Вчера (неделя) Бисер излита от старта - кариерата до Перник. Поради термика или ротор носа на крилото му се повдига нагоре, следва загуба на скорост, изсипване, завъртане и забиване към склона.
Резултата е лощо счупена подбедрица.

Скорошно оздравяване за Бисер.... И пак на баира....

новина на фона на тия два супер дни които имаха повечето хора. Да се оправя по-бързо му желая....

Здравейте, приятели!
Действително 26.03.06г. е злополучен ден за моя милост. Всичко се случи на кариерата, над гр.Батановци. Вятърът се въртеше непрекъснато, като за миг преобладаваше от северозапад, а после преминаваше към североизток. Бях приготвил делтата за полет, но явно не прецених добре мястото за излитане, защото колебаещият се вятър ми изигра кофти номер. Теренът беше обрасал с храсти, които не позволаваха на делтапланера да излети нормално. Излетяха няколко парапланери, провирайки се между храстите. Аз изчаках вятърът да усили и скочих от каньона, но лявото крило на делтата се повдигна внезапно, като създаде крен и се върнах на мястото за излитане - получи се не безизвестната фигура "кокошка". Тогава си монтирах за първи път радиостанцията, която закупих предния ден. Топлата връзка е много важен елемент при нашия спорт. Благодарение на бързата намеса на всички пилоти от пернишкия клуб и едно момче, което дори и не познавах, но беше в непосредствена близост на мен, успях да сляза до автомобилите. Отървах се със счупване на подбедрените кости на левия крак, но слава богу нямяше други наранявания, имайки предвид терена. Делта се купува и ремонтира за часове, но възстановяването при човека изисква продължителен период.
Благодаря на всички, който ми помогнаха в този труден момент и тези, които ме подкрепяха и подкрепят при възстановяването.
Внимавайте и летете безопасно!

жив, цял и можеш да пишеш, което е хубавото след цялата история. Кофти, че ще пропуснеш голяма част от сезона, но това е част от късмета, който всички гоним по баирите - понякога не е достатъчен. Всички сме правили грешки, важно е да си вадим изводите, доколкото можем.
Делтата здрава ли е?

Здравей, Петър!
Благадаря за сърдечните пожелания и разбирането с което подхождаш към мен. Знам, че ще изгубя летния сезон за летене, но научих още няколко важни житейски урока, които може би съм знаел, но не съм осъзнавал тяхното значение. Правилата в нашия спорт са писани и продължават да се пишат от човешкия опит и с човешка кръв. Безгрешни хора няма, но не това е проблема, а изводите които ще си направим и доколко ще ги запомним и споделим с останалите. Аз сгреших ката не проучих достатъчно добре терена - за излитане с делта, а не с парапланер. Явно летенето на двата апарата влияе до накаква степен в преценката ми и може да поднесе изненади. Друга основна грешка беше, че останах сам при старта в турболентни условия и скалисто-каньонен терен. Там не бях летял до този момент с делта, но за сметка на това с пара имам много полети и часове нальот, както в спокойни, така и в турболентни условия.
Материалното и техническо осигуряване е също много важна задача на пилота. Както вметнах в горния коментар по темата, радиостанцията се оказва един от важните уреди, без който е рисковано в много отношения. GPS-а е втори по значение, защото в кризисна ситуация може да се даде точни кординати за локализиране на пострадалия, както от прелитащ над него пилот, кака и от самия пострадал. Има още уреди, които биха ни улеснили в начинанията но смятам, че тези два, заедно с GSM-а са задължителни. Теоретическите и практически занимания с долекарска и неотложна помощ, се оказва решаваща в моменти като този, в който попаднах аз. Перфектното шиниране от страна на Ники Стефанов и Андрей Анев от "Клуб по делта и парапланеризъм гр. Перник" помогна при транстортирането до Пирогов. По темата може да се пише на дълго и на широко.
Делтапланерът е повреден, но ще го възстановя при първа възможност. Той се оправя за няколко минути и е отново готов за приключения.
Мисля че съм засегнал важни теми, които ще са от полза за всеки, който иска да практикува този спорт по-безопасно.
Много поздрави на всички летящи от мен!

Бисо аз бях човека без хвърчило на баира онзи ден Много точно си описъл всичко и не мисля,че може да се добави нещо.
Как е лечението?Кога ще те видиме по баирите?

Поздрави и пожелания за полети още тази година

Днес направих първия си възстановителен полет от Коняво, който завърши със запасен парашут. Времето беше хубаво, вятърът северозъпад, но на цикли си полъхваше чело 3-4метра. Бях заедно с Андро, който вече беше приключил с фигурите и кацна в близост до старта. Помогна ми при старта, защото крилото ми даваше ядове и нещеше да излита- беше спънато (скъсени управления), но товя го разбрах в последствие, когато паднах изсипан от термиката. Крилото влезе в парашутиране, след като направих 180 градусов завой. Мисля, че причината беше в старото и амортизирано клило, скъсените управления и претоварването от 15кг. Хвърлих запасния на около 100м., а самото приключение започна от 300м. Нямах варио и не съм сигурен точно за височините, но приблизително беше така. Парашута се отвори веднага и прибрах крилото към себеси, за да не ме камбани. Кацнах в група дъбови дървета, която се намира в основато на планината, над боровата гора, точно от дясната страна до дерето. Клоните омекотиха приземяването, което не беше бързо, защото парашута беше до 150кг. Обадих се на Андро и заедно с него прибрахме крилото от дърветата. Това е всичко. Не се уплаших и не загубих самообладание при тази ситуация. Скоро съм пак по баира, но първо ще си купя ново крило - мое и чак тогава ще го хвръкна. Влязах в групата на ОЗ пилотите