукан, направи мах и се заби пред мен в склона, но от ниско и с малко скорост. За щастие му нямаше абсолютно нищо. След като разбрах че словака е наред излетях и аз без абсолютно никакви проблеми.
Вятърът беше около 5-6 м/с NNW, във въздуха беше спокойно и мазно. Насочих се към първата дежурна термика от която се бяха извадили вече няколко човека и не след дълго я хванах. Набрах добра височина с нея и реших да отида и да направя стартовият цилиндър който беше 6 км. около първа точка и да се върна да се доизвадя. Направих цилиндъра почти срещу вятъра и тръгнах да се връщам към термиката. Низходящите бяха мощни -4, -5, бях натиснал съвсем леко спийда - около 20%, 30%. Пред мен едно крило влизаше в дежурката и аз се насочих към нея. Изведнъж усетих че влизам в низходящото на самата термика - крилото тръгна като за тък. Върнах спийда и погледнах нагоре, все още не беше тъкнало, след около секунда обаче сякаш низходящото ме донатисна точно в момента в който бях изгубил скорост от подлитането след рязко пуснатият спийд. Центроплана тръгна да затваря и дори бързото ми и енергично изпомпване не го спря. Крилото тръгна за подкова, а аз си казах - "ОК, подкова няма лошо, правили сме го!". Вдигнах ръцете догоре за да дам на крилото максимална скорост, крилото започна да излиза от подковата и тогава всичко се омаза доста бързо. Подковата тръгна да излиза асиметрично, а аз не можех да сривам защото рискувах да се врежа в дърветата с парашутиране или с кофти мах
В момента в който изядох тъка бях ниско (по-късно при справка с лог-а се оказа че съм бил на 160 метра от терена). От асиметричното излизане получих 50% крават отляво който бързо доведе след себе си , влизане в авторотация (сатообразна естествено), както и красиво насукване на коланите. Ако бях на поне 500 метра нямаше да бъде ситуация която би ме притеснила чак толкова, но на по-малко от 160 метра изведнъж нещата станаха прекалено много за да бъдат оправени последователно. Опитах се да спра въртенето и да оправя разсукването, но бързо осъзнах че ще ми отнеме повече време отколкото имах, реших да проверя височината и в момента в който погледнах надолу вече бях хванал ръчката на запасния. Запасният излезе лесно и се отправи към простора
. За около 1 секунда ми минаха 3 мисли - "Егати и до запасен ли стигнах"; "Абе аз добре ли го скатах"; "Дали пък няма да успея да се врежа в боровете със сат":). Докато си разсъждавах върху тези интересни въпроси видях как крилото направи още един оборот и прелетя над запасния - за момент изтръпнах, но видях че единственото което се закачи във вървите беше контейнера на запасния, и ми олекна малко (може би защото габровската гънка в мен осъзна че няма да и се налага да си купува нов контейнер
). Преди да довърши оборота, чух велкрото и усетих дръпването на коланите, крилото дойде пред мен и започнах да го прибирам, но бързо осъзнах че нямам време за това, свих краката и се приготвих да посрещна бора. Влизането в дърветата беше доста бавно - за което благодаря на АВА Спорт за добрия запасен и за моята далновидност да си взема такъв до 140 кг. след като аз съм едва 100 кг. пълно полетно тегло. Увиснах съвсем леко на коланите и веднага стъпих на един клон за да не натоварвам крилото.
Обадих се по станцията че съм абсолютно добре, дадох на организаторите координатите си и височината си - 1400 м. и им съобщих формата на координатите, за да не стават грешки. Помолих ги само за въже защото имаше вероятност да не успея да сляза от бора. Поседях няколко минутки за да си превъртя ситуацията и да си поема дъх, след което реших че няма да чакам екипите а мога сам да си сваля нещата от дърветата.
Извадих триончето от сбруята и се качих на върха на бора който се люлееше междувременно с около 1 метър отклонение. Отрязах върха който беше малко по-голям от коледна елха, за да сваля крилото по-лесно защото беше закачено от двете страни на бора, и започнах да тъпча крилото в торбата му. За около 10 мин. успях да го събера и го пуснах надолу. Слязох обратно до сбруята и я метнах към съседният бор върху който всъщност беше запасният. Огледах бора на който бях надолу и осъзнах че няма да мога да сляза по него. Огледах и съседният най-близък- ставаше. Сетих се за историята на Гената който беше разправял как като от филма Тигър и Дракон се клател по дърветата за да си събира крилото веднъж
Реших да прескоча на другия бор и да сляза по него. С един голям разкрач и малко клатене и люлеене успях да се прехвърля и с раничката с уредите на гръб успях да сляза до земята. Долу отново се обадих на организаторите които междувременно бяха организирали спасителна групичка, че съм на земята. И съм точно на една туристическа пътека (егати късмета
). Погледнах към GPS-а -бях на 1380, тоест бора на който бях беше към 20-30 метра. Оставих си нещата на туристическата пътека, поех си дъх, плеснах се по челото като видях къде трябва да се кача за да си сваля сбруята и запасния и започнах отново да се катеря. На всяка минута свирех със свирката - закопчалка на каската ми за да ме чуят евентуално екипите. Тъкмо донатъпквах запасния в сбруята когато ме откриха. Бяха 2-ма от пилотите заедно с единият от организаторите. Като ме видяха къде съм ми предложиха да изчакам охраната на парка която идвала с дълго въже за да сляза - бяха малко шокирани след като им обясних че всъщност сам съм се качил на този бор и реално съм бил увиснал на друг
. След около 10 минути вече бях на земята със събрана екипировка. Организаторите се почувстваха тъпо защото се бях справил сам затова ми предложиха да ми носят крилото.
След около час вече бях на старта където ме посрещнаха с аплодисменти за почти самостоятелно извършената спасителна акция
.
Предложих да почерпя спасителите от парковата охрана, но те твърдо отказаха, благодарих им и тръгнахме към щаба. Направих резултатите и установих че бях 8-ми в крайното класиране въпреки запасният.
Омегата се размина само с 2 скъсани върви на управлението и една дупчица по-малка от нокът. Аз се разминах без нищо.
Организаторите ми подариха една бутилка шампанско по случай първият ми запасен, която беше изконсумирана моментално - запазих си само капачката за спомен която междудругото прилича на малък запасен
.
Тук е момента и да отправя няколко благодарности - на Бог - че ме запази жив и здрав и ми позволи да се размина без драскотина давайки ми полезен урок че никога не знаеш какво ще се случи; на Николай Йотов - че ме спонсорира за пореден път с крило и ме побутва към нови приключения и хоризонти за реализация; на Advance - че са направили супер крило въпреки че влязохме в малък спор с него; на АвА Спорт - че са ушили чудесен запасен; На организаторите на националният шампионат на Румъния - че ми помогнаха във всяко едно отношение и бяха изключително мили.
Като цяло смятам че реагирах добре и навреме, като грешки отчитам това че не хвърлих запасния достатъчно мощно (можеше и повече), въпреки че се отвори добре имаше риск да мине през вървите. Не мисля че на височината на която бях можех да се боря чрез сривове - рискувах твърде много да се избухам с парашутиране в гората и да накъсам крилото, а и ситуацията не го предполагаше тъй като бях в подкова от която в повечето случаи се излиза нормално и лесно -просто този път не излезе така.
Изводите които мога да споделя са:
- Не подценявайте условията и не се отпускайте - винаги нащрек!
- Купете си чисто нови запасни с поне 20% запас над полетното ви тегло - разликата във времето за отваряне е нищожна - разликата в пропадането - съществена. Както беше казал Ники веднъж - По-добре е да кацнеш на запасен и да се радваш че си жив и здрав, отколкото само че си жив!
- GPS - нужен и полезен - ако не за да ви намерят, то тогава за да се намерите сами.
- Радиостанция - по същите причини както GPS-а.
- Проигравайте си ситуации по отваряне на запасен дори на ум - помагат значително. Свиквайте да намирате ръчката на запасния дори и със затворени очи.
Траклог -
http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/2166Ами това е от мен - отново стана дългичко, но дано е полезно за някого
.