Мисля че няма нужда да проучваме различни страни, нали има световна организация за летенето FAI. Ето какво са прехвърлили в пощата на нашият клуб от БНАК. На мен английският ми е от 50 думи ,но мисля че в тези сайтове става въпрос точно за изискванията, които комисията по планеризъм към БНАК смята да обсъди. Ако някой има желание да го напише на български, в друга тема естествено.
http://www.fai.org/hand_gliding/documents/sc7.asp
http://www.fai.org/sporting_code/scg-download.asp

Мисля че документите на ФАИ са само насочващи и не описват конкретна методика за обучение, сертифициране и т.к.н.
Тоест на нас ни трябват методики които всички да следват при обучението, изпитни тестове, които всички да преминават при сертифицирането...
Такива всяка страна си изготвя сама (в нашия случай предлагам да използваме отнякъде), а ФАИ дава само насоките.

Мисля че Ники е прав - според мен от FAI може директно да се вземе само класификатора на пилотските умения (известното PARAPRO), което в същност е прието и в повечето развити страни.

Тук не мога да се сдържа да привлека вниманието на БНАК (или на който би се заинтересувал) към сайта на френската федерация за свободно летене (FFVL), тъй като отдавна ги "бройкам" и много ми се искаше да преведа и да предложа техните документи. За съжаление наистина нямам време, а документацията е доста обемиста.

Все пак, ако някой от БНАК е франкофон (не се смейте бе!) или може да си хване франкофон за канарче, може да погледне на адрес http://www.ffvl.fr/formation/formation.html - там има и методики, и стандарти, и въпросници ....

Примерно, въпросникът им съдържа 583 въпроса тип "Ники Кънчев", разпределени в 11 секции. За всеки клас пилот се прави селекция от 60 въпроса, има и таблици с точки за определяне на успеха.

докато се чака доброволец за френския, нашият инструктор Христо Сливков ще отиде в Австрия за обучение по DHV. Надявам се да донесе и преведе полезни материали и от там.
Наесен като се поосвободя аз също мога да се захвана с преводите на английската система...
Дотогава има много време и засега мога да предложим на пилотите курс по активно летене с цел повишаване безопасноста на полетите.
Става въпрос за 2-3 дена обучение и за предпочитане е да се съберат повече пилоти.
Пак като се освободя ще подготвим някои неотложни материали, които ще се разпространяват безплатно в печатен или електронен вид.

Здравейте летящи хора. дьлго мислех по вьпроса да се включа в темата но не намирах кураж Правяго защото при подобен инцидент лошо пострадах . Мисля че инциденти в този спорт се случват ,но много бързо се забравят не си мислете че на вас няма да ви се случи мислете с 'главите си.' Трябва по опитните инструктори да се заемат с обучението на по 'слабите ' парапланеристи по добре сега да им обърнете внимание после ще бъде късно.готов съм да обсъждам тази тема със всеки който ми пише. sasho_teteven@mail. bg.Леки и безаварийни полети.

Уважаеми господа, взели участие в развилата се чрез този форум дискусия по оповод смъртта на Иво Луков на 12 април над Сопот.
Моля разсъждавайте над проблемите за безопасността при въздушните спортове (в частност парапланеризма), дисциплината, лицензирането, задължителните радиостанции, работещи на една и съща честота и други продукти и аксесоари, предлагани от тоя или ония дилър сред вас, но правете това без да си правите реклама на фона на нещастния случай със Иво.
Искам да нанеса корекции в изнесените твърдения от 5-та - 6-та ръка (но със сигурност и първата ръка не е от човек, познаващ Иво, а някой интерпретатор - горе на върха нямаше човек, който да познава Иво - гарантирам) за опита и способностите на Иво за взимане на решения. С това, вярвам, ще насоча и анализите, и разсъжденията ви по случая в по-вярна посока.
Как да се съглася с изводите: неопитен пилот; неподходящо крило; неправилно решение за излитане и тем-подобни, направени от хора, които нито го познават, нито са били свидетели на инцидента, след като:
Иво беше летец по душа!!!
Занимава се с парапланеризъм от 10 години след завършен пълен курс в Пловдив, в които бе включена и сериозна теоретична подготовка - метеорология, аеродинамика, техническа част. Още в училищна възраст е пилотирал както безмоторен, така и моторен самолет при курс към Аероклуба в Крумово, като за това, вярвам не бихте подложили на съмнение качеството на подготовката, през която е преминал още тогава. Като задължителна част от този курс е имал и определен брой парашутни скокове.
Има зад гърба си и курс за управление на мотоделтапланер.
Парапланера, с който летя при злополуката, е третия поред, който притежават заедно с двама приятели, като причините за раздяла с предишните два са:
- за първия - придобиване на опит и необходимост от по-висок клас;
- втория - Tornado - помнят го много приятели-непарапланеристи, с които Иво е летял в тандем на много места. С него е возил мен, сестра си, возил е и шефа на фирмата, в която работеше като студент. (Е, сега спорете за опита и нивото на отговорност на Иво и правете изводи за мнението на познати хора за тези му качества, доверили се изцяло на неговата преценка!)
Колкото и атрактивни да бяха полетите с торнадо-то - "пенсионираха" го поради "натежалия" брой часове във въздуха.
С третия парапланер - Vertex на NOVA - летят вече трета година.
Местностите, където Иво летеше, в реда на "покоряването" им са: малкия хълм над с. Марково (Пловдив) - т.н. учебен хълм; връх Калоян (пак над Марково - от него са правили и нощни полети), Сопот, Ново Село (близо до Пазарджик), Витоша, Албена, Пампорово, Банско, Бистрица. Където и да сме пътували из България, оглеждал е всяко хълмче, с единствената мисъл, дали става за летене и какви ли ветрове и течения го "обитават".
Много случаи е имало, в които "надъхан" за страхотен полет, след дълго изчакване на отслабване (или поява - при отсъствие) на вятъра, мята раницата на гръб и се прибира, разочарован от неосъществени планове. И всеки път след летене са се събирали с приятелите да обсъждат и анализират изминалия лететелен ден. При всяко разпъване на крилото са правили подробен оглед на състоянието му - върви, платно, колани.
Както и в много други сфери на живота, винаги е мислил трезво, и колкото и приключения да е преживявал, всичко е оценявал предварително, абсолютно обективно. В никоя дейност от многостранните си интереси не се е втурвал през глава, с мисълта "пък каквото ще да става.
И пак да се върна на парапланеризма - била съм свидетел на огромна част от действията и реакциите на Иво преди, по време и след полет. Въз основа на това категорично твърдя, че щом при единствения си полет на 12 април (същия ден първо летя приятеля му, след това върна раницата по лифта), след повече от два часа изчакване на подходящи метеорологични условия, той излетя, значи е преценил абсолютно правилно и обективно, че момента е подходящ за летене.
Този ден той имаше много голямо желание да лети. Затова си е позволил да изчака и още, и още... В момента, в който излетя, условията СА били подходящи. В същите минути излитаха едно след друго много други крила - и преди него, и след него. Възразявам срещу разсъждението, че се е бил подлъгал от "по-опитните" - излитането е било единствено по негова преценка, но явно са настъпили моментни изменения в атмосферата, чиито координати във времето и пространството злощастно са се доближили до тези на Иво. Съчетани с фактора "височина, недостатъчна за опъване на запасен парашут", доведоха до необратимото.
Сега вече, ако някой все още проявява интерес към случая (или това е било поредното чудо за три дни с много размисли и идеи-еднодневки), анализирайте какво ли може да се е случило и обсъждайте техники за справяне с подобни ситуации. А не по дочута информация от 4-та - 5-та ръка "очевидци", непознаващи способностите на човека, да се вадят заключения за неопитност, надценяване на способности (едвали не самонадеяност) и летене с крило над възможностите на пилота или пък грешки в решението за излитане.
Убедена съм ,че дори и хората, които наистина са били очевидци, каквото и да са видели, не биха могли да оценят причините за случилото се, без да са познавали човека под "хвърчилото" - какво има зад гърба си и какво може.
Затова си позволих да напиша тези редове - за да помогна при анализа на случая и да отхвърля някои от многото хипотези, за да можете да се концентрирате върху същественото, а не да си губите времето в догадки.
А също и за да предотвратя коментари в стила на това, което чух между двама непознати за мен, докато, разбрала, че Иво е пострадал сериозно, но без повече информация, чаках спасителния екип да го транспортира с лифта: -"Абе, Иво се е размазал горе"; -"Ъ, левак!". Питах ги познават ли Иво, отговора беше НЕ. Не искам такива индивиди да се правят на компетентни и да разнасят глупости наляво и надясно.
В заключение, искам да помоля тези от вас, които са разговаряли с очевидци (но очевидци на върха, а не разказвачи долу на паркинга), да ми отговорят и да ми съдействат за връзка с тях. Аз бях на върха до момента, в който Иво пое раницата от лифта и се отправи към мястото за излитане. Всичко останало наблюдавах отдолу, дори и самия полет - с бинокъл, но въпреки това считам, че не съм осведомена за всичко, което се е случило (за разлика от хора, дочули оттук-оттам нещо, правещи се на очевидци). След раздялата ни на върха, в продължение на близо 2 часа и половина се чувахме по телефон неколкократно и ни държеше в течение за условията за летене и намеренията си. Интересувам се от всяка подробност, която някой може да ми предостави, някой, намирал се физически в радиус от 15-20-30м от злополуката.
И вече наистина за край да уточня - аз съм съпругата на Иво, непарапланерист.
Желая на всички парапланеристи безопасни приключения в небесата!

Здравейте Райна,

Преди всичко приемете дълбоките ми съчувствия за загубата на Иво. Не го познавах, но вашата квалификация "Иво беше летец по душа" ми казва много.

Наистина не беше тук мястото да дискутираме лицензиране и регламенти, за което се извинявам. Надявам се не мислите сериозно, че сме го направили за самореклама и ако така сте го приели, отново моля за извинение.

Атанас Георгиев

Благодаря, Наско, за отговора.
Виждам, че темата продължава да бъде четена активно. Ще се радвам да прочета и други коментари, и особено от хора, присъствали на инцидента.
Поздрави,
Райна

Здравей Райна и още веднъж съболезнования за случилото се.
Също извини ме за някои от нещата които написах в първоначалния постинг по темата - информацията си получих наистина от други хора и не съм бил пряк свидетел.
Според описанието ти на Иво разбирам що за човек е бил - един от нас изгарящ от желание за летене.
Все пак искам да разнищим случая за да се спасят други животи за в бъдеще.
Първо искам да те попитам колко редовно летеше Иво? Въпросът ми не е случаен, защото съм имал ученици, чието навлизане в летенето умишлено съм забавял и съм ги наплашвал защото от собствен опит знам какво може да причини желанието и предизвикателството за полет.
Беше ми казано от други парапланеристи от Пловдив (а и от другаде) че не са го виждали (съвсем или много рядко) да лети наоколо.
Така че освен за желанието му за летене и добрата му теоретична и практическа подготовка при летене със други летателни апарати, ще бъде полезно ако ни кажеш повече летателния му стаж като парапланерист (напр. за последните 2 години приблизително колко полета и налъот на парапланер и в какви условия)? Казваш че от три години лети на крило собственост на още двама човека. Ясно е че такова коопериране се прави по финансови причини, но при нормално използване това означава и по-малко летене за всеки от тях.
Любопитно ми е да науча и за летателния опит и на другите двама съкооператори, защото подозирам че и те биха пострадали при подобен инцидент.

По въпроса за подвеждането от по-опитни пилоти:
ако сте се вгледали в небето преди полета на Иво вероятно ще сте видели много бедстващи парапланеристи (вкл и аз) от изненадващо турбулентния въздух. Доколкото разбрах много пилоти на старта са взели решение да не летят и са слезли надолу с лифта. Естествено няколко по-опитни са излетяли и от собствен опит знам че това увеличава предизвикателството и желанието за полет и често недооценяване на условията от другите на земята.

По въпроса какво точно е станало във въздуха:
Потърсете очевидецът Олег Кушлевич - конструкторът на руската фирма за парапланери ASA (или ми дайте малко време да му издиря координатите). Той ми каза че поради голям колапс крилото влиза в стръмна спирала (която може да бъде спряна с управленията или с отваряне на запасен парашут) и прави около три витки до земята (тоест имало е достатъчно време за реакция).

В полицията в Сопот ме викаха за оглед на крилото: изглеждаше в нормално техническо състояние. Предложих им да направя и полет със симулация на ситуацията (естествено по-нависоко) но не се съгласиха.

Благодаря!

Здравей Николай,
Благодаря за поредния коментар. Въпреки че твърденията и предположенията ти са със същото съдържание, както при откриването на темата и последвалите включвания, сега съм по-спокойна, че все пак, след моите писания, е взета под внимание и истинската (а не само предполагаема) природа на Иво.
На въпросите:
Имайки предвид, че парапланеризма не е основно занимание на Иво, а има друга професия, на тази си страст се е отдавал при всяка открила се възможност през уикендите. Ние живеем в София и при всяко пътуване до Пловдив за почивни дни (а ние често пътувахме, защото там са ни приятелите, родителите), си е стягал спортния екип в раница с намерение, като се съберат с приятелите, да ходят да летят. Други планове за съответните дни от престоя в Пловдив не са правени, защото всички останали дела са зависели от това, дали времето "става" за парапланеризъм или не.
Сигурно на професионалните пилоти това би се видяло прекалено нередовно практикуване, но не може да се отрече, че Иво успяваше да поддържа добра форма.
Наиситина, през зимите много рядко се е случвало да направи полет, но от тази зима поне можа да се похвали, че поне осъществи мечтата си за полет със ски от пистите над Банско.
Що се отнася до "следзимната ненатренираност" (съжалявам, но не успях да намеря точно къде беше споменат този израз, за да го цитирам точно - май не беше така, а мисля дори, че беше твое творение), на 12.04 тя не беше фактор, защото предишни уикенди Иво беше летял от вр. Калоян над Марково и от хълма до Ново Село.
Когато сме си оставали в София за почивни дни, пак първа мисъл е било летенето (ако в момента парапланера е бил вкъщи). Там освен на Витоша, летеше и от един малък хълм над Бистрица. Чудно ми е било какво удоволствие му доставя да лети от това хълмче, като знам стремежите му, но е обяснявал, че това пак е поддържане на форма, а и възможност за отработване на някои техники (например гръбно излитане и др.).
Общо като брой полети и часове - не бих могла да ги смятам. Не че са безчет, но просто не мога да се ориентирам.
По въпроса за оборудването - обща собственост на тримата, мога да кажа, че наистина в началото фактора "финанси" беше определящ (кажете кой студент си е купил оборудване за парапланеризъм, освен ако това не е станало с пари от мама и тати) и се налагаше да се съобразяват с него. В повечето летателни дни са били заедно и са се редували да летят. Размишлявайки скоро със същите тези приятели, те самите споделиха, че Иво беше с най-голям опит, въпреки че заедно са пеминали курса.
Точно на Великден, деня преди злополуката, Иво подробно ми описваше характеристиките на новото крило, което са решили да си купят. Аз бях изумена, защо им е ново (реакция на несведующ човек), а той ми обясни, че за да могат още повече да летят, излитайки заедно, а не да се изчакват. Дори в злополучния ден, след като всички долу (на долна лифтена станция) вече знаеха, че горе се е случило нещо лошо, при мен дойде Ани от AVA спорт, дочула името, да пита дали това не е същия човек, който предната седмица е кореспондирал с нея по e-mail за да коментират оферти за крило и оборудване.
И като споменаваш, Ники, за огледа в полицията, любопитно ми е кога ли са те викали и дали имаш представа (щом си бил в контакт със следователите от Карлово) какво ли още нищят и колко ли ще продължи разследването? Бяха казали, че може и месеци да продължи, но минаха вече два и няма никакъв отговор, а явно нещо се работи.
И ако наистина успееш да намериш координати на руснака, ще съм ти много признателна. Аз също ще потърся, може чрез сайта на ASA.

Поздрави,
Райна

bih iskal da izkaza meniteto si po vuprosa za precenkata na izlitane.
prekaral sam mnogo chasove na uchebnia hulm na bistrica i moga da tvurdia che moga da izletia v
dosta trudni uslovi za izlitane no ne tam vuprosa,vuprosa e kakvo shte se sluchi sled izlitaneto.
smitam che e vseobshta praktika na mnogo hora za precenkata dali moze da se leti ili ne e ot tova dali mozesh da izletish pri opredeleni uslovia koeto beshe i moi kriteri predi vreme dokato nese oparih za radost se otarvah s naturtvania,ot togava osnovniami kriteri za precenka za tova dali da izleta ili ne e slenata,purvo si zadavam vuprosa stuvali si da izlitam toest dili ima uslovia za po produlzitelen polet ako tova uslovia lipsva prosto bih izletila ako suloviata sa mnogo bezopastni samo i samo da ne si slizam s lifta ili pesha,drugoto uslovia zada izletia e zadulzitelno da nima faktora ot vreme na vreme da se poiaviava stranichen viatar ne che nemoga da izletia pri nalicheto na takuv,sushto iskam da vmukna che sled izlitaneto sme nai oizavimi v opredelen iterval ot visochina pri koito kolkoto i da si dobur kolkoto i burza rekacia da imash prosto nemoze da se spasish smisal pri leki kolapsi moze da se otreigira no imalo mnogo sluchi kogato poluchavash totalno zguvane na kriloto i pri takava sitoacia nemoze nishto da se napravia sushto i da vlezesh v strumna sprial ako senamirash v tazi kritichna visochina samo kusmeta moze da te spasi zatova az lichno se chustvam po kunfortno
kogato izlitam v mestnost pulna s durveta dori da se sluchi neshto takova pone imash oshte edin shans da uvisnesh na durvo.
izvinavam se cho napisah tova v tazi tema za slucholoto se s Ivo

Вечни полети