Събота, 31.03 много хора се качихме на старта на Петруса за организирания пара/делта фестивал. Вятърът беше почти изцяло гръбен от изтичащия СЗ фронт и въртеше през запад до чело на моменти. Поради това Мицо отмени задачата и каза: на който му се лети да лети. Доста пилоти излетяха, някои се набраха, други се удавиха, трети се качиха на камиона за надолу, а четвърти като мен се помотаваха и чудеха на старта.
Докато се оправя вятърът започна да изправя и да дава по-силни пориви, но нищо сериозно - излитаха пилоти. Вдигнах крилото, което тръгна насам-натам, но след известно танцуване се наместих под него и един порив веднага ме вдигна. Тъкмо успях да вляза в чохъла, когато доста по-силен порив ме удари и крилото скочи назад после рязко напред като за челен тък.
Контрирах гмуркането и последвалите камбани с 2-3 силни изпомпвания (може и да съм пререгирал), след което летейки назад и леко странично с крилото над главата ми се ударих в старта и веднага го сринах, един вид кацнах на заден. Докато лежейки се завъртах към крилото, дойде баш порива, захапа отворените камери на уж сринатото крило и ме повлече няколо метра през острите камъни по старта. Тъй като ръцете ми бяха опънати надолу за да държат спирачките не можах да се предпазя и ударих един камък с лице, претърколих се няколко пъти преди да се законтря и няколкото притекли се на помощ да успеят да погасят крилото. Всичко стана за секунди.

Резултат - порезна рана и драскотини на лицето, натъртвания и охлузвания по тялото, надрани очила, скъсано яке, сбруя на парцали. На каската няма и драскотина.

Изводи за мен:
1. не чакай много на старта: или излиташ или ако много се колебаеш значи има защо и по-добре недей.
2. за втори път бедствам излитайки в затишие между пориви, когато следащия се оказва много по-силен от предходния и се навирам между шамарите точно в момента на излитане.

Благодаря на всички които ми помогнаха и специално на Иван, който ме закара и остана с мен в болницата, пренебрегвайки семейството си. Като ми зарасне физиономията се надявам да летя безаварийно имайки още едно наум...

Радвам се че е "малкия дявол" Тео!
Да се оправяш бързо!

П.П.
Онзи ден, докато кайтвах мина нещо доста мощно и направо ме изскуба от земята, добре че успях да си хвана задните колани и да сваля крилото!
Пролетните условия не са за подценяване, всичко е доста динамично а ние сме се улежали след дългата зима.
Пазете се хора!

до колкот разбрах от написаното не си успял да излезнеш от чохъла на сбруята?

Иначе на това видео има интересно погасяване на крилото с А колан и управление. в тоя случай тоя имаше много време да се подготви...
http://youtu.be/Ek5khxOFDZw

Бързо оправяне.

Копеле без такива. Много те моля.

И аз в далечната 1992-ра така счупих глезен на Резньовете на Витоша.
Отидохме с един приятел да летим. Ходене около час до старта. Отидохме - гръбен вятър но го въртеше и имаше кратки челни пориви. По едно време моя човек излетя и кацна долу в Драгалевци, аз се подмотавах и се чудех дали да не прибера крилото и да си ходя, но не ми се връщаше пеша и реших да пробвам. И с един кофти старт счипих глезен. както си бях с кански болки събрах крилото и куцук-куцук до Морени на автобусната спирка за София. По-късно в Пирогов се разбра че съм пукнал кости, но нищо разместено. Гипс за 20 дни и така се разминах. Изводите за мене: същите като твоите.