Инцидент на Равнец

Вчера (15.07 към 14:40) , индийския пилот Дилип Котеча падна в горната част на склона на Равнец и по-късно почина в последствие вътрешни кръвоизливи.

Летял е над билото на Равнец, на около 120 метра от терена, когато според очевидци получил колапс отляво, после от дясно и накрая спирала до удар със земята. Хърлил е запасен парашут, който се е отворил, но не му е достигнало време да спре движението (велкрото на сбруята не бе отворено докрай от фала на запасния). Намерения на 10 метра от Дилип, контейнер на запасния потвърждава късното му хвърляне. Между другото бе намерен с управленията в ръцете т.е. вероятно поради дебелите ръкавици с които е летял не е могъл да си освободи ръката и това вероятно е затруднило и забавило достигането на ръчката на запасния. Не е ясно на каква височина се е опитвал да хвърли запасен и дали движението му на ръката с управление във нея не е повлияло на поведението на крилото.
Посрещнал е земята с лявата си страна, като очевидци са видяли отскачане на тялото, а един дори е чул и удара от въздуха.
5 минути след падането, до него каца южноафриканеца Ян, а малко по-късно Иво и Даниел. Аз бях на старта на Сопот и приемах информацията и комуникирах със спасителите. Когато разбрах, че Дилип е в безсъзнание с кръвотечение от устата поисках от спасителите вдигане на спасителен въртолет. Вертолета дойде след 1 час и 40 минути, като през последните 50 минути Дилип е бил на искуствено обдишване и сърдечен масаж от помагащите пилоти.

Неприятно впечатление ми направиха действията на дежурния координатор на спешна помощ в Пловдив, който два пъти праща линейка до с.Васил Левски при условие, че бяхме подали информация за координатите на инцидента и за това че е на 1800 метра високо в планината. Също така се оказа че някъде по веригата между 112, спешния център в Пловдив и военната база в Крумово има сложни бюрократични механизми, които са забавили вдигането на вертолета с поне 40 минути. Допълнително вертолета трябваше да бъде преоборудван заради полета на около 2000 метра в горещо време.

някакви изводи:
- пилота е летял ниско над терена зад силен термичен спусък. Вероятно е почнал да обработва стари балони зад основната термика и в последствие влиза в причинената от нея турбуленция. Метео условията бяха нормални за Сопот. Никой състезател не докладва проблеми с условията. Основния вятър бе слаб ЮЮИ.
- пилота е сравнително опитен - лети от 95-та година. Правил е курсове за безопасност. С настоящото крило - Ozone Mantra 4 лети от година, като има опит на Сопот от миналогодишните Czech Open и Skynomad Open. Тоест дял в ситуацията има и поведението на крилото въпреки EN сертификата ( viewtopic.php?f=6&t=6050 )
- shit happenes
- носете си джобно ножче, защото имаше вариант под радио напътствията на доктор да му се дупчат гърдите под мишницата на нивото на зърното с цел разблокиране на пълнещите се с кръв дробове.

Все си спомням как спорехме относно това пъхане на ръцете в дръжките на управленията....аз все имах чувството,че при необходимост от бърза реакция това, че са напъхани вътре ще те забави много....другите все казваха,че не било така и нямало проблем....Мисля,че в случая коментар не е нужен....Не пожелавам на никой да разбира с закъснение правотата на това твърдение.
Бог да прости момчето. Мир на душата му.

Като прочетох мнението на Ники изтръпнах, защото от скоро открих колко по-лесно ми е въртенето и въобще контрола на крилото като са ми навряни ръцете в управленията... Също така се сетих и колко време ми отнема да изкарам ръката от там, за да оправя някой уред, например...
Представих си ситуация, в която съм в шок от непонятната за мен форма на крилото над главата ми и съответно колко бързо ще се опитам да отворя запасния... Ако в крайна сметка не успея да си изкарам ръката и се опитам със все управлението да посегна към запасния може нещата да станат много по-зле, ако въобще успея да стигна до дръжката...

Не знам в конкретния случай дали ако хеликоптера е долетял по-бързо е имало шанс да се спаси човека... Ако е така - по-добре да си загубим домакинството, очевидно не сме дорасли за такова нещо.

Лека му пръст... Тъкмо се хвалех, че за 2 години (откак летя) в България има само 1 смъртен случай (на Добростан)... Сега и това...

Нина Георгиева
21:45 15.07.2012
Новият глас
"...Гарантирана е безопасността на състезателите в предсветовния шампионат по парапланеризъм, който се провежда в Сопот. Това каза по-рано в интервю за агенция „Фокус” Дани Банков, председател на спортен клуб „Шамбала”, организатор на световния шампионат по парапланеризъм през 2013 г. в Сопот.
От Генералния щаб на Българската армия е осигурен хеликоптер, който е базиран в база Крумово от изгрев до залез слънце. Има и обезпечен въздушен коридор. Само над Сопот има два резервни старта. Ако случайно времето се промени, може да се лети над Добростан и на други места, каза Банков. Осигурени са високопроходим реанимобил, спасителен екип с високопроходими машини, спасители с четири АТВ-та и високопроходима „Уазка”, пожарна, полиция, Бърза помощ, болница в Пловдив и всички необходими институции. Освен природните дадености и условия спортен клуб „Шамбала” създаде предпоставка за развитие на парапланеризма в Сопот. Проведени се няколко силни мероприятия в последните осем години и има добра координация със спасители, пожарна, медицински екипи, полиция, частни хотели и ресторанти, община Сопот. Общината оказва съдействие, те са съорганизатори във всички мероприятия. Хората се чувстват сигурни, каза още Дани Банков..."

А сега моят коментар: Когато ходим на ски в Алпите прави впечатление наличието на хеликоптери в района на курорта. Ако някой наблюдава състезанията по ски от световната купа, провеждани в Банско ще се сети, че за състезанието беше докаран специален спасителен хеликоптер от Швейцария. А ние бяхме домакин на дисциплини с нисък риск - слалом и г. слалом.

От разказа на Ники и интервюто на Дани Банков има сериозни разминавания. "Също така се оказа че някъде по веригата между 112, спешния център в Пловдив и военната база в Крумово има сложни бюрократични механизми, които са забавили вдигането на вертолета с поне 40 минути." Защо Хелито е в Крумово, а не на паркинга на Шамбала? Освен това "Допълнително вертолета трябваше да бъде преоборудван заради полета на около 2000 метра в горещо време." Ами никой ли не се сетил, че има код "Червено" и че ще е топло?

Защо не е имало лекарски екип на паркинга на Шамбала с всички тези вседеходи споменати в интервюто, а е чакан такъв от майната си?

За съжаление още сме много далеч от добрата организация. Държавата ни е бедна и не е готова за такива мероприятия. В цялата страна нямаме един специализиран спасителен хеликоптер и каквато и да е връзка и реакция между институциите.

ПП. Не съм свидетел на ситуацията и коментарите ми са на базата на информацията от интервюто на Дани, написаното от Ники и това, което съм виждал в чужбина.

Любо,
поради драстичните разлики в броя практикуващи е трудно парапланеризма да следва стандартите на ските и сноуборда т.е. ако парите в ски бизнеса могат да обезпечат вертолет на място, то това е доста по-трудно за едно състезание по парапланеризъм - особено за тестово събитие. За един световен шампионат организаторите ще опитат да осигурят вертолет на място, както бе направено за PWC 2005.

Лекарския и спасителния екип чакаше безпомощно на паркинга на лифта, защото инцидента не се случи на писта пред очите им, а на 20 км от тях в силно пресечена местност, без път, в парк, на 1800 метра височина. Ако не бяха ползвани връзки и вдигнат вертолета за "рекордните" за ПСС 1 ч и 40 минути, трябваше спасителите да вървят пеш 3 часа до мястото на инцидента, да оценят ситуацията и от там да поискат вертолет ако е необходимо.

Мисля че страната ни има техниката за обезпечаване на инциденти, но е необходимо добро стиковане на институциите и облекчаване на процедурите. За съжаление у нас като че ли няма тренировки за сработване на институциите и само реалните ситуации и инцидентите бутат нещата напред.

Ники,

при толкова високо ниво на първенството - Pre PWC държавата е длъжна да застане зад организаторите и да каже - хелито ще чака на кацалката. Министърът на спорта знае ли, че се провежда такова първенство? У нас ако това не е сведено до ББ не мисля, че може да се организира каквото и да било. Казвам го съвсем сериозно. Ако въпросът бъде отнесен до него - на него му хареса идеята - то само и единствено тогава хелито може да чака долу на кацалката в пълна готовност. Жалко, че лекарите са стояли безпомощни и е нямало какво да направят. Ако имаше хели при лекарите, нямаше да има нужда от стиковка между институциите.

По отношение на числеността в спортовете. Ники, мисля, че задължително това трябва да е стандарт, щом става въпрос за първенство от такъв ранг. Този стандарт трябва да е наложен от международната федерация и ако ние не отговаряме на него или ако някой не отговаря на него - не може да получи право да организира такова мероприятие.

Пожелавам ви да получите правото за организиране на състезанието догодина и тогава държавата да застане зад вас с целия си потенциал.

))

Колко лева струва да се ангажира един хеликоптер с медицински екип, който наистина да стои в готовност "от изгрев до залез" в района на Сопот?

Колко струва?

Съболезнования на близките на загиналия. Възхищавам се много на пилотите които кацнаха на място и се бориха да спасят човека - наистина браво за куража, хладнокръвието и човечността. Слушах цялата драма по радиостанцията от въздуха.

Искам да попитам нещо и моля да не бъде разбрано като критика а наистина само като въпрос - защо при наличие на предварителна уговорка за хеликоптер се минава през телефон 112 и през недоразуменията с линейки на Васил Левски (Мишо е попаднал на едната от тях и е говорил, Ники писа също). Това значи ли, че инцидентите при такова състезание минават по същия ред както всеки друг "битов" инцидент? Час и четиридесет минути е рекордно постижение за хеликоптер и ПСС, но все пак известен факт е, че първият 1 час е критичен за оцеляване на пострадал (the golden hour rule). При това проблема изглежда е в бюрокрацията а не в техническата обезпеченост - хеликоптер може да достигне Равнец от Крумово в рамките на 30-40 мин.

"От Генералния щаб на Българската армия е осигурен хеликоптер, който е базиран в база Крумово от изгрев до залез слънце. Има и обезпечен въздушен коридор." - това звучи като специална уговорка. Защо тогава 112 ?

Много сериозно съветвам всички да се въздържат от такива мерки в полеви условия . Който направи такова нещо трябва и да може да носи отговорността от действията си. А може да нанесе още повече щети от самия инцидент.

Жалко за момчето и семейството му!

Аз съм един от хората които бяха при Дилип минути след падането му. Аз му правих сянка, мих му лицето с вода, подлагах му под лицето фланелата си и после му правих изкуствено дишане и сърдечен масаж докато дойде хеликоптера... Няма да ви описвам какво преживяхме там горе, но ще ви кажа със сигурност че дори и да беше паднал пред входа на Пирогов - нямаше да оцелее. Удара е бил толкова силен и е нанесъл толкова много поражения че не е имал никакъв шанс. През цялото време той не дойде в съзнание.

Спекулациите с времето за реакция на хеликоптера не са много коректни. Вярно е че бихме желали помощ да идва по-бързо, но от друга страна е страхотно че тя идва макар и с някакво забавяне. Работи се по отношенията с военните да се премахнат ненужните бюрократични преки и всичко да става много по-бързо.

"Страхотно" е,че това не е някой твой близък .....тогава бих искал да видя това твое "Страхотно" относно идването на така наречената "ПОМОЩ"!!!!!!!....От такава "Помощ" и такива пазители на Родината ни-опазил Бог !!! Спекулация в случая е факта,че човека си е отивал със или без помощ. Този факт не е бил известен на спасителите нали? Но помощта е длъжна да дойде НА ВРЕМЕ!!!!!...в рамките на времето в което реално може да се помогне а не просто да дойде някога!!!....със същия успех е могла да дойде и на другия ден нали???...АКО ЩЕ ПОМАгАТ НЕКА ПОМАгАТ НАЛИ ?...защото ненавременната помощ не е помощ!!! Така,че спекулация е да се казва,че той пилота така или иначе си бил отивал.

Това не са спекулации и предположения. Ники в прав текст казва - това са 40 минути забавяне

RIP

Предполагам, че всеки от нас има своята емоция и истина.
Навярно ако тук можеха да пишат пилотите на хеликоптера историята (във форума) щеше да е малко по-различна.
ФАКТ е че хеликоптера е дошъл. Не мога да приема обвинението на Ники Йотов спрямо системата.
Екипа на състезанието трябва да е решил въпроса с липсата на бюрокрация ( не е обвинение а констатация ... в крайна сметка и за съжаление времето не е било решаващо в случая но наличието на нерешени бюрократични проблеми показва проблем в организацията.. )

Аз лично смятам, че нещата могат да се променят в положителна посока с цената на малко повече компромиси в разбирането на "другите", малко по-малко комерсиализъм от страна на фирмите в бранша и доста по сериозна организация в БНАК ... и вероятно още N други малки стъпки

///////////

Поздравявам Ян, Даниел и Иво за проявените смелост и присъствие на духа. Нека се поучим от поведението им и да намерим сили и ние да реагираме по същия начин в такива моменти.

П.С. Почувствах се малко странно когато прочетох в сайта на състезанието намеренито на Шамбала да издържат сина на Дилип до 18 годишна възраст. Надявам се това да е първата лястовичка в новото отношение на Шамбала а не просто опит да спасят авторитета си за Световното.
Респект за решението Ви.

Това което ще прочетете на долните редове може да ви се стори, гадно, отвратително, неподходящо, ужасно и всички други неща за които можете да се сетите.Това което ще прочетете по надолу обаче е истината, живота, смъртта, абсурда и всички неща които трябва да знаете.

Участвал съм в относително голям брой спасителни операции, много пъти съм помагал за спасяването на пострадали пилоти в добро и много тежко състояние. Винаги съм знаел обаче, че ще дойде деня в който може би няма да мога да направя нищо и всеки път когато съм се насочвал към паднал пилот съм тръгвал и с тази мисъл. Пиша това не за да отвратя всички а да опиша каква е реалността и моята гледна точка. Пиша това може би и за да стресирам всички онези апатични хора които при инцидент седя отстрани и гледат, пиша това за "слабите" не за да ги укоря а за да ги подготвя за живота такъв какъвто могат да го видят. Пиша това и за всички които казват "живота продължава" - да така е, напълно съгласен съм, аз също го казвам, но понякога трябва да спрем поне за миг и да се огледаме.

- Термиките бяха с нормален размер и добри, но накъсани ядра, условията бяха като във бавно вряща тенджера - не силни, но трикови. Излязох от цилиндъра заедно с първата група и тръгнах право към равнец. Всички условия бяха избутани в планината и знаех че трябва да се закача на билото на Равнец, за максимално лесна линия. Точно преди Карловското дере Камен ме настигна и прелетя над мен заставайки леко в ляво от мен и над моето равнище. Погледнах си уредите за да видя скоростта на вятъра и чух звук на смачкващо се крило, погледнах към Камен и го видях как контрира тъка, но късно, крилото изпадна в парашутиране и започна да се негативи първо на ляво и после надясно, при всяка негативка се опитваше да насуче коланите а Камен падаше с парашутирне право към центъра на Карловското дере. Помислих си "Хвърляй запасния! Може пък и да се оправи, мамка му инцидент точно след старта" Междувременно хванах трубката на радиостанцията и се приготвих да крещя да мята запасен! Реших да му дам още малко време защото бяхме високо, крилото забави осцилациите и Камен излезе от парашутирането след малко борба с крилото. Беше изгубил около 300 метра. Отдъхнах си и продължих, като си помислих "Ами ако му се беше случило докато е над мен, и двамата надолу и първият който си отвори запасния вероятно ще го скъса. Мятам запасен и режа коланите - това е решението ако някой ми дойде падайки отгоре." Изгоних лошите мисли от главата си и продължих напред. След няколко минути обаче чух репорт за сериозен инцидент: "Пилота удари земята силно! На около 18-ти километър след старта. Кацам за да проверя състоянието му." Погледнах уредите - това беше близо до моята позиция, направих обратен завой и видях оранжевата Омега на Ян да каца на уши на склона. След малко видях и разпънато крило на земята и излязъл запасен до него. Помислих си "Еее, запасният е излязъл, значи би трябвало да е добре". Виждах как Ян тича към падналия, изчаках го да стигне и помолих да предаде информация за състоянието му. "В безсъзнание е, диша!". " Има ли нужда от помощ" - попитах аз. Не получих отговор, но Ян звучеше уплашено. Казах си "Майната му на таска, кацам, и без това условията ще са трудни към Джендема, ще оправя следващият таск и ще имам бонус точки. Вероятно този долу просто е припаднал след сблъсъка, но все пак може и да има нужда от помощ." Междувременно Даниел също захождаше за кацане. Точно над падналия имаше термика, в комбинация от склоновият ефект кацането беше триково, не направих разчета правилно и в бързината се приземих по вятъра, стреснах се но адреналина си каза думата, успях да остана на крака, но секунда преди кацането и аз си помислих "Айде и аз се размазах - 2 инцидента". Успях да кацна най-близо до Ян и падналия. Сгънах на роза за да не всявам паника и отидох до тях. Докато се разкопчавах попитах Ян "Как е той?" - "Диша но е в безсъзнание" Свалих си каската и чух дълбоки хрипове като от хъркане. "Не е на добре" - помислих си. Съобщих на Ники какво чувам и се приближих до Ян и пилота, тогава видях че това всъщност е Дилип. Дилип, онзи забавен индиец с мустачките с който си говорих вчера! "Не го мърдай!" - казах на Ян. Погледнах го нямаше външни травми но беше изплюл малко кръв от устата. Беше със шлем и маска. Хъркаше като му беше трудничко да си поеме въздух. "Краката са му в чохъла" - каза Ян, "Падна доста бързо". Погледнах крилото - беше с камерите към земята с опънати върви, от другата страна беше запасният, с напълнен купол и опънати върви. Контейнера на запасния беше на 10-тина метра. През това време дойде и Даниел. Казахме на всички други пилоти да не кацат - 3-ма са достатъчно, а и кацането е опасно. Извадих спасителното фолио, и му направихме сянка, намокрихме лицето му с вода и подпряхме тялото му с два камъка за да не се плъзне надолу по склона. Междувременно чухме че хеликоптера бил вдигнат. Докато намествах един от камъните, намерих антената на радиото на Дилип - твърда антена за Иезу, огъната на 4-5 места на хармоника. Казах на Даниел и Ян - "Удара май е бил жесток!" Междувременно Даниел и Ян се опитваха да намерят пулса на Дилип и да му държат фолиото за сянка. Ян повдигна дясната ръка на Дилип и каза "Тази е счупена" - ръката му висеше в непривична форма с видима фрактура, но не открита! "Ще опитам да намеря на другата" - казах аз. Не намирах. Дилип все още дишаше с хрипове и даваше признаци и стонове на силна болка макар и в безсъзнание. "Намерих" - каза Ян-
"Много слаб и бърз - около 90". През това време аз започнах да скатавам екипировката за да не я издуха хеликоптера при пристигането си, събрах крилото на топка, и започнах да събирам запасния, тогава видях сбруята - фаловете на запасния бяха излезли наполовина. "Момчета - запасният не е имал време да опъне фаловете. Този е паднал жестоко." - казах аз. "Още няколко метра са му трябвали". Оставих Даниел и Ян и отидох да събера екипировката на Ян защото той беше кацнал най-далече и крилото му беше разпънато. Събрах екипировката и започнах да ходя надолу. "Сега чакаме" - казах си аз. Тъкмо се върнах и попитах "Някаква промяна?" - "Влоши се рязко" каза ми Даниел. " Изтече много кръв през носа, дишането му отслабва". Притичах последните няколко метра до тях и чух как Дилип изкарваше последните си хрипащи стонове. Докладвах влошаването по радиото. "Ще трябва да му направите сърдечен масаж и обдишване" каза някой по радиото. " Забравете травмите" -казах аз, "Сега вече трябва да го държим жив". "Хайде да го обръщаме внимателно и бавно и да махаме каската." Даниел придържаше главата, Ян, кръста, а аз краката. Обърнахме Дилип по гръб и внимателно махнахме шлема. "Вратът му е счупен" - каза Ян. Всички се спогледахме, Дилип вече не дишаше, а очите му бяха мътни и с разширени зеници Вратът му приличаше на торба с кокалчета и издаваше хрущящи звуци докато почиствахме устата му, макар и да държахме главата му фиксирана.
Кръстосах длани и ги сложих на слънчевият сплит. Коремът на Дилип беше подут и видимо пълен с течност. "Нямаме шанс - той е мъртъв " помислих си аз. Сигурен съм че всички си го помислихме! Виждаше се по погледите ни. Започнах сърдечен масаж, "1, 2, 3 ,4 ,5 - Ян - дишай!" Ян наду в устата на Дилип. Гръдният му кош се надигна и когато Ян си отмести главата Дилип издиша със зловещо хъркане. Дробовете му бяха пълни, а устата му се напълни с кървава слуз. Почистихме го с кърпа, извадихме езика му и продължихме. "1,2,3,4,5" " Счупих ребро" - казах аз на Даниел, усещах още едно ребро което хрущеше докато притисках гръдният кош. Клепачите на Дилип и цялото му лице започнаха да се подуват. Тялото му беше като мях пълен с натрошени кокали. Продължавах със сърдечният масаж и си мислех "Нали летяхме само за удоволствие, как се случва това? Той е дошъл от другия край на земята за да умре на склона на Равнец близо до пасящите крави, който междувременно продължаваха да пасат и да гледат с големите си очи". "Започнали ли сме сърдечен масаж и обдишване не спираме докато доктор не обяви смъртта му! Незнаем дали не му помагаме въпреки че изглежда така". Казах аз на Даниел и Ян. Те кимнаха в знак на съгласие. Уморих се и Даниел ме смени. "1,2,3,4,5" "Ян аз ще те сменя след малко" казах аз! Починах си и смених Ян. Гадно е да обдишваш труп, а някой пък да е казвал че живота е само рози и щастие! Поех въздух и вдишах в устата на Дилип. При всяко обдишване той изплюваше малко кръв а дъхът му издаваше вътрешни разкъсвания - носеше се миризма на стомашно съдържимо. "Гади ми се" - казах на Даниел, и плюх настрани за да почистя устата си. "Стомахът му е пръснат - усещам го по дъха". След няколко обдишвания намерих цаката как да не ми се повдига. Продължих. Минутите минваха като години! Всеки който си почиваше гледаше с надежда към хоризонта молейки се да види хеликоптера. Дилип хъркаше с дълбоки хрипове всеки път когато го обдишвахме. От време на време натискахме стомаха му за да изкараме и въздуха който се беше събрал там. На всички ни беше ясно какво е положението, но продължавахме. Челюстта му също беше счупена и всеки път когато се опитвахме да я наместим хрущеше злокобно.Бяхме се завъртяли няколко пъти на смени. Беше мой ред да почивам, чух по радиото хеликоптера Взех огледалното фолио и тръгнах да обознача мястото за кацане. На 30 метра от нас имаше плоско място идеално за хеликоптера. Хеликоптера направи един кръг, заходи и кацна. Докато доктора вървеше към нас ние продължавахме с масажа и обдишването. Доктора ни направи знак да се отместим. Погледна зениците, опипа врата за пулс и каза. "Момчета съжалявам, той си е заминал. Основата на вратът е счупена, има и вътрешни разкъсвания, коремът му е подут. Нямало е какво да направите. Има травми които са несъвместими с живота." Последното ми хареса "травми несъвместими с живота", прозвуча някак си леко - не че му имаше нещо просто така беше се счупил че няма как едновременно с това да живее. Преместихме го на носилката и го занесохме до хеликоптера. Хеликоптера се вдигна и пропадна зад ръба отдалечавайки се от нас. Настана тишина! Ян ме погледна и ми каза "5 пъти съм кацал за да помагам при инциденти, но за пръв път човекът не оцелява". Сетих се как винаги при инцидент се събираме едни и същи хора за да помагаме, явно това е съдбата ни, един ден да видим и най-страшното. Всички бяхме като след касапница - всичко бяхме окървавени от обдишването на Дилип, тениската на Даниел която бяхме подложили под главата му беше пропита с кръв. Разпределихме си екипировката и се приготвихме за излитане. "Ще стигнем ли на глайд?" - попита Ян. "Да само стой пред склона" - каза му Даниел. Излетях първи - право в термика и от там на глайд към Сопот. Беше горещо - най-горещият ден за годината! Слънцето залязваше точно срещу мен. А аз продължавах д си мисля "Защо го правехме? Нали беше за удоволствието, защо тогава се състезаваме и поемаме излишни рискове? С кого се състезаваме, със себе си ли? Ако е така кой печели в крайна сметка?" Изобщо в главата ми изникваха въпроси без отговор. На всички на поляната им беше тъжно и гадно. Нормално, н пък какво ли знаеха те. Смъртта не е мигновенна, смъртта не е красива, не е и страшна, тя просто се случва. Не сме безсмъртни, не сме и направени от пеперудки които просто отлитат. Ние сме крехки, от плът, кръв и кости. Плът която се разкъсва, кръв която се разлива и кости който се трошат. Познаваме човека до себе си, но ние познаваме душата му, а когато тя си замине - остава само една кутийка, пълна с кръв, плът и кости!

Незнам защо реших да опиша всичко това, незнам и дали има смисъл. Не ме и интересува. Изводи няма! Те са индивидуални!

Относно хеликоптера - от страна на организаторите той беше извикан минути след инцидента. Хеликоптера лети с около 200-300 км/ч всеки може да направи сметка колко време му е нужно за да прелети 60 км. Незнам доколко са верни моите сметки, но според тях излиза че в България, бюрокрацията взима жертва от един човешки живот за час. Не е въпроса дали е можел да се спаси човека, въпроса е, ами ако можеше? За мен това е неприемливо! За мен това е престъпно! Ако на равнец беше паднал политик, съм сигурен че хеликоптера щеше да е при нас за 20 мин, при 30 мин технологично време. Страната ни е прекрасна, хората също - държавата - не! Дано това се прочете от някого който е в бюрократичната линия отговаряща за подобни процедури, и ако такъв човек чете това, нека той се замисли - ами ако това бях аз! Целият свят няма да се оправи докато хората не се научат да се поставят на мястото на другите - важи за всички аспекти на живота!

Чух че преди да бъде вдигнат хеликоптера е имало и разговори по телефона от типа на "Кой ще плаща?". Заслужава ли да живее човек който поставя човешки живот над парите? Парите движат света, само ако ние го позволим!

За историята с изпращането на линейка мисля че трябва да има уволнени служители на 112! Това си е чиста некомпетентност!

Мога да продължа с разсъжденията в тези насоки но и без това съм уморен.

Искам да благодаря на:
Организаторите на състезанието - защото реагираха адекватно и бързо!
На екипа на хеликоптера - по същата причина.
На Даниел и Ян - най-смелите, човечни и хладнокръвни хора които познавам!

Нека Дилип почива в мир!

Ценете живота!

това е трети пореден инцидент с крила на Озон базирани на технологията за окачване на А линият значително по назад от атакуващия ръб за по малко от година около Сопот (правилата за минаване на сартификация бяха променени от началото на тая година може би точно заради тях - реално според новите правила тез крила са несартифицирани). общото между тях е влизане в стръмна спирала. и при трите случая пилотите не могат да овладеят крилото и отварят запасен. Възможно е да става въпрос и за случайност и това да няма нищо общо с озон и тази тяхна конструкция. все пак хората, които ползват такива продукти или възнамеряват трябва сериозно да се замислят и да си потърсят отговорите сами, щото в крайна сметка е важно.