Днес, след двуседмично киснене в мъглата на София тръгнахме с Емо от нашия клуб да излезем малко след природата.
Бяхме доста близо до нея, и до маймуните.
Цял ден прекарахме по дърветата… Първо аз се окачих, после и Емо. Ето как се случиха нещата: Пристигнахме на Витановци първи, преборихме се с огражденията на местните хора, но не и с калта и оставихме колата в селото. ( Тук отварям една широка скоба – беше ми отправена много любезна молба да се обадя на кмета на селото, но за съжаление видях бележката, оставена на чистачката на колата едва на светофара в Перник. От разговорите с колегите подразбрах, че местните имат проблеми с дренирането на почвените води и не желаят да се качват коли извън селото. Смятам, че трябва да ги уважим, и че никому няма да се отрази зле един километър пеша. ) Когато се качихме на старта духаше 5-6 до 8 на моменти m/s насрещен вятър. Излетях пръв понеже Емо има по-малко опит и достигнах 30 метра над старта много бързо. След 6-7 минути започнах да се давя, при заход от север на юг влязох много остро към хълма в надеждата си да хвана още някое възходящо течение. Завъртайки отново на запад се озовах във ветровата сянка на едно от по-големите дървета на хълма. Не бях обърнал внимание, че вятъра се е завъртял от север междувременно. Въпреки, че усетих започващото пропадане, не се усетих да затегна още завоя, а се насочих точно над дървото. Аз го подминах, ама сбруята не.
Вероятно от набези на други колеги, горкото бе останало с доста дебели клонки на върха. Една от тях се закачи за сбруята и макар да не успя да ме спре, ми намали критично скоростта. Крилото се змейна напред и аз седнах съвсем комфортно в клоните на следващото дърво, на метър – метър и половина от края на короната. Крилото остана отворено над мен десетина секунди и бях сигурен, че ако духне по силно ще ме извади от глупавата ситуация! Постепенно обаче страничния вятър надделя и купола провисна надолу. Тогава осъзнах, че съм на повече от десет метра вертикално от земята, кацнал върху крехките клонки.
Купон! В продължение на поне час. ( Има снимки, но тях утре. ) Макар да бяха опънати вървите, коланите бяха пред мен, а купола не можеше да се достигне от земята. Както и да е, с дружни усилия се преборихме. Малко по-късно и Емо поради лошо излитане се закачи на странна комбинация между дърво, трънка и шипка, но той бе по-лек случай – отне ни само 45 минути.
Като цяло денят не ставаше за летене за тези които бяха дошли след 11 сутринта. Своите грешки отдавам на разсеяността и трескавото нетърпение. Сега приемам със смях нещата, обаче ситуацията можеше да се развие много лошо.
Благодаря на Елин и Милен, които ни помагаха в откачането.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
+0 / -0
