Запасен на връх Мусала
Неделя 11.септември.2011г. Фаталната дата !!!!!
Денят се очертаваше да е добър за летене и аз с Иван Папата се уговорихме да отидем на Ястребец . Към 12.40 бяхме горе и решихме че вятъра е за долния старт беше северен с западен компонент. Към 1.30 ч. Вече се приготвяхме за излитане. Иван предложи да летим първо до Мусала после да се върнем над Маркуджика и пуснем за Мечит после кой на където иска. Съгласих се и казах че след Мечит ако съм на добра височина ще пускам за Дупница през Седемне езера. Ако е съгласен тоя отгоре. По ирония на съдбат почнах да коментирам как съм хвърлял запасен. Говорех за особеностите на хвърянето и че е добре да се оттренира на сухо . Вече го бях хвърял един път това ме било спасило защото моя запасен е под бедрата дърпа се рязко да се извадят шпилките после се отпуска да изпадне от собствената си тежест и тогава се мята не става само с дърпане. Без да подозирам че след малко ще трябва да правя точно това упражнение за да си спасявам кожата. Явно не е на хубаво да се говори за запасен преди летене.
На старта вятъра беше челен от 1 до 3-4 м/с . с кратки цикли . Заформяха се хубави комулоси над планината с висока база само за летене. Дебнех хубав порив за излитане и пуснах пръв . Ваденето беше лесно без търсене с излитането и право в термиката . Врътнах няколко пъти вече бях над старта . Видях как излита и Иван от старта не се съмнявах че бързо и той ще се извади при мен. Беше си динамично с силни качвания над 4 м. Което си е нормално за района . Над Маркуджика имаше сочни комулоси и термиките ме заведоха право там . От долу се изстрелваха бързи пориви . Не беше хич мазно а по скоро поривисто и се налагаше да жонглирам за да държа крилото в правия път. Дори и като пипнах базата на 3400 си оставаше динамично . Виках си поне базата да е мазна ама не. .. Ако чакам мазни условия все едно да не летя . Има и такива дни ама къде да ги търся. Както и да е обърсах базата и с комфортна височина тръгнах за Мусала . Аз си бях близо до нея ама викам си като ще е Мусала да съм точно над върха.Над самия връх нямяше облак. Бях позагубил малко височина и над Мусала реших да кача малко . Минах през някакво слабо качване и тръгнах да го въртя.И тогава дойде удара.Имах усещането че нещо не е наред . Защото държах в зона с плътна нула без да се увиличава качването не нормално . Всъщност съм приближавал жестоката турболенция.
Мощен фронтален ми отнесе крилото зад мен и за миг останах в безтегловност. Згъна го буквално като салфетка.Вече ми се беше случвало на два пъти и си казах че и този път ще се справя . Успях да погася измятането напред но от ляво се получи връзване сравнително голямо и тръгваше да ме завърта. Бум Спорта по принцип си шляпа с уши в гранична зона с малки камери е. При предишните фронтални си излизаше чисто но сега имаше остра нисходяща ясно личеше че ме удря отгоре. С дясно управление успявах да спирам върненето. Изпомпах го няколко пъти но кравата не помръдваше. Веднага реших че единствения начин е с срив. Издърпах управленията до край но срива се бавеше . Позадържах ги така и крилото хлопна назад. Кравата се отвори веднага. Това не ми е първия срив в живота но е първия умишлен с това крило .Летя го от средата на юни месец.Излизането тръгна добре и почти успях да се върна в нормален полет .След срива крилото преминава през фаза на парашутиране задържах го малко повече от необходимото преди да го отпусна плавно и усетих характерното подскачане на купола тогава е мек и податлив към колапси в комбинация с силна турболенция нещата се усложняват . Продължи да ме размята на ляво дясно нещо като уинговъри и почти да се насуче но успях да го спра .Замятанията бяха толкова бързи беше много трудно да ги предотвратявам преждевременно. Държах управленията полу обрани и дебнех измятанията на крилото. При едно от размятанията получих нов крават но по малък от първия в това време бях поотпуснал противоположното управление и рязко закопа в спирала. Силно G ме залепи на збруята .Погледнах към терена да проверя височината не ми оставаше много .С това опитите за оправяте приключиха и мигновено посегнах за запасния. Така ме залепи че трудно достигнах до ръчката на запасният тя е от дясно под гъза достигнах я само с два пръста и направих тренираното упражнение. Секунда и ли две след това претоварването спря и увиснах на запасния. Опитах да поиздърпам крилото към мен да не създава разклащане но нямаше време зловещите скали приближаваха бързо. Адреналинът вече ме беше поизморил а идвашие най- страшното срещата с скалите. За щастие на склона имаше термика и тя ми забави падането . Групирах се и паднах на крака с леко претъркулване напред върху големите остри скали на склона . Купола на запасния остана отворен и продъжи да ме тегли силно нагоре . Ама не успя да ме повлече бях се закотвил здраво скалите. Така приключи моето най-екстремно оцеляване благодарен на Господ че ме пощади . За малко Мусала да стане моето лобно място .Сложил съм си снимка на Мусала на аватара ми в форума пак по ирония на съдбата тя се опита да ме погуби. Сигурно доста време ще си го превъртам в главата и чудя аз ли не го направих както трябва или бурната турболенция ми пречеше. Тя си беше бая силна без съмнение.
В неделния ден на Мусала имаше много туристи веднага се показаха няколко човека и аз им вдигнах ръка в знак че съм ОК. Трима слязоха при мен да ми помагат бях на сто метра под върха . Събрах си нещата и им дадох да ми изнесат крилото до върха защото бяха ентосиазирани. Един от туристине беше успял да ме снима с камера. Друг се оказа че също е летял с парапланер и правил хвър кацове на Беклемето. Викаха че съм поставил рекорд първия човек слязал от Мусала без изобщо да се е качвал.Беше към три часа и трябваше да побързам с слизането да хвана лифта до шест. Направи ми впечатление че на върха свистеха силни пориви и вдигаха прахта от земята. Термика не е най-подходящата дума в случая .По-приличаха на залпове от оръдия само че без звук а само с свистене.Като нищо може да бутне прав човек на земята.Беше не мислимо да се излита от там освен това запасния ми не беше скатан. Казаха ми че изтеглящото парашутче е отлетяло от другата страна на планината. При падането и дисплея на фотоапарата ми се дочупи окончателно . Беше си спукан виждаше се само малка част но вече само снима без дисплей . Съвсем незначителна загуба на фона на това че можеше да съм мъртав или в най-добрия случай полумъртав. А аз се отървах без дори да се одраскам .Невероятно ! Явно този ден моят ангел хранител беше над мен. Хиляди благодарности.
Между другото не съм ходил на Охрид на Сив курс. Искало ми се е но все нямам пари или не съм свободен или и двете. За запасния ми става лошо само като се сетя . Но ще кажа че го купих през 2003 г. от Иван Братоев (Лайфа) от времето когато се представяше за инструктор без никакви документи с уговорката че е на четири години . До предишното ми спасяване си мислех че е на 11 год. но видях че има печат 1990год.Което значи че Иван ме е поизлъгал с около 9 год. Това не ме очудва тия неща са си в него стил. Ама тогава какво ми е разбирала главата. Тоест парашута ми спасява живота за втори път въпреки че е на 21 год. вече.Казах се спасил ме един път ще ме спаси и втори път така и стана.Винаги си го прескатавам сам и явно съм го правил както трябва иначе сега щях да съм покойник. Отдавна се каня да купувам нов ама все отлагам нали постоянно страдам от безпаричие.И без това живота ми е доста труден през последните месеци почти не получавам заплата.Успявам да преживявам само от извършване на частни услуги от време на време колкото да свържа двата края. Много хора се чудят като нямам пари защо се занимавам с парапланеризъм. Отговарям: като нямам да се беся ли? И аз искам да летя . До сега все съм успявал да го правя макар с доста компромиси и жертви да преследвам мечтите се . Много от тях съм осъществил но ми изникват нови все по –трудни и опасни.Това е живота преследване на мечтите аз така го разбирам!!!
снимки направени минути преди каскадата:
https://picasaweb.google.com/1074498954 ... 42/112011#Трак:
leonardo/flight/2536
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+23 / -1
