|
Въртяхме се в термиката заедно с един лешояд.Китайката го снимаше с камерата и не спираше да ахка и възклицава,както обикновенно правят китайците.За тях всичко е ново и непознато,светът извън Китай им се струва толкова различен.Приличат на деца,на които току що е бил звънеца за края на последният час в училище,и всички се юрват навън .
Направих последен завой и напуснах термиката.В тоя момент право към мен летеше друг лешояд,огромен.С разперени крила е към два метра.Лешоядите в Покхара са свикнали с крилата .Те често си играят,стрелкат се срещу парапланера и в последният момент правят някакъв вираж или пикиране,и се разминават много близо.Тука има само един случай,когато лешояд се е удрял в акро-крило,и пилота с птицата във вървите и отворен запасен е падал на земята.След като се поизтупал от прахта , пилота извадил птицата от вървите,тя постояла няколко секунди и отлетяла.Моя лешояд,обаче,не извади такъв късмет.Удари се с пълната скорост,с която летеше,в дясната половина на купола.Вряза се в А-линията,като натика А-вървите чак до Д-линията,цялата дясна половина се смачка и стана на топка,всичко се върза безнадеждно.Птицата се заклещи .Крилото рязко потъна на дясно,опитвайки се да се завърти.Не можеше да остане в стабилно положение и за секунди стана ясно,че нещата отиват на зле.Веднага пред очите ми се появи онова видео,с орела,който се удари и заплете във вървите на руски парапланерист в Индия.Всеки парапланерист,който сам си е тренирал колапси е видял,че с 50 процентов колапс крилото може да лети,може да се управлява,даже може и да се кацне.Но когато е вързано в крават,макар и кравата да е 30-40 процента,крилото не може да лети,непрекъснато се опитва да се завърта в спирала,и контрирането на пълната половина често довежда до изнегативяне и срив.
Тандема,макар и конструиран да бъде изключително устойчив,не можа да устои на удара.Приличащ на ранен великан, с отрязана дясна ръка,той се мяташе и се бореше да се задържи в полет.Китайката пищеше,аз ту изпомпвах колапсиралата страна,ту опитвах да компенсирам завъртането с другата,търсех да намеря стабилизатора,но някак си все не успявах,в купчината върви.Птицата беше вперила поглед в мен,проточила дългия си гол врат,с проскубана от удара перушина по тялото,изглеждаше по-грозна от всякога.Височината беше околко 150м над терена.Метрите и секундите се отброяваха бързо,времето за запасният парушут наближаваше.Но не е лесно да се вземе решение и да се отвори запасен,когато летиш с пасажер.Отварял съм запасни парашути пет пъти,като последният път парашута не се отвори.Но винаги съм бил сам.Много по-различно е,да отвориш запасен с тандем,и да паднеш с пасажера там някаде,не се знае точно къде.Даже и всичко да е наред след приземяването,дълго време след това ще се питаш,дали си избрал правилното решение,дали не е могло да се направи още нещо.Пасажерите очакват тандемните пилоти да бъдат безгрешни.Те пристигат,погълнати от еуфорията на предстоящият полет,страхувайки се от неизвстното,но напълно доверявайки се на способностите на пилота. Знаят,че им предстой нещо екстремно и вълнуващо,по-различно от работата в офисите им,където най-екстремното нещо,което може да им се случи,е да си изпуснат молива и да му се счупи графита.
Бяха изминали вече десетина секунди.Аз продължавах да търся правилната връв,защото многото ситуации с кравати,които съм имал,са ми показали,че е по-добре да не дърпаш нищо,отколкото просто да дърпаш безцелно.Хванах една от червените основни на А-линият,която видях за миг че минава зад птицата и я издърпах с двете ръце.В един момент тя се откачи от птицата,и една част от атакуващият ръб се отвори със силен плясък.Той предизвика откачането на още няколко върви и купола се изпълни с въздух,който изпъна рязко А и Б линиите.Лешояда се откачи,мина през задните върви и изпадна.Политна надолу,правейки безразборни премятания и след мигове вече не го виждах.Започнах да успокоявам китайката,казвайки и че всичко е ок,просто един лек инцидент,напълно безобиден,който се случва почти ежедневно.Един пилот,който беше видял случката,подвикваше и ръкомахаше към мен,смееки се.
След като кацнахме,китайката разказа ужасена за случката,новината бързо се разнесе между пилоти и пасажери.Тя показваше видео,на което беше успяла да заснеме момента на сблъсъка.Качихме се на джипа и тръгнахме към града.На едно място по пътя,близо до мястото на случката,видяхме да стои лешояд.Всички се спогледнахме и шофьора спря.Слязохме и се приближихме.Не можехме да повярваме на очите си.Лешояда явно не можеше да лети, на гърдите му липсваше перушина и имаше следи от рани.Беше същият лешояд,който се удари в парапланера.Обадихме се на непалците от нашата компания,а те са се обадили на организацията,която се грижи за лешоядите в Покхара.На следващият ден две англичанки го бяха намерили и го носеха. Беше с внушителни размери .Казаха ,че е със счупен крак и счупено крило.
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+31 / -1
