Здравейте

Днес след работа, прибирайки се към дома видях колега, който спокойно си лети и се набира над Драгалевци, което съвсем пречупи всички мои резерви по намеренията ми да направя един вечерен полет
Прогнозата беше за следобед около И 5-6 м/с с тенденция вечерта да обръща ЮИ, та реших да побързам...
Около 19 10 ч бях на кацалката зад Царско село - вятърът беше ИСИ - според мен около 3-4 м/с
Около 20 ч вече бях сам на старта на комините, изглеждаше спокойно - добри пориви СИ около 5 м/с, през останалото доста по-слаб И до никакъв, предвид прогнозата реших да съм максимално организиран и бърз.
Направих предполетна проверка, вързах се и зачаках да издуха нещо като за мен:)
Вдигнах крилото, то се врътна малко на изток, после изгуби налягане, прекратих. Вдигнах след малко втори път, крилото се врътна вляво-вдясо и някак леко камбанеше но застана, обърнах се, разтичах и излетях. Наместих се в сбруята, огледах се наоколо, в този момент вариото изпищя силно и нещо ме грабна нагоре рязко, след което ме пусна, последва огромен колапс от лявата страна /около 70%/, който някак контрирах, без да се завърти крилото, обаче направих няколко големи маха наляво-надясно, в един от маховете получих втори колапс - отдясно /около 50%/, който вече ме завъртя на около 90 градуса и крилото се насвири към дърветата на изток, под Вълчата скала. Изнесох се целия на обратната страна без да изпомпвам, крилото се възстанови, излязох сякаш от това, но поглеждайки надолу видях, че съм доста ниско над скалата на комините и реших да избягам от нея източно в дерето, което доста ме ме глътна надолу. минавах горе-долу ниско над дърветата, а вятърът ме подпираше от изток, добрах се до хълмчето отпред и там минах от източната му страна, "стържейки", излязох отпред и вече ниско, но уверено надолу се отправих право към кацалката на Царско село, като през цялото време усещах като вятърът е ту гръб, ту изток, ту североизток - флагът долу го потвърди. Долетях до кацалката и с един завой вече кацах малко бързо, уж срещу вятъра, после той стихна, а като кацнах видях, че е е в гърба ми.
Всичко завърши добре

Сега анализирайки случката в мен остават следните изводи:
1. Можех да изчакам още, да наблюдавам 15 мин обстановката - избързах;
2. Можех да се доверя и на крилото повреме на кайтването на старта, че нещо не е както трябва - пренебрегнах го;
3. Можех да съм с някой друг, някой който да излети или не преди мен, някой с повече опит - невинаги има 100 % ефект, щото са ме пускали и за "прострелка", но все пак...
4. Мисля да полетя още известно време с настоящото си крило - DHV1

Дано не съм досадил, все пак темите в този раздел са по-хард от моята случка, но пък се надявам някой да има полза моя не толкова сладък опит, а и по-опитните и познавачите на старта на Комините все пак да помогнат в анализа на случката.

Поздрави,
Николай

Може да изтълкуваш и като предупреждение-това е на психично ниво,но на чисто външно ниво ето изводите:

1.Виждайки връткането на крилото още на старта трябва да си готов при излитането да си в ротор. Не познавам мястото и особеностите му,но тук на Лясковец където старта ни е за изток и югоизток а вятъра е североизток или даже повече северен се получава подобен ефект със подобни симптоми. Така,че всичко което описваш ни е доста познато.В такива случаи още преди излитането трябва да си много наострен и готов за резки,точни и бързи коригиращи команди.Винаги когато ми се налага да кацам в ротор още преди да навляза в зоната му аз съм наострен и готов за необичайно поведение на крилото.

2. Нормално е да си изпитал стрес в непозната и неясна ситуация. С времето опознаваш тия неща и вече не ти носят толкова стрес..даже с времето започват да те кефят))).

3.Въпреки всичко,което казах дотук-Пази се!..Тези дни аз изгубих брат си в автокатастрофа и разбрах какво е загуба. Винаги ми е било все тая дали ще се затрия или не но сега разбирам,че страданието е за близките най-вече.